Напусна ни големият актьор Филип Трифонов. Актьор и личност. 

Режисьорът Стоян Радев пише в своя фейсбук профил: "Филип Трифонов беше скромен и безкомпромисен като вода сред артистичните напитки. И без да се споменава, беше важен, жизнено. Вулканът Фуджи над зелените листа издига се сам".

Кинокритичката Геновева Димитрова: "Филип Трифонов не е просто голям актьор, той е епоха в българското кино. Въпреки че напоследък не се снимаше много често и новото българско кино му е длъжник, Филип Трифонов присъства в съзнанието на зрителя, той не е забравен. Защото старите филми, в които играе, все още са живи и се гледат. Той наистина няма как да се побере в думата "актьор", защото беше изключително витален човек, чешит, много нестандартна личност, човек с изявена гражданска позиция. 

Филип Трифонов се появява в киното през 1971 г. в новелата "Изпит" на Георги Дюлгеров. Това е общ дебют. Но филмът, който дава известност на Филип Трифонов и му позволява направо да нахълта в българското кино, е "Момчето си отива" на Людмил Кирков. Абитуриентът Ран с онова негово невинно излъчване и отнесен поглед, които го правят абсолютно уникален в нашето филмово пространство, той насища кадъра с една ефирна игра, без изобщо да се напъва... Харизматичен и мощен дори в епизодичните си появявания.

Филип Трифонов имаше много силно чувство за абсурд. Това се проявява и в театъра му. Повечето му постановки са свързани с абсурда. Неслучайно имаше силна връзка с Леон Даниел, в чийто филм "На чисто" той играе. Абсурдът присъства и в „Преброяване на дивите зайци“ от 1973 година на режисьора Едуард Захариев, по сценарий на Георги Мишев. Бих причислила и "Гардеробът" на Георги Дюлгеров..."

Силвия Чолева: "След 1990 година Филип Трифонов направи, заедно с Николай Гундеров, "Естествен театър". В програма "Христо Ботев" имаше рубрика. Той притежаваше невероятна способност за превъплъщение. В този "Естествен театър" той можа да се разгърне изцяло. Беше един от най-обичаните български актьори – публиката го обичаше."

Антон Митов: "Най-гениалният аутист сред актьорите – те са двама – той и Ицко Финци. Може да не произнесеш цял филм нито една реплика и да те запомнят, че си играл. Така уникално да мълчи... Присъствие – това беше Филип Трифонов. Този нежен гениален аутист. Страшно талантлив. Но трудно приемат у нас абсурда, абсурдът не е за всеки, хората не разбират този хумор, а абсурдът ни обгражда..." 

Чуйте повече в звуковия файл.