Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Синдромът на дългия Covid

Психолог: Около един преболедувал има десет, засегнати от травматични преживявания

Снимка: БГНЕС

Covid групи в интернет предлагат възможност хората да споделят притесненията си от лечението и последиците от коронавирусната инфекция върху здравето им.

Болки в гърлото, в ставите и мускулите, дългосрочна загуба на обоняние, сърцебиене, невъзможност за фокусиране десетки дни след прекарването на болестта – това са само част от симптомите, споделяни в мрежата.

Успоредно с нарастването на хората, които са се срещали с вируса ще расте и броят на онези, които откриват дългосрочни последствия, коментира в предаването „Хоризонт до обед“ проф. Арман Постаджиян, началник на отделението по кардиология в УМБАЛ „Св. Анна“ и председател на Управителния съвет на Българската лига по хипертония.

Снимка: БТА

Ние сме във фазата на пика, което като основен медицински проблеми налага мобилизация на всички усилия, но връщането на тези хора към нормалния им начин на живот ще бъде сериозен проблем, прогнозира проф. Постаджиян. 

Хората питат лекарите дали е нормално да се очакват подобни дългосрочни симптоми като част от картината, сподели от практиката си той.

Арман Постаджиян уточни, че има натрупан достатъчно опит от преболедуване на други вируси, при които също е било наблюдавано продължаване на част от симптоматиката.

„Факт е, че се наблюдават проблеми с регулации на артериалното налягане, с регулации на сърдечната честота, които трябва да бъдат наблюдавани.“

Не по-малко значим ще бъде психологическият фактор, смята проф. Постаджиян.

Според дългогодишния бивш председател на Дружеството на психолозите в България Пламен Димитров след прекараната инфекция някои хора развиват психично-здравни проблеми.

Знаем, че в момента една пета от хората, прекарали Covid, развиват посттравматични стресови разстройства, някои от които са по-меки, но други изискват по-продължителна помощ, отбеляза Пламен Димитров пред БНР.

Той открои следните признаци - хронично изтощение и трудно възстановяване, липса на концентрация, артимии и нарушения на сърдечния ритъм, които нямат нищо общо с органичния статус, а са на нервна почва, стомашно-чревни проблеми, често повтарящо се главоболие с мускулни схващания на врата и раменете, проблеми със съня, депресивност, тревожност.

Пламен Димитров припомни, че изследване от март до края на ноември сред 2300 икономически активни българи е показало, че 68 на сто от тях, дори непреминалите пряко през Covid вълната, показват невротични преживявания и поведение.

Достатъчно е в човешките системи това да се обсъжда активно, както се прави ежеминутно в медиите, в социалните мрежи, за да възникнат тези прояви на тревожност, поясни психологът.  

Ако имаме един човек, пряко заразен и преминал през вируса, около него има десет, които имат травматични преживявания и имат нужда от психологическа помощ.

„Вирусът се разпространява по въздушен път, но реално тревожността, стресът и травмата - достатъчно е да се споменат думите. Ние сме символни животни, хората, и от символните се поболяваме“, коментира Пламен Димитров.

Оздравяването означава възстановено биопсихосоциално благополучие, обобщи Димитров.

Още за дългосрочните проблеми след Covid-19 слушайте в звуковите файлове. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. д-р Весела Райкова

Доц. Райкова: С всеки следващ ден виждаме все повече и все по-странни козметични корекции

Все повече млади момичета прибягват до пластични и естетични процедури . Защо все повече и все по-млади хора използват филъри, екстейшъни и козметични корекции? Какво стои зад тази тенденция и къде е границата между самочувствие и натиск за съвършенство?  "С всеки следващ ден ние виждаме все повече и все по-странни корекции" . Това коментира..

публикувано на 08.10.25 в 12:27

Добрите практики на фокус: Вдъхновяващи примери от класните стаи

За пета поредна година Фондация "Заедно в час" и образователната платформа Prepodavame.bg организира национален конкурс "Добрите практики на фокус", който събира най-вдъхновяващите примери от българските класни стаи.   Тази година темата е стем подходът , посочи пред БНР Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието" в..

публикувано на 08.10.25 в 10:42

Таксиметровите шофьори настояват за актуализация на цените в София. С колко?

Таксиметровите шофьори настояват за актуализация на цените на услугата в София . Те са внесли такова искане в Столичната община, но за момента нямат отговор.  Надявам се общината да разгледа темата, като срокът за това е 31 октомври, посочи пред БНР Красимир Цветков - председател на Националния таксиметров синдикат. Той уточни какво показват..

публикувано на 08.10.25 в 09:22

Д-р Белослава Томова: Протестът на младите лекари не е само за заплащането, а за цялостна реформа

Протестът на младите лекари не е само за заплащането, той е за цялостна реформа в здравеопазването. Това обясни пред БНР д-р Белослава Томова, лекар – специализант, един от организаторите на демонстрациите в София. "Парите не могат да те компенсират, ако нямаш адекватна почивка, добра лаборатория и образна диагностика, както и екип, с който да..

публикувано на 07.10.25 в 17:30
Васил Терзиев

Васил Терзиев: Не гледаме на проблема с боклука като на криза, а като на временно неудобство

Съседни на София общини изразиха готовност да помогнат за извозването на боклука от районите "Красно село“ и "Люлин“. Това са Елин Пелин, Ботевград и Панагюрище.   Дотук се стигна след като изтекоха договорите за сметоизвозване в двата района, където от понеделник техника и екипи на Завода за боклук извозват отпадъците.  " 70 процента от..

публикувано на 07.10.25 в 13:43

Природата срещу човешката алчност - изводи от бедствието в "Елените"

"Това, което гледам, е човешката алчност. Никъде в света не се строи в коритата на дерета или реки . Това дере им е пречело и за да се отърват от него, за да построят повече сгради, са го покрили ", смята заместник-деканът на Хидротехническия факултет на УАСГ доц. д-р инж. Венци Божков за трагедията в "Елените". Голямата водосборна област на..

публикувано на 07.10.25 в 11:14
Нина Колчакова

Нина Колчакова: Не избирайте най-евтината застраховка, а тази, която отговаря на имота

Не избирайте най-евтината застраховка, а тази, която отговаря на вашия имот.  Това посъветва от ефира на БНР Нина Колчакова, генерален секретар на Асоциацията на застрахователите. Тя коментира бедствието в курортно селище "Елените", където тепърва предстои оценка на щетите и възстановяване след голямото наводнение. Кризисната ситуация..

публикувано на 07.10.25 в 10:51