Български фирми се включват в Европейската програма за промишлено развитие в отбраната

Една от българските компании участва в проект за киберзащита и подобряване на морското наблюдение. Друга компания работи по усъвършенстването на европейска система за стратегическо командване и контрол. Компанията на Цветан Узунов от Пловдив прави малките Линукс компютри в консорциум от фирми от Франция, Германия и Словения. Заедно те разработват изчислителната платформа за автономно управление на военни дронове, за чието управление ще използват алгоритми, създадени от изкуствени интелект в реално време. Така дроновете ще могат да изследват терени и да правят стратегии. 

„Наш е хардуерът, който прави камерите, управлението на тези дронове и събирането на информация“, пояснява Цветан Узунов от пловдивската компания. По думите му това е много добра реклама за фирмата. „Ако можеш да се класираш в такъв проект, това значи, че наистина си конкурентноспособен и то на европейско равнище.“

Европейските програми поемат част от разходите, които фирмата прави за изследвания в област, която е и бизнес на компанията, допълва Цветан Узунов.

Ако в консорциума по който да е проект има малки и средни предприятия, то европейското финансиране е по-голямо, уточнява говорителят на Европейската комисия Соня Господинова. „За миналия период, в който бяха обявени тези 16 проекта, 37% от участвалите фирми са малки и средни предприятия. Проектите, които са били спечелени, са от фирми, които се намират в 24 страни членки.“

Съвсем скоро ще стане ясно дали и други български фирми ще участват в новите 12 проекта, обявени по Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната. Предложенията се отправят до началото на декември, а в първото тримесечие на 2021-ва година ще бъдат ясни резултатите, посочва Господинова.

Подобни програми са важни за българската отбранителна индустрия, става ясно от думите на Николай Величков, заместник-ръководител на дирекцията в Министерството на отбраната, която отговаря за политиката по въоръженията. Според него конкурсите дават възможност на предприятия и научни институти да кандидатстват за участие в тези проекти.

Бизнесът си прави няколко извода от кандидатстването по европейски програми.

Първият е, че българска компания все още няма административния капацитет да организира други европейски компании за създаването на консорциуми. Вторият извод, който Цветан Узунов изтъква, е по-стряскащ, поне за българските чиновници - заради липсата на административен капацитет тук бизнесът ще предпочита да заобикаля държавата в търсене на европейски пари за разработки.

Когато финансирането идва директно от Европейската комисия, се спестява много време. Избягва се неудобството да комуникираш с неособено компетентната българска администрация, подчертава Узунов. Той дава конкретен пример със съвместен проект, който на европейско ниво са спечелили, но тъй като трябвало да се финансира локално, от защитения пред ЕК бюджет тук не са получили „нито един лев от фонда за иновации, който е партньор на тази програма в България“.

„А има и такива ограничения, че наука трябва да се прави в България с 60 лева на ден, което е просто безумие“, коментира Цветан Узунов.