Годината на бързи обороти: Светът през 2020-а

Евроинтеграцията на Западните Балкани не помръдна реално и на йота през 2020 година. Промените в методологията на водене на преговорите, за които настояваше френският президент Еманюел Макрон, бяха по време на хърватското председателство на Европейския съюз. Но страните от региона не получиха обещание за членство, а само за европейска перспектива. Перспектива, все пак по-ясна от тази на Турция, която влезе в открити конфликти със съюза.

Разочаровани от Европа останаха сърбите - заради забавената помощ при избухването на пандемията, косоварите - заради мълчанието при нарочно предизвиканата политическа криза насред здравната. И, разбира се, хората в Република Северна Македония, за което вината се хвърля върху България. Обзорът за събитията в нашия регион през отминаващата година е на Деян Йотов:

Така нареченото Споразумение за излизане на Великобритания от ЕС, или "сделката по развода", бе гласувано в новия парламент в Лондон, в който торите на премиера Борис Джонсън имат смазващо мнозинство. Но след това освен, че брекзитиърите ликуваха, а привържениците на ЕС тъгуваха, нищо особено не се случи. Защото започна "преходният период", в който всичко си остана по старому, а Лондон и Брюксел се захванаха да договарят бъдещите си търговски отношения. Тогава, в началото на годината, британският премиер Борис Джонсън беше изключително самоуверен:

"Въпросът е дали ще се договорим за търговски отношения, подобни на тези с Канада или по-скоро с Австралия. И аз не се съмнявам, че в който и да е случай Обединеното кралство ще просперира извънредно много".

Превозвачите очевидно не вярват много на премиера си, ако съдим по гледката от британската страна на Ламанша през последните дни - километрични задръствания и хиляди камиони, които бързат да доставят стоките до континента, преди да настъпи неясният период след "преходния период". Кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов с поглед назад и напред:

Американските избори се превърнаха в урок за политическия ефект на Covid-19 и последствията от пандемията върху социалния живот. Урок, който би трябвало да послужи през 2021-ва за други политически лидери, които ще се изправят лице в лице с волята на гласоподавателя.

Доналд Тръмп остана непоклатим през 2020-та, отказа да промени убежденията си пред лицето на невидимия, както той го нарича китайски вирус. И вирусът отвърна на удара. Вместо Тръмп да повали "ковид", "ковид" повали Тръмп и му отне шанса за втори мандат. Броени дни остават до края на мандата му и встъпването в длъжност на Джо Байдън - новият 46-ти американски президент. Той поема руля в твърде неспокойни води - 2020-та беляза Америка със социални размирици и бунтове срещу полицейското насилие, които отвориха старите рани на расизма.

Ключовата за Съединените щати 2020-а година през погледа на Тоня Димитрова:

Устойчивата тенденция към влошаване на отношенията между Русия и западните държави се затвърди и тази година. На този фон Владимир Путин продължи да укрепва властта си, като си гарантира дългосрочно пребиваване на президентския пост чрез промени в конституцията. Президентът Путин вижда в лицето на Запада високомерен и арогантен съперник, който отказва да разговаря с Русия на равна нога и застрашава нейния суверенитет. В очите на западните си колеги руският лидер е агресивен, обиден заради загубата в Студената война и реваншистки настроен автократ. Резултатът са непрекъснати взаимни обвинения и задълбочаващо се недоверие.

Ключовите за Русия вътрешно- и външнополитически събития през годината през погледа на някои от водещите руски анализатори. С тях разговаря кореспондентът на БНР в Москва Ангел Григоров:

Войните в покрайнините на Европа не само не отслабнаха през 2020-а, но дори се умножиха с най-новия епизод от нагорнокарабахския конфликт. В Карабах се биха арменци срещу азери, в Либия - либийци срещу либийци (а също сирийци и руснаци), в Сирия - сирийци срещу сирийци. Но и в трите страни основна движеща сила зад въоръжения конфликт бе противоборството между Русия и Турция. Анализ на Добрин Йотов:

Каквото и да говорят за Доналд Тръмп, в месеците преди изборното поражение от Джо Байдън неговата администрация постигна исторически успехи в едни от най-нестабилните региони в света - Близкия изток и Централна Азия - нормализацията на отношенията между Израел и четири арабски държави и договорът на Съединените щати с талибаните. По-стабилни ли са обаче тези региони в края на 2020-та? По-скоро не, както ще чуете в обзора на Добрин Йотов:

Коронавирусът помете законите на пазарната икономика като торнадо, правителствата нарушават догми, диктували живота ни десетилетия наред. И започнаха щедро да раздават помощи на затворените по домовете си и останали без работа хора.

2020-а ни донесе рестрикциите заради коронавируса, но и те не можаха да ограничат демонстрациите на обществено недоволство. Нещо повече, предизвикаха нови видове протести. Някои от излезлите по улиците вярват в конспиративни теории, поставящи Бил Гейтс начело на заговор за смазване и поставяне под контрол на обикновения човек. Далеч по-голям дял от недоволството е провокиран от унищожителния икономически ефект на затварянията и масовата невъзможност държавните бюджети да гарантират спокойствие по време на локдаун.    

Включително в България Covid не успя да спре и познати вече видове демонстрации - тези, които ни показват дълбоките икономически, политически и личностни разделителни линии в съвременните общества. За протеста 2020 - Константин Мравов: