„В Исландия имаме много различни Дядоколедовци, които по нищо не наподобяват традиционния вид на белобрад старец с червени одежди. Дори не ги наричаме „Дядо Коледа”, а Юле Ладс (бел. ред. – на англ. език: YuleLads; на исландски: jólasveinarnir), разказа в „Изотопия” Стефан Хелги Валсон, професионален екскурзовод, преподавател по туризъм в Университета в Рейкявик и приключенец, който обожава Коледа.

Изборът да започнем разходката си от Димуборгир (Dimmuborgir) изобщо не е случаен - от 12 декември всеки ден тук пристига по едно от тези митични създания. Някъде ги наричат „елфи” или „тролове”, другаде – „джуджета”. Със сигурност са специални. „Юле Ладс всъщност са много. Идентифицирани са повече от 70 в нашата история, а първите следи от тях са от XIII век. В някакъв момент обаче е взето решение броят им да бъде намален до 13”, обяснява Стефан и с усмивка допълва: „Защо 13 ли? Защото 70 са били твърде много” и уточнява, че всичките са големи палавници и пакостници. Те са синове на троловете Грила и Лапалуде. Грила е много зла, а за съпруга й се вярва, че е изключително мързелив.
„И двамата са много грозни, а синовете им са отговорни за доставката на коледните подаръци. Тъй като са 13, трябва да пристигат един по един 13 дни преди Коледа. Първият пристига в Димуборгир на 12 декември, а всеки следващ ден идва по един от братята му. От 25 декември започват да напускат местността в реда, в който са пристигнали. На 6 януари вече всички са си тръгнали. Тогава Коледа официално приключва”, добавя Стефан, който с удоволствие си спомня детските години и коледните вълнения.
„Всеки Юле Лад идва през нощта и поставя малък подарък - например лакомство - в обувката, която всяко дете предварително е оставило на прозореца в стаята си. Единствено добрите деца, които са слушали през годината, ще получат сладкиш. Лошите ще намерят суров картоф в обувката си. И нещо много важно - умните деца поставят на прозореца не просто обувка, а голям ботуш. Защо? Защото в ботуша се събират повече сладкиши, отколкото в малка обувка”, казва Стефан, който признава, че като дете също е оставял ботуш на прозореца. Тогава го е вълнувал много важен въпрос: как митичните създания успяват да поставят лакомството в ботуша, който е от вътрешната страна на затворения прозорец на висок етаж? „Спускали са се с въже”, отговаряли родителите на Стефан.
Черната коледна котка - най-страшният звяр в празнична Исландия
Тъй като в Исландия Коледа не преминава само с лакомство в ботуша, а с красиво опакован подарък на 24 декември, родителите винаги използват малък трик, допълва Стефан, все още потънал в коледните спомени от детството. Исландските деца не се страхуват от Торбалан или Баба Яга, а от черната коледна котка. Тя има червени очи и принадлежи на Грила и Лапалуде. „Родителите казват на децата преди Коледа да бъдат добри и послушни, защото в противен случай черната коледна котка ще дойде да ги изяде. Положението е било наистина много сериозно. Имало е само един начин да се избегне опасността - да се вземе мека тъкан, като най-подходящо е това да бъде част от облекло - чифт чорапи, вълнена блуза или панталон. Легендата е създадена не само за да плаши децата и да ги кара да бъдат послушни, но и да се радват на коледен подарък като чорапи или шал”, признава Стефан. В живота му Коледа все още има много специално място, макар и отдавна да не е дете.

Исландската коледна трапеза – разнообразни традиции и семейна топлина
В 18 часа на 24 декември исландските семейства сядат около трапезата на светлия празник. Макар и тази Коледа да е различна заради пандемията от Covid-19, най-близките ще се съберат около масата, категоричен е Стефан. „Какво домакинята ще постави на трапезата е въпрос на семейна традиция, а тя варира доста при отделните семейства. Много популярно е пушеното свинско. Някои семейства похапват птармиган - вид яребица, която през зимата е бяла, а през лятото кафява. Има ловен сезон и това позволява тази птица също често да присъства на коледната трапеза”, обяснява исландецът.
„Лично аз не съм ял такава птица, дори никога не съм опитвал вкуса на месото й. В близкото ми обкръжение от хора няма ловци, така че ястието не е част от коледната трапеза у дома. Обичам агнешко и то присъства на масата на светлия празник. Майка ми винаги прави много вкусна агнешка плешка. Поставя два-три килограма месо във фурната и го готви без големи особености. Към порцията добавя някакъв кафяв сос, в който не съм сигурен какво точно има. Със сигурност слага гъби и някакви други зеленчуци. Десертът също е много разнообразен в различните семейства, но често срещан избор, както и в моя дом, е оризовият пудинг”, допълва Стефан.
Адските двери и коледните заблуди
Вероятно поне веднъж всеки е чувал легендата, че дверите на Ада се намират в Димуборгир. За много от меломаните това е името на норвежката блек метъл банда (бел. ред. - името на музикалния състав се пише DimmuBorgir). „Може да има и известно объркване, защото в района на езерото Миватн, където е и Димуборгир, има място, което носи името на исландската дума за „ад”. Говорим за много дълбок кратер, чието название се превежда буквално като „ад”, „пъкъл”, разказва Стефан, който много години е показвал природната забележителност на туристи. Всъщност не само нея, а и онова място в Исландия, за което още от Средновековието се вярва, че отваря адските двери.
„Портата към Ада официално се счита, че е в планината Хетла, която се намира в Южна Исландия. Това е вярване, което съществува още от Средните векове. Тогава това е бил най-активният вулкан в страната. Изригвал е на около 50 години. Тогава религиозните лидери са успели да убедят света, че Адът съществува, а портата към него се намира в Исландия. Хетла е вулканична планина, като с годините периодът на изригванията се е променил. Сега се случват много често, което промени и самите изригвания. Те не са много мощни. Наричаме ги „туристически изригвания”, защото са много красиви за наблюдение, но не причиняват сериозни щети и разрушения”, коментира Стефан.
Според него за да обиколим Исландия надлъж и нашир, ни трябват поне две седмици. Ако нямаме толкова дълго време, със сигурност трябва да видим черните пясъчни плажове, гейзерите, водопадите и да откраднем за себе си поне една глътка въздух в райската земя, където се отварят адските двери.
И един последен съвет от Стефан: ако си пожелаем за Коледа да посетим Исландия и осъществим желанието си точно след една година, трябва да поздравим местните с „Весела Коледа!” и по-точно с Gleðileg jól!.
Започнете исландската си коледна разходка като чуете цялото интервю със Стефан Хелги Валсон в звуковия файл.
Снимки: Стефан Хелги Валсон, http://stefanguideiniceland.com, ЕПА/БГНЕС
"Част от исканията на синдикатите бяха удовлетворени, затова в крайна сметка те седнаха на масата и се превърнаха в едни умерени защитници на бюджета, който бе внесен". Това коментира пред БНР политологът Калоян Велчев : "Част от недоволството към бюджета идва и поради поне два факта, отвъд самите политики, които са заложени вътре. От една страна..
"Сеизмичните събития носят и двата типа усещане - и хоризонтално, и вертикално , тъй като вълната има и двете раздвижвания на земните пластове - и хоризонтално, и вертикално, но за усещането зависи колко близо са хората до епицентъра ". Това каза пред БНР доц. д-р Пламена Райкова от департамент "Сеизмология и сеизмично инженерство" към..
"Параметрите на бюджета за следващата година не ми харесват , както и предполагам на повечето от слушателите". Това заяви пред БНР доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН: "Всъщност нямахме много време да се запознаем с параметрите на бюджета. Основният параметър беше времето, което беше предоставено на..
Един музикален инструмент бе събуден след 50-годишно мълчане и събиране на прах в музея . Цигулката на сливенския композитор Мишо Тодоров отново зазвуча в залата на Читалище "Зора“ след 50 години мълчание. Тя бе реставрирана от казанлъшкия лютиер Андриан Андреев . На сцената цигулката "проговори“ в ръцете на виртуозната цигуларка Кремена..
Световноизвестният норвежки писател Том Егеланд се завръща на българския книжен пазар с новия си роман "666" на издателство "Персей" . "Том Егеланд винаги прави много сериозни проучвания за своите романи и неговият герой археологът Бьорн Белтьо винаги е въвлечен в такива интересни романи с елементи на напрегнат трилър, религиозни загадки..
На 16 ноември ще се състои историческа възстановка по случай 140 години от Сливнишката битка. Във възстановката ще има над 400 участници. "Всяка година ноември месец Сливница става център на събитията около честванията за Сръбско-българската война , като на всеки юбилей винаги става нещо по-голямо. Едно време се строяха паметници. Сега сме..
"Нашата работа като гражданска организация не е да вървим заедно с инспекторите и да обикаляме по магазините, а по-скоро да имаме ясен механизъм за това как да предаваме информация, която получим , да кажем някакъв сигнал или жалба, да можем ние по най-добрия начин да го формулираме и да го дадем на контролните органи". Това каза пред БНР Богомил..
Рекорд по най-много изкачвания на Хайдушката пътека в Сливенския балкан постави Милен Шидеров от Сливен. За 24 часа той направи 12 качвания и..
Малка част от дълга е за покриване на стари дългове, друга за покриване на дефицита, губят се около 5,4 млрд. евро – около 10 млрд. лв., с които..
Изборът на социалист – Зохран Мамдани за кмет на Ню Йорк е шамар за Тръмп, коментира в интервю пред БНР дипломатът Стефан Тафров. "Това е..