Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Акад. Лъчезар Трайков: Спечелихме 10 години в ранната диагностика на Алцхаймер

Невролозите вече могат да засекат промените в мозъка почти в зародиш

Акад. проф. Лъчезар Трайков
Снимка: БГНЕС

Утре се навършват 105 години от смъртта на Алоис Алцхаймер - германският психиатър и невропатолог дава името си на една от най-мъчителните и загадъчни болести за човечеството.

Докъде стигна науката в откриването на причините за болестта на Алцхаймер? „За съжаление точно този въпрос все още е на нивото, на което Алцхаймер го описва през 1906 година“, казва акад. проф. Лъчезар Трайков, ректор на Медицинския университет в София

Това, което знаем днес – промените в мозъка се дължат на два типа „лоши белтъци“, които бавно и постепенно унищожават нервните клетки.

По времето на Алцаймер не е имало много технически възможности за изследване на проблема в дълбочина. Днес учените навлизат на молекулярно ниво, пояснява акад. Трайков.

Доста подробно описахме целия път на образуване на „лошите белтъци“ и целия път на смъртта на нервната клетка“. 

Клиничната изява, било с поведенчески, било с интелектуални нарушения, както са описани от Алцхаймер, е доста късна проява, уточнява Лъчезар Трайков.

„Лошите белтъци“ започват да действат много по-рано – започват да се отлагат в мозъка 15-20 години преди това.

И точно тук е големият напредък – ако все още не знаем причините, то знаем в детайли какъв е механизмът на увреждане.

И се научихме със сравнително достъпни методи да диагностицираме процеса в неговия зародиш почти. Изместихме ранната диагноза с 10 години по-рано“. 

Неизвестността относно причините не е характерна само за болестта на Алхаймер, но и за много други заболявания в неврологията.

От доста години е известна методика за разпознаване на ранни симптоми на болестта, която може да се прилага включително от общопрактикуващи лекари – нервно-психологични тестове, уточнява акад. Лъчезар Трайков.

„Нещо, което е евтино като скрининг. От 90-те години досега извоювахме един терен от десет години в ранната диагноза благодарение точно на този подход. В началото тръгнахме с паметовите тестове. Разработихме два-три много удачни теста.“

След това надградили с други тестове, засягащи промени в мрежите на невронното функциониране. Два от тези тестове отчитат и минимални промени още преди началото на паметовите нарушения.

Трудно превключване от една дейност в друга, по-трудно организиране на предстоящи събития на непознати места, затруднено общуване в по-големи общности – това са някои от симптомите, които невролозите вземат под внимание.

При пациентите 60+ е добре в ежедневните дейности да се следват някои предписания - кратки разходки няколко пъти седмично, средиземноморска диета, интелектуални стимули, социални контакти, съветва акад. Трайков.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Наръчник за борба с радикализацията при младите хора

Готов е Наръчник за борба с радикализацията при младите хора

Програма "Европа" към Столична община реализира проект, който ще подпомогне учителите да се справят с проявите на агресия още в техния зародиш. Веселин Кръстев: Всеки Божи ден губим деца. Отговорността е на всички! Мълчанието в семейството ражда насилието в училище Наръчник за борба с радикализацията при младите хора ще бъде..

публикувано на 08.11.25 в 08:15

Д-р Георги Николов: 15-16% от хората в репродуктивна възраст имат проблем със забременяването

За първи път български лекари по асистирана репродукция заминават на мисия в Албания, за да окажат безвъзмездна медицинска помощ на двойки с репродуктивни затруднения . Инициативата е "България и Албания заедно за още едно родено дете".  Начело на лекарския екип застава д-р Георги Николов - ръководител на медицински център за репродуктивна..

публикувано на 07.11.25 в 10:15

Хърватската фондова борса с много добро представяне след въвеждането на еврото

Хърватската фондова борса се радва на много добро представяне след въвеждането на еврото. В Загреб председателят на Управителния съвет Ивана Газич се срещна с български журналисти, за да сподели хърватския опит по въвеждането на еврото. Любопитен акцент е, че фондовата борса в Загреб притежава Словенската фондова борса, където търговията се извършва..

публикувано на 07.11.25 в 06:28

Нараства средната възраст за първо дете, но има и родилки на 13 г.

От края на миналия век до днес има с около 30% спад в раждаемостта.  Това заяви пред БНР доц. д-р Мария Юнакова - председател на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве, по повод Европейската седмица на фертилитета и началото на националната информационна кампания "Инвитро в България". "От близо 80 хил. родени бебета..

публикувано на 06.11.25 в 12:21

Александър Ангелов: Много сме успешни в това да ни закърнеят уменията за иновации

Над 700 учители, директори, експерти и представители на институции, университети, медии и бизнес ще се съберат тази седмица в София за едно от водещите образователни събития на годината - националната конференция "Умения за иновации в образованието в ерата на изкуствения интелект". " Образованието е тема, за която не може да примрежваме поглед и..

публикувано на 06.11.25 в 10:10

Защо България e лесна мишена за руската пропаганда дори в чатботове като ChatGPT?

Подмяна на реалността чрез дезинформация и активно използване на най-новите технологии. Това е целта на най-новите методи на руската пропаганда, установява изследване по темата на Центъра за изследване на демокрацията, което показва как руската мрежа за фалшиви новини " Правда" манипулира големите езикови модели, които стоят в основата на..

публикувано на 05.11.25 в 22:03

Ще се покриват ли повече медицински изделия с пари от Здравната каса?

Чували сте за ортопедични обувки . Някой ги предпочитат за удобство, а други не могат без тях поради различни медицински проблеми. Най-често диабетиците и хората с изкривявания на стъпалото се нуждаят от тях, а в България 1/3 от хората над 60-годишна възраст са диабетици. Това означава, че нуждата от такива обувки или просто индивидуални стелки е..

публикувано на 05.11.25 в 13:28