"Ледниците в целия свят се топят. Всички ледници, с много малки изключения, се топят много бързо. Последствията са, че така губим водните си резервоари. Ледниците се превръщат във вода, която губим безвъзвратно. Когато природата ни е в равновесие, това количество вода се запазва под формата на лед и хората имат достъп до нея на равни интервали от време. Ако нищо не се промени, рано или късно този воден резервоар ще изчезне.
В отделните региони този момент ще настъпи в различно време. Но в Средна Азия например днес вече има проблеми, защото през лятото там е много сухо и недостигът на вода създава трудности на населението. Подобно е положението в Перу".
Това каза за „Събота 150” глациологът Георг Казер от университета в Инсбрук. Той изследва промените в климата и състоянието на глетчерите. Негови колеги от Центъра за полярно наблюдение и моделиране в университета в Лийдс публикуваха тази седмица резултатите от изследване, според които през последните 25 години Земята е губила всяка година над един трилион тона лед. Ако се опитаме да си го представим нагледно, стопилите се безвъзвратно 28 трилиона тона лед са достатъчни да покрият цяла Великобритания с 100 метрова ледена покривка.
Колкото по-малка площ заемат ледниците, толкова по-малко повърхността им отразява слънчевата светлина, а това означава повече горещини на Земята. „Топенето на ледниците може да доведе до драстично покачване на морските равнища с до един метър до края на века”, казва Казер, който говори пред БНР от родния му Южен Тирол.
"Всяка година глетчерите видимо се смаляват с около 100 метра. Това е много! Ходя в планината, сравнявам със стари снимки, имам спомени от детството ми, и голяма част от ледниците в Алпите са на път да изчезнат. Положението наистина е драматично.
Много добре се вижда също, че ледниците губят обема си не само в най-ниската си част, в областта на езика, а и във високата част. Ако този процес продължи с тези темпове, до 30-40 години ледниците в Източните Алпи, където живея и работя, ще изчезнат напълно".
Разговаряме в разгара на ски сезона, но тази година в Алпите сезон няма - заради пандемията курортите така и не отвориха - нито лифтовете, нито заведенията. Разбираемо е, че баровете и капанчетата на пистите не работят. Всички помним Ишгл, но лифтовете?
"Трудно да се разделят заведенията от лифтовете и пистите, защото хората искат не само да карат ски, а и да се забавляват. Друг аспект е, че зимните спортове са рискови, болниците в момента са пълни и не биха могли да поемат и контузени скиори. Има статистики, според които в зависимост от големината на курорта за една седмица около 100 скиори имат нужда от медицинска помощ.
Освен това самите курорти се притесняват, че ще се превърнат в гореща точка на разпространение на коронавируса и ще бъдат с право обвинявани. И не на последно място отварянето на курортите само за около една трета от обичайния брой гости не се рентира. Има изчисления, че този сезон едва всеки трети е склонен да резервира ски ваканция в Алпите. Така че курортите ще имат по-малки загуби, ако изобщо не отворят, отколкото ако наемат персонал, но нямат достатъчно гости.
Повечето правителства в алпийските държави подкрепят бизнеса, но условието за плащането на помощи е доказването на определен размер загуби за сезона. Ако курортите отворят, загубите им тази зима няма да са достатъчно големи, за да получат държавната помощ, а тя от своя страна е по-атрактивна от минималните приходи, които биха имали".
Може би планината ще си отдъхне - през последните години ски спортът се превърна в масов спорт и мощна индустрия. Прескочена ли е вече границата на разумното използване на планината? Има ли връщане назад?
"Аз живея в туристически регион в Южен Тирол, във високата част на Алпите, и всеки ден наблюдавам с тревога промените, които настъпват в резултат не само на ски туризма. Подобно е положението не само в планината, а и край морето, когато много хора искат да са едновременно на едно и също място. Проблемът настъпва с масовизацията, когато спортът се превърне в мода и масово занимание. Балансът е много труден".
Част от този баланс е липсата на сняг, който, както е известно, се опитваме да заменим с изкуствен.
"Наблюдавайки снеговалежите в ски курортите, намиращи се в по-ниските части на планините, ни става ясно, че валежите са все по-малко и най-вече с все по-кратка продължителност. В началото и в края на зимата е все по-топло, зимата като че идва все по-късно и си отива все по-рано.
В крайна сметка обаче, тенденцията показва постоянно намаляване на количествата сняг. Курортите се опитват да компенсират с т.нар. „технически” сняг, те не обичат думата „изкуствен“. И това се получава сравнително добре.
Разбира се, това е вмешателство в екологичната микросистема. Последиците не са много големи, но растителността вече изглежда по различен начин, отколкото ако през зимата е била покрита с естествен сняг".
За производството на изкуствен сняг са необходими огромни количества вода.
"Това до голяма степен е регулирано, но трябва да се внимава и да се спазва баланса между нуждите за производство на изкуствен сняг и водоснабдяването на населените места. В миналото имаше конфликти на тази тема, но междувременно в Алпите този проблем до голяма степен е разрешен".
Европа се стреми към ограничаване на въглеродните емисии. В ход е „зелената сделка” на ЕС. Какво означава това за зимния туризъм?
"Тази „зелена” амбиция на ЕС е много сериозен лост в ръцете на Брюксел, и курортите не са особено щастливи от тази политика. Зимните курорти знаят, че много голяма част от дейността им е причина за отделянето на въглеродни емисии. Основен замърсител, разбира се, е транспортът.
Хиляди хора се качват на автомобилите си в петък вечер, за да пропътуват стотици километри до алпийските курорти и да се върнат обратно в неделя вечер. Представете си километричните задръствания по магистралите и тази „ламаринена” лавина, която се изсипва в Алпите. Необходима е нова концепция, нов вид мобилност. На хората трябва да се предложи друг начин за придвижване.
Добър пример за това е Швейцария - там всички ски курорти са достъпни с обществен транспорт. Така че решение има. Но курортите трябва да намерят начин, как от една страна да не загубят клиентите си, т.е. скиорите, и от друга - да намалят потока от автомобили. Това изисква разработването на съвместни решения с местната власт. Алтернативен транспорт са железниците, например. 12,12 Много по-приятно е да пътуваш с влак до курорта, вместо да прекараш часове в изнервящо задръстване на магистралата.
Освен това при струпването на много хора за кратък период от време, например за дълъг уикенд или по Коледните и новогодишните празници, настъпват проблеми с водоснабдяването, с електрозахранването, с доставките на хранителни стоки. Това са пикови моменти, свързани с повишено потребление на енергия и от там, с отделянето на въглеродни емисии.
Може би трябва да намалим темпото - както от страна на курортите, така и от страна на посетителите. Защото в момента, ако изключим пандемията, всички са стресирани - и хората, и природата. Пандемията има и своите добри страни. Мои приятели, собственици на малки хотели, ми признаха, че тази година за първи път откакто се помнят са празнували Коледа със семейството си".
Какво мoже да направи всеки, да промени в поведението си, така че да продължи да кара ски, без да е грешник към природата?
"Мисля, че трябва да променим изцяло поведението си, когато говорим за начина, по който почиваме, не само през зимата. Първата стъпка е да намалим часовете, прекарани зад волана. И изобщо всичко, свързано с използването на твърди горива.
Когато живееш на стотици километри от ски курортите, не бива да караш ски само през уикенда. По-добре си вземи една или две седмици отпуск, пътувай комфортно и спокойно и си почини по време на ски ваканцията. Избери семеен хотел, който предлага местна кухня. Ако много хора мислят по този начин, ще е много добро начало за преосмисляне на начина, по който прекарваме свободното си време.
Сега какво правим? Пътуваме по 20 и повече пъти през зимата стотици километри с кола, бягайки от градския стрес, прекарваме в най-добрия случай два дни на ски, бързаме по магистралата, бързаме по пистите, и след това пак бързаме по магистралата, за да седнем в понеделник сутрин пред компютъра, без да сме си отпочинали. Трябва сериозно да се замислим, как прекарваме почивните дни".
Може би пандемията ще ни превъзпита?
"Имам чувството, че колкото по-дълго продължават ограниченията, толкова по-нетърпеливи стават хората, отново да се втурнат през глава към курортите - планински или морски. В началото на пандемията също като Вас си мислех, че хората ще се замислят, дали трябва да прекарат ваканцията си на другия край на планетата. Но сега, една година по-късно, не съм сигурен.
Сега като че ли хората си казват, омръзна ми, искам да си върна стария живот, искам отново да се кача на самолета и да избягам надалеч. Сякаш за една година забравихме, че препускането към отдалечените курорти и надпреварата в пътуванията до най-различни точки на планетата също е стрес.
Имаме право да се надяваме, че рестрикциите заради коронавируса все някога ще свършат. И че хората все пак ще се замислят. Но не бива да ги оставяме сами в търсенето на нов начин да прекарват почивката си. Трябва да им се предложат нови възможности - както от курортите, така и от политиците, които трябва да създадат рамковите условия за това".
Интервю на Весела Владкова с Георг Казер в предаването ''Събота 150'' можете да чуете от звуковия файл.Министерството на земеделието и храните стартира прием на заявления за подпомагане на нови фермери по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони с бюджет в размер на 39 млн. лв. Стопаните ще могат да кандидатстват за подпомагане в размер на 58,6 хиляди лева. Допустими кандидати са фермери на възраст от 41 до 65..
3,9648 милиарда лева е дефицитът в държавната хазна на касова основа към края на месец октомври, показват данните на Министерство на финансите. Това се равнява на 2% от прогнозирания брутния вътрешен продукт за настоящата година. Тазгодишният бюджет е изчислен на дефицит от 6,2 млрд. лева. Във фискалния резерв има 14,4114 млрд. лева към..
Общинските съветници в Пазарджик отхвърлиха предложението за отстраняването на председателя на местния парламент Найден Шопов от ГЕРБ. В тайното гласуване участваха 21 съветници, тъй като останалите 19 отново бойкотираха заседанието. За разлика от вчера, общинските съветници успяха да съберат необходимия кворум. Той дойде от освободения днес..
Хиляди грузинци се събраха и тази вечер, за да протестират срещу решението на победителя от парламентарните избори през октомври - партията "Грузинска мечта", да отложи преговорите за присъединяване към Европейския съюз, съобщава Франс прес. Снощните протести доведоха до сблъсъци със силите на реда с десетки ранени и задържани.
Противници на президента Башар ал-Асад са навлезли в Алепо - втория по големина град в Сирия, съобщи агенция Франс прес, като се позова на Сирийския център за наблюдение на човешките права. Джихадисти от групировката "Хаят Тахрир ал-Шам" и техни съюзници, поддържани от Турция, започнаха офанзива по-рано тази седмица и вече са в западните..
Министърът на земеделието Георги Тахов обяви, че служебният премиер Димитър Главчев му възлага да преговаря с фермерите, които са собственици на заразените с чума овце от стопанството край Велинград. И повторните проби, взети от животните, потвърждават на 100 процента заразата. "Днес следобед излязоха пробите. Взехме над 300 проби – те..
В днешния дигитален свят хората имат възможност да инвестират в криптовалута, да пазят ценна информация в дигитални платформи и облачни услуги. Какво става обаче с тези активи, ако нещо се случи с притежателя им? Как наследниците ще знаят с какво разполагат? Българите Ана и Петър Миневи се опитват да решат този проблем с платформата..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...
Част от партиите интуитивно или инстинктивно да искат нови избори заради възможността ако Пеевски продължи да расте, санитарният кордон около..