Байдън наследява от Тръмп противопоставяне с Иран и израелско-палестински конфликт

Плетеница от проблеми - предизвикателства за сигурността и моралния облик на Съединените щати и най-близкия им съюзник Европа. Това очаква новоизбраният американски президент в Близкия изток. В основата на тази плетеница са противопоставянето с Иран и израелско-палестинския конфликт.

Какво заварва Джо Байдън в наследство от Доналд Тръмп и какво можем да очакваме да стори по тези два въпроса? 

Признаване на Йерусалим като "неделима" столица на Израел от Съединените щати, но не и от арабите, Европа и другите световни сили, и един "мъртвороден" мирен план, отхвърлян дори и в Израел от крайните противници на идеята за палестинска държава. Това е "заветът" на Тръмп според Хю Ловат от Европейския съвет за външна политика. 

Две реалности в Израел и Палестина не се промениха към по-добро през последните четири години. Едната е на Западния бряг на река Йордан. 

"Днес виждаме реалност с една държава, базирана на неравенство и сегрегация. Не мисля, че Израел е държава на апартейд, но мисля, че Израел е създал положение на апартейд в окупираните територии". 

Неизменна остава и заплахата от ивицата Газа, контролирана от движението "Хамас" от 2007 година. През това време: 

"Видяхме три пълномащабни войни и по-малки ескалации, които едва не прераснаха във войни. Всички примирия досега бяха твърде крехки. Формулата е спокойствие на границата в замяна на разхлабване на израелската икономическа блокада около Газа. Проблемът е, че ограниченията се разхлабват твърде бавно, а много често биват възобновявани. До нова война не се стига единствено заради осъзнаването и в Израел, и сред палестинците, че резултатите от нов конфликт ще са катастрофални и в хуманитарна, и в политическа насока. Но рискът от политически грешки и изплъзване на нещата от контрол е твърде висок". 

Една от най-спорните постановки в близкоизточния план, представен от Тръмп в началото на тази година, бе допускането на формално анексиране на важни райони на Западния бряг на река Йордан от Израел. В хода на кампанията си Джо Байдън даде да се разбере, че няма да подкрепи подобен ход, но това е слаба утеха за палестинците. Преди месец израелските власти одобриха изграждането на стотици нови жилища на еврейски заселници на Западния бряг. Броят им там наближава вече половин милион. 

"Въпреки риторичната опозиция срещу разширяването и множенето на еврейските селища много е трудно да си представим администрацията на Байдън да инвестира политически капитал, време и енергия, за да блокира този процес на "пълзящо" анексиране на палестинските територии. Може да го направи по отношение на политически по-чувствителните райони - тези около Източен Йерусалим, но не и по отношение на Западния бряг като цяло".

В полза на този аргумент говори историята. Байдън бе вицепрезидент през двата мандата на Барак Обама. През 2009 Обама обяви, че еврейските селища са пречка за мира и изграждането им трябва да спре. През 2016 - месеци преди вторият му мандат да изтече, Асошиейтед прес събра израелските статистически данни и констатира, че изграждането е продължило дори с още по-голяма скорост. Вместо да притисне Тел Авив, Обама осигури на израелския съюзник на САЩ военна помощ за десетки милиарди долари. По време на предизборната си кампания тази година Байдън се зарече, че ще продължи безусловно военната подкрепа за еврейската държава, несъмнено като предупреждение към Иран. Байдън обеща, че ще поправи последиците от политиката на своя предшественик - ще отвори отново американското консулство в Източен Йерусалим, ще възстанови дипломатическите отношения с палестинските власти, сътрудничеството в сигурността и хуманитарната помощ. При Тръмп бяха орязани стотици милиони долари, плащани ежегодно от Вашингтон в подкрепа на палестинските власти. Ударена бе и агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток. Пагубен е не само хуманитарният, но и политическият ефект от това решение. 

"Американското финансиране за Палестинската администрация е важно не само за решаването на израелско-палестинския въпрос с две държави, но и за стабилността в палестинските територии. Орязването му навреди много. Но дори да му се иска на Байдън да възобнови финансирането, той ще трябва да се съобразява с Конгреса". 

През 2018 година Конгресът прие с голямо мнозинство от двете партии Закона "Тейлър Форс". С него американското финансиране на палестинските власти бе съкратено драстично заради пенсиите, които плащат на близките на убитите и на затворените по обвинения за тероризъм палестинци. Байдън обеща, че ще зачита това решение на законодателя.

По отношение на Иран Байдън наследява от Тръмп разширена иранска ядрена програма, разширена ракетна програма и нараснало напрежение в региона - точно обратното на това, което републиканецът целеше с кампанията си за "максимален натиск", сочи Найсан Рафати, старши анализатор в Международната кризисна група.

"Максималният натиск" със сигурност ще се засили още повече до 20 януари, когато трябва да се осъществи смяната в Белия дом. За да възстанови ядрената сделка от 2015 година, денонсирана едностранно от Тръмп, Байдън ще трябва да се разбере с иранското ръководство за последователността, при която Техеран ще се върне към ограниченията за ядрената си програма, а Вашингтон ще смекчи и отмени санкциите. Предполага се, че ще предпочете да преговаря със същите хора, с които се договори преди 5 години, и затова ще бърза да изпревари президентските избори в Иран, насрочени за юни догодина. Но дори ако новото ръководство на Държавния департамент не успее да се вмести в този амбициозен времеви прозорец, не е задължително избирането на по-консервативен ирански президент да попречи на диалога.

"Президентът в Иран е значима политическа фигура, но не взема държавническите решения еднолично. Значителна е ролята и на върховния духовен водач, и на Революционната гвардия, и на парламента. Големите стратегически решения в Иран обикновено се вземат с консенсус между тези личности и институции", посочи Найсан Рафати.

По-сериозни пречки за нормализиране на отношенията с Иран може да създаде мнозинството в Конгреса. 

"Те ще са критично настроени към връщането на Съединените щати към споразумението. И особено ако републиканците продължат да контролират Сената, президентът Байдън ще се сблъска с много силна опозиция във Вашингтон".

Потенциалът за успех на Байдън е много по-висок в съживяването на ядрената сделка и дори в овладяването на конфликтите в региона, за които Иран е обвиняван, отколкото по въпроса за иранските балистични ракети.

"Техеран отдава огромно значение на ракетната си програма, защото не разполага с модерни конвенционални оръжия като някои от регионалните си противници. Обединените арабски емирства сега сключиха договор за 23-24 милиарда долара за нови американски изтребители и дронове. Саудитска Арабия е една от най-големите вносителки в света на нови оръжейни системи. Израел също има програми за свръхмодерни конвенционални и неконвенционалния оръжия. Заради санкциите през последните 40 години Иран не може да се сравнява с тях. Бойната му авиация например е твърде остаряла. Затова един от начините да компенсира този пасив е разработката на наистина сложни ракетни системи". 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.