Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Андрей Дамянов: Възникнал след ваксина проблем е сред най-сложните за доказване въпроси

Проф. Генка Петрова: За по-старите ваксини не се изисква информирано съгласие

Снимка: Pixabay

„За старите ваксини, които са разрешени отдавна и са преминали втора оценка след продължително проследяване на безопасността, не е необходимо да се подписва информирано съгласие“, поясни пред БНР проф. Генка Петрова от Фармацевтичния факултет на Медицинския университет, ръководител на Катедрата по организация и икономика на фармацията. „За тях са достатъчно данните за безопасността“, посочи тя.

Ако периодът на първото разрешение за употреба е над 5 години, не е необходимо нито информирано съгласие, нито допълнително проследяване на ефекта. Ако този период е по-кратък, всички лица имат право да докладват евентуални подозирани нежелани лекарствени реакции, включително пациентите“, поясни проф. Петрова относно доброволно поставяните ваксини.

Темата за информираното съгласие отново е на дневен ред след началото на ваксинацията срещу Covid-19 у нас

Когато става въпрос за доброволно поставяне на ваксина, независимо от това какъв е периодът, в който тя е влязла в употреба, е редно да има разяснение от този, който поставя ваксината, смята заместник-председателят на УС на Националната пациентска организация адвокат Андрей Дамянов.

Все пак човек трябва да има познание за това какво иска да постави в организма или не иска“, коментира той.

В задължителния имунизационен календар се включват доказали във времето ефекта си ваксини, показали нищожен брой предвидими нежелани реакции, допълни Дамянов. Той допълни, че личният лекар би следвало да информира, „ако родителят го поиска това нещо“, защото в повечето случаи имунизациите се правят в по-масов мащаб.

Снимка: БГНЕС

Как се доказва увреждане, настъпило след или от ваксина? Когато има настъпил проблем вследствие на ваксина, това трябва да се докаже, уточни Андрей Дамянов. 

В действителност това е един от сложните въпроси за доказване. Когато настъпи такава нежелана реакция, трябва да бъде установена причинно-следствената връзка. Има и случаи, в които ваксината може да е причинила нещо, дори аутизъм, но това трябва да бъде доказано“, обясни юристът.

Като адвокат и представител на пациентска организация Дамянов няма информация до този момент да има пряко доказана такава реакция - на аутизъм, в резултат на приложена ваксина у нас. 

Проблемите, които стоят за доказването на такъв тип реакции, са доста“, обобщи юристът, като посочи по веригата производството - дали във ваксината няма попаднал замърсител, дали е била съхранявана правилно, при какви условия е била поставена, кога са настъпили страничните реакции.

В редица държави има фонд за обезщетяване от нежелани медицински реакции. Той се попълва отчасти от данъци, отчасти от фармацевтичните компании, допълни Андрей Дамянов. У нас такъв фонд не съществува.

Двете мнения чуйте в звуковите файлове. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12