Постепенно премахване на въглищата и изкопаемите горива, климатично финансиране, устойчивост и адаптация. Това са основните измерения на Европейската зелена сделка. През последните години винаги се намираше тема, която да изтласка на заден план необходимостта от екологичен обрат в икономиката.Така е и сега - наближава рецесия в много страни от ЕС, пандемията изтощава европейските здравни системи и поддържането на идеята за намаляването на емисиите и инвестициите в развитие на зелени технологии, като един от най-големите приоритети в дневния ред, изискват още по-голямо усилие.
Същата връзка прави и проф. Манфред Фишедик, но стига до друг извод - Европейската зелена сделка е шанс за пострадалата от Covid икономика. Проф. Фишедик ръководи института за климатични изследвания в икономиката във Вупертал.
"Първата задача на ЕС е да изпълни програмата за възстановяване, което ще даде глътка въздух на задъханата ни икономиката. Едва след това бизнесът може да мисли за инвестиции в повече ефективност, в преминаването от двигатели с вътрешно горене към електроавтомобили, към производство, което използва въглеводорода като енергиен източник. Така че планът за възстановяване на ЕС е началото на един дълъг процес, а Европейската зелена сделка е следващата стъпка. Бизнесът иска да има ясни правила, така че да може да планира проектите си в бъдеще. Инвестициите в опазването на климата изискват дълъг период на планиране, защото са свързани с въвеждането на нови производствени процеси и нови продукти. В тази връзка е важна политическата стабилност не само в национален, но и в европейски мащаб. Още повече, че опазването на климата е глобален проблем и европейският бизнес се намира в конкуренция с целия свят".
Европейската комисия поставя амбициозна цел - до 2050 година парниковите газове да бъдат сведени до нула. Реалистична ли е тази цел и коя ще е най-голямата трудност при постигането й?
"Това е наистина голямо предизвикателство. Но ние вече разполагаме с нещо много важно - това са технологиите. Това, което може да ни „спъне“ е нашата издръжливост. Имам предвид, че ако искаме да постигнем целта, трябва няколко десетилетия наред да сме постоянни. Нещо повече - не първите 95 процента от постигането на целта ще са проблем, а последните 5 процента. Защото последните 5 процента касаят области, в които все още не разполагаме с технологиите, които ще позволят преминаването към безвредно производство. Такава област е земеделието, например".
Напълно преструктуриране на индустрията, кардинална смяна на енергийните източници и транспортните средства - всичко това е свързано с иновации и струва много пари, проф. Фишедик.
"Въпросът е, каква е алтернативата? Преходът в стоманената индустрия например ще струва наистина много пари. Но не бива да забравяме, че преходът има положителен ефект, при това дългосрочен. Новата индустриална епоха ще създаде нови професии и нови работни места. Новите технологии дават предимства на световните пазари. Да не говорим за качеството на въздуха, който дишаме, и за възможността да спрем или дори преборим климатичните промени. Убеден съм, че накрая печалбата ще е по-голяма от инвестицията в бъдещето, която трябва да направим сега. В момента съм сигурен, че много компании са притеснени и изживяват труден период. Точно затова бизнесът има нужда от ясни правила и рамка, която да зададе политиката".
Декарбонизацията на индустрията е първият остър препъникамък, както стана ясно още по време на преговорите за Зелената сделка. Как може ЕС да убеди държавите членки, например Полша и България, да се откажат от въгледобива?
"Първата задача е да се вникне в проблема, да се разбере, защо трябва да се откажем от въглищата. И това се отнася не само до източноевропейските държави, а за цяла Европа. Не трябва да изпускаме момента и да допуснем да се инвестира в тази остаряла и вредна технология. Рано или късно конкуренцията на световните пазари няма да ни прости тази грешка. Освен това климатичните промени може да ни принудят да се преструктурираме още по-бързо. Да провеждаш структурни промени под още по-голям натиск съвсем не е лека задача. Затова е важно да се променяме своевременно и да мислим поне с един ход напред. Именно това се опитва да постигне ЕС със Зелената сделка. И още един аспект - в много части на света, включително и в Европа, алтернативните технологии вече са значително по-изгодни. Говоря за фотоволтаици, вятърна енергия и т.н. По-изгодно е да се инвестира във възобновяемите енергийни източници, отколкото във въгледобива или ядрената енергетика".
Споменахте конкуренцията на световните пазари. Бизнесът в Европа все още смята, че преминаването към по-зелена икономика ще нанесе щети в съревнованието с Китай. В същото време Пекин се обвързва с ясна цел за декарбонизация на икономиката си. Ако я изпълни, това ще бъде един от най-значимите приноси за справянето с климатичните изменения и ще задвижи последваща реакция от други райони на света. Няма ли да ни коства тази инвестиция в бъдещето много усилия в момент, когато Европа отново е изправена пред икономически трудности?
"Китай отбелязва напредък в прехода към опазващи климата технологии. Въпреки това Китай остава най-големият замърсител в световен мащаб. През септември Пекин обяви, че се стреми да постигне климатичен неутралитет през 2060 година, т.е. 10 години след Европа. Япония и Южна Корея са си поставили същата цел като ЕС - 2050-та. В Съединените щати вероятно ще настъпи промяна в климатичната политика. Така че Европа отдавна не е сама по пътя за опазване на климата. Европа обаче е първопроходец и трябва да използва този аванс, особено по отношение на технологичното развитие, което ще ни даде дългосрочно предимство в световен мащаб. Затова е важно да изпълним зелената сделка със съдържание. Естествено, сега всички сме вперили поглед в преодоляването на пандемията. Здравето е абсолютен приоритет. В същото време обаче трябва да мислим и за оздравяването на икономиката. Трябва да мислим за бъдещето и затова смятам, че зелената сделка е добър инструмент".
Интервюто на Весела Владкова с проф. Манфред Фишедик в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.Руският президент Владимир Путин призна за първи път, че страната му е изиграла роля в катастрофата на азербайджанския пътнически самолет през декември миналата година, който след като е бил отклонен от полета си до Грозни в Чечения извърши аварийно кацане в Казахстан и загинаха 38 от 67-те души на борда. На среща с азербайджанския президент Илхам..
В парижкото гробище Баньо е бил осквернен гробът на Робер Бандентер, беше символично въведен днес в Пантеона за приноса си към премахването на смъртното наказание във Франция. Това предаде Франс прес, като се позовава на съобщение от кметството. Президентът Еманюел Макрон веднага осъди "онези, които са искали да осквернят" паметта на Бадентер...
Кабинетът за сигурност към израелското правителство е приключил заседанието си за постигнатото през миналата нощ споразумение с Хамас по първата фаза от плана на Доналд Тръмп за прекратяване на войната в ивицата Газа. Вече е ход заседание на цялото правителство на Бенямин Нетаняху, което трябва да одобри споразумението преди то да влезе в сила...
Министърът на околната среда и водите Манол Генов е възложил на четирите Басейнови дирекции да изготвят комбинирани карти на районите с риск от наводнения. Те ще обединяват кадастрални и сателитни данни за по-точен анализ на уязвимите територии. Пилотното изпълнение започва във Варна. Мярката е част от усилията на МОСВ за по-добра превенция на..
Над 80 хиляди са били към края на миналата година хората с пенсии и добавки, отпуснати по европейски регламенти и международни договори, отчете Националният осигурителен институт. Това са българи, работили в държави от Евросъюза и страни, с които България има договорни отношения. 80% от тях живеят в страната ни. Най-много 12 500 са хората с..
8,4% ще бъде приносът на туризма в брутния вътрешен продукт на страната през тази година по прогноза на Световния съвет за пътуване и туризъм. Това съобщи заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева по време на блиц контрол в ресорната парламентарна комисия. Тя представи отчета за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на туризма..
За водна криза в страната към днешна дата не може да се говори, заяви вицепремиерът Атанас Зафиров след днешното второ заседание на Националния борд по водите. За 10 дни броят на хората без достъп до питейна вода е намалял наполовина. Вицепремиерът Зафиров обобщи, че към момента хората, засегнати от безводие в страната, от 360 000 са..
За схема с изсечени над 30 декара гора в Странджа, разположена близо до т.нар. подпорна стена-хотел на плаж Алепу, за да се строи на този терен , съобщи..
"Мафията изнудва София! Не трябва да се даваме". Това заяви пред БНР Елисавета Белобрадова, депутат от ПП-ДБ, за кризата с боклука в "Люлин" и..
Съществуващите реки и дерета в София масово се застрояват, а същевременно в последните 15 години не се е изграждала канализация . Огромни територии..