Надпревара с вируса и други новини от седмицата

„Надпреварваме се не срещу другите производители, а срещу вируса. Всички ние се надпреварваме с времето, защото ако не започнем скоро време да произвеждаме ваксини, ще продължим да сме в това ненормално положение - икономиките ще продължат да се сриват, а обществото да търпи здравните последици от пандемията“, каза професор Андрю Полард - ръководителят на проекта за ваксина на Оксфордския университет и „АстраЗенека“, в интервю за Ройтерс.

Късно тази нощ - дни преди очакваното, здравните власти в Съединените щати одобриха масовото инжектиране на препарата на „Пфайзър“ и „Бионтех“. Преди тях го сториха властите във Великобритания, Канада, Саудитска Арабия и Бахрейн. Обединените арабски емирства одобриха китайската ваксина на „Синофарм“.

Но производството на ваксини срещу Covid-19 не е само битка с вируса, но и доста доходоносен бизнес. Китайската фирма „Синовак“, например, си осигури тази седмица над половин милиард долара от хонконгски инвеститор. Едва ли случайно хакери атакуваха базата данни на Европейската агенция по лекарствата. Агенцията разглежда апликациите на компаниите „Пфайзър“ и „Модерна“ за широко приложение на ваксините им в рамките на Европейския съюз.

Европейците бързаха да започнат ваксинирането, за да могат да се отърсят по-скоро от пандемията. На Острова не могат да чакат повече. Връщането към нормалното се почувства поне на футболните стадиони се почувства. Миналата събота, за пръв път след 9-месечно прекъсване публика бе допусната на мачовете от Премиършип. Две хиляди души на 60-хилядния „Лондън Стейдиъм“ наблюдаваха поражението на отбора си „Уест Хем“ от „Манчестър Юнайтед“.

Във вторник - три дни след Русия - и Великобритания започна масова ваксинация на населението. 90-годишната Маргарет Кинън стана първата, която получава инжекцията на Пфайзър и Бионтех извън клиничните тестове. Четири милиона трябва да я последват до края на месеца и още 16 милиона в следващите седмици. Значението на т.нар. „V-Day“ според здравния министър Мат Ханкок:

„Това е началото на края на тази пандемия. Важно е хората да продължат да правят това, което трябва, да следват правилата, за да държим вируса под контрол, но вече се вижда светлината в тунела. Не знаем дали след като бъдеш ваксиниран ще продължиш да предаваш вируса на други. Но, като осигуряваме защита на най-уязвимите, ще можем да превъзмогнем този вирус веднъж завинаги.“

В Израел тази седмица имаше две големи новини. Мароко стана поредната арабска страна, нормализирала отношенията си с еврейската държава след десетилетни вражди. Това не мина без скандали - брокерът на сделката Доналд Тръмп се съгласи в замяна на отстъпките от Рабат да признае суверенитета на крал Мохамед VI над Западна Сахара.

Втората, и навярно много по-вълнуваща за израелците новина, бе доставката на първите ваксини на „Пфайзер“ в страната им. Премиерът Бенямин Нетаняху бе на летище „Бен Гурион“ край Тел Авив, за да не изпусне мястото си в историята.

„Помолих да послужа като пример и да бъда първият ваксиниран в Израел. Заедно със здравния министър започваме подготовката за голямата национална операция за ваксиниране на милиони израелски граждани. Тази вечер ви съобщавам, че ваксинацията започва на 27 декември, след 18 дни.“

За разлика от Израел, в Европа все още чакат решението на своите здравни власти. Освен за безопасността и ефикасността на ваксините, без отговор остават все още ред въпроси: за страничните ефекти; за това колко дълго продължава придобитият имунитет; дали ваксината спира трансмисията на вируса и как действа върху децата.

Вчера усилията на европейците срещу коронавируса претърпяха тежък удар - компаниите „Санофи“ и „GSK“ съобщиха, че поради неблагоприятни резултати при изпитанията върху над 50-годишни доброволци, производството на ваксината им се отлага с месеци - до края на 2021 година.

В отсъствието на ваксина и с увеличаването на заболелите и смъртните случаи, властите в отделните европейски страни продължиха да затягат ограничителните мерки. Чехия правителството удължи извънредното положение до 23 декември. В Дания обявиха локдаун (затваряне на барове, ресторанти, театри, гимназии и университети) за Копенхаген и още десетки градове. В Гърция удължиха локдауна с месец, до втората седмица на януари.

В Румъния „съчетаха“ битката с пандемията с политическата битка - в неделя се състояха дългоочакваните парламентарни избори. Вотът премина изцяло под знака на коронавируса - при исторически слаба 33 процента избирателна активност и неочаквано поражение на управляващите либерали, наказани заради тежката здравна и икономическа ситуация в страната.

В Германия в сряда отбелязаха „черен рекорд“ с 590 починали за денонощие - цифри, които досега виждахме само в далеч по-засегнатите Франция, Испания и Италия. След като месеци повтаряше призива си към сънародниците си за отговорност канцлерът Ангела Меркел изостави присъщата си деликатност и си позволи по-жестоки думи:

„Искам само да кажа, че ако си позволим твърде много контакти сега преди Коледа и се окаже, че тази Коледа е последната с нашите баби и дядовци, тогава ще проличи, че сме допуснали грешка. Не бива да допускаме това!“

Рекорд след рекорд „чупеше“ вирусът в Съединените щати с над 200 000 потвърдени заразени и над 2 000 починали всеки ден от изтичащата седмица. Преди одобрението на ваксината Пфайзер/Бионтех вчера, новоизбраният президент Джо Байдън излезе с обещание към сънародниците си и с призив към конгресмените:

Републиканците и демократите в Камарата на представителите и Сената наистина трябва да се разбързат с новите мерки за социална защита, отбеляза агенция Франс прес, заради новите тревожни данни за трудовия пазар в Съединените щати: само за седмица 853 хиляди нови заявления за обезщетения на безработни. Милиони могат да останат без препитание след нова година, ако партиите не се разберат върху новия пакет фискални стимули.

Пример им дадоха оттатък Пасифика - в Япония премиерът Йошихиде Суга обяви, че ще влее в икономиката нови 73 трилиона и 600 милиарда йени (това са повече от 700 милиарда долара).

За пример американците могат да се обърнат и към Европа. В четвъртък Европейската централна банка актуализира икономическата си прогноза: по-лека рецесия тази година, но по-слабо възстановяване догодина. Банката прибави още половин трилион към извънредната програма за изкупуване на облигации по време на пандемията и удължи времетраенето на поддържащите мерки до март 2022-ра.

Европейските лидери подкрепиха най-сетне монетарните мерки с фискален стимул за целия блок. На Съвета в четвъртък полско-унгарското вето върху многогодишната финансова рамка и фонда за възстановяване най-сетне бе преодоляно. Премиерите Виктор Орбан и Матеуш Моравецки склониха, след като получиха уверения в правна декларация, че обвързването на фондовете с върховенството на закона няма да бъде използвано с политически цели от Брюксел.

Подробности за най-важните новини от седмицата – в звуковия файл.