Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Здравният туризъм като подценявана възможност у нас

Павел баня
Снимка: БГНЕС

Чист въздух, разходки в планината, лечебни минерални извори и места, където специалисти знаят какво да направят, за да ни върнат или поддържат здравето ни. Само на територията на Благоевградска област тези места са поне 73. Описаха ги партньори от България и Северна Македония в рамките на проект, в който участваха студенти и университетски преподаватели, ученици, бизнесът и неправителствени организации. 

В рамките на това партньорство са изградени спортни центрове за деца и младежи с увреждания и са описани местата в граничния регион, които съчетават възможностите за туризъм и укрепване на здравето. Грижата за хората с увреждания и адаптиране на средата за тях винаги е в основата на идеите, за които търси финансиране докторът по кинезитерапия Димитър Маникатов. Неговата методика е приета и в редица европейски държави, самият той я преподава в Италия, Португалия, Румъния.

Относно обектите в Благоевградска област Маникатов посочва, че се използват не само минерални източници, но и климатични особености на някои райони. Той разказва за боров прашец, който подпомага горните дихателни пътища и дишането, и е природна даденост.

Например Попови ливади над Гоце Делчев – там има много интересен жълт прашец, който боровете в определен период от годината отделят и действа противовъзпалително на горните дихателни пътища. За мен също беше интересно да науча, че на друго място не се осъществява такъв вид дейност на територията на Балканския полуостров.“

Д-р Димитър Маникатов  Снимка: Кети Тренчева

Почти нищо не се рекламира от това, което имаме, смята Димитър Маникатов. „Ние наистина имаме перфектни профилакториуми, балнео-лечебни центрове. В момента може би трябва малко повечко гласност да има.“

Как да се стимулира възстановяването на хората, преболедували Covid-19 и защо това има ефект не само върху здравето, но и върху икономиката? Д-р Димитър Маникатов отправя конкретно предложение към държавата.

Профилакториумите и балнеолечебните центрове са места, където можем да поддържаме по-добро качество на живот. Хора във временна нетрудоспособност, хора в трайна нетрудоспособност могат и трябва да се възползват от подобен род центрове. Тук социалната политика на нашата страна трябва да е малко по-гъвкава и по-добре финансирана от гледна точка на тези хора. Моята идея е малко повече финансови средства да бъдат предоставени на самите профилакториуми с цел усвояване на таргетна група на хора с временна нетрудоспособност. Средствата, стоейки там, в някакви фондове – голяма част от хората не са запознати.“

Ако средствата отиват директно в профилакториумите, те ще могат да инвестират в иновации и нови дейности, които привличат хората, обобщава кинезитерапевтът.

Повече по темата - в звуковия файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проучване: Българските деца нямат навик да ядат риба, плодове и зеленчуци

Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..

публикувано на 19.09.24 в 09:49
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26
Вътрешната баня на Сърбинската къща

Голям е интересът към Ипеклийската и Сърбинската къща в Берковица

Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..

публикувано на 09.09.24 в 11:49