Докъде стигна науката в откриването на причините за болестта на Алцхаймер? „За съжаление точно този въпрос все още е на нивото, на което Алцхаймер го описва през 1906 година“, казва акад. проф. Лъчезар Трайков, ректор на Медицинския университет в София
Това, което знаем днес – промените в мозъка се дължат на два типа „лоши белтъци“, които бавно и постепенно унищожават нервните клетки.
По времето на Алцаймер не е имало много технически възможности за изследване на проблема в дълбочина. Днес учените навлизат на молекулярно ниво, пояснява акад. Трайков.
„Доста подробно описахме целия път на образуване на „лошите белтъци“ и целия път на смъртта на нервната клетка“.
Клиничната изява, било с поведенчески, било с интелектуални нарушения, както са описани от Алцхаймер, е доста късна проява, уточнява Лъчезар Трайков.
„Лошите белтъци“ започват да действат много по-рано – започват да се отлагат в мозъка 15-20 години преди това.
И точно тук е големият напредък – ако все още не знаем причините, то знаем в детайли какъв е механизмът на увреждане.
„И се научихме със сравнително достъпни методи да диагностицираме процеса в неговия зародиш почти. Изместихме ранната диагноза с 10 години по-рано“.
Неизвестността относно причините не е характерна само за болестта на Алхаймер, но и за много други заболявания в неврологията.
От доста години е известна методика за разпознаване на ранни симптоми на болестта, която може да се прилага включително от общопрактикуващи лекари – нервно-психологични тестове, уточнява акад. Лъчезар Трайков.
„Нещо, което е евтино като скрининг. От 90-те години досега извоювахме един терен от десет години в ранната диагноза благодарение точно на този подход. В началото тръгнахме с паметовите тестове. Разработихме два-три много удачни теста.“
След това надградили с други тестове, засягащи промени в мрежите на невронното функциониране. Два от тези тестове отчитат и минимални промени още преди началото на паметовите нарушения.
Трудно превключване от една дейност в друга, по-трудно организиране на предстоящи събития на непознати места, затруднено общуване в по-големи общности – това са някои от симптомите, които невролозите вземат под внимание.
При пациентите 60+ е добре в ежедневните дейности да се следват някои предписания - кратки разходки няколко пъти седмично, средиземноморска диета, интелектуални стимули, социални контакти, съветва акад. Трайков.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл."Има голямо значение как се действа, за да остане и този, който оказва първа помощ, в безопасност и да не нарани себе си. Повечето от инцидентите се случват поради недооценяване на обстоятелствата. Хората винаги трябва да са нащрек в една такава ситуация и да се придържат към правилата за безопасност, за да не се получава така, че да има много..
"Апетит към кредитиране, към задлъжняване има. Този "апетит" не е от вчера. Това е процес, който продължава години. Доста изразителен стана в момента, в който се случи високата инфлация – хората изпитаха притеснения какво се случва с техните спестявания, с тяхното обезценяване. Българинът е традиционалист - в подобна ситуация се насочва към..
Да се приложи механизмът за енергийна бедност, преди реално да бъде въведена либерализацията на цените на едро за домакинствата. Важно е в тази година, докато се либерализира пазарът, да се изработи информационна система. Това препоръча Теодора Пенева, енергиен експерт от БАН и автор на доклада за 2023 г., в интервю пред БНР. Според нея..
Дронове в небето, а вече и роботизирани кучета на земята за военни употреби има. Те охраняват стартовата космическа площадка на НАСА. Американската армия вече има тестови модели. Дори Китай ги разработва. В България също има млади умове, които се занимават с това как тези военни средства да стане по-сигурна, без това да нарани човека ...
Журналистите трябва да са на фронтовата линия и при обществото, а не при политиците. Това каза пред БНР проф. Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК), която "Журналистиката би трябвало всеки ден да поставя към политиците най-високите изисквания и да им напомня, че са там, за да осигуряват..
Съветът на ректорите ще проведе извънредно заседание в 14.00 часа, на което ще се реши дали държавните университети в цялата страна ще затворят врати следващия понеделник заради неактуализирани възнаграждения от 2023 г. Ректорите ще обсъдят и взетите решенията след срещата с финансовия министър Людмила Петкова, на която бяха обещани до края на..
Повече от 60% от българските граждани не са участвали нито веднъж в нито една културна дейност през 2023 г. Това обяви пред БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата. Това е една от организациите, които стоят зад индекса "Достъп до култура за 2023 г.", който ще бъде представен днес. "За втора поредна година..
Петнайсетгодишната Цветелина Маркова от Генерал Тошево се нуждае от скъпо лечение в клиника в Турция, след като в началото на март се парализира от..
Заплатите на всички преподаватели в държавните университети от най-ниската академична длъжност - асистент, до най-високата - професор, ще бъдат..
Не се очакваше на едно ниво да бъдат сложени престъпленията на "Хамас" и отговорът на Израел. Това каза пред БНР международният анализатор и..