Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Георг Казер: През последните 25 години Земята е губила над 1 трилион тона лед годишно

Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Ледниците в целия свят се топят. Всички ледници, с много малки изключения, се топят много бързо. Последствията са, че така губим водните си резервоари. Ледниците се превръщат във вода, която губим безвъзвратно. Когато природата ни е в равновесие, това количество вода се запазва под формата на лед и хората имат достъп до нея на равни интервали от време. Ако нищо не се промени, рано или късно този воден резервоар ще изчезне.

В отделните региони този момент ще настъпи в различно време. Но в Средна Азия например днес вече има проблеми, защото през лятото там е много сухо и недостигът на вода създава трудности на населението. Подобно е положението в Перу".

Това каза за „Събота 150” глациологът Георг Казер от университета в Инсбрук. Той изследва промените в климата и състоянието на глетчерите. Негови колеги от Центъра за полярно наблюдение и моделиране в университета в Лийдс публикуваха тази седмица резултатите от изследване, според които през последните 25 години Земята е губила всяка година над един трилион тона лед. Ако се опитаме да си го представим нагледно, стопилите се безвъзвратно 28 трилиона тона лед са достатъчни да покрият цяла Великобритания с 100 метрова ледена покривка.

Колкото по-малка площ заемат ледниците, толкова по-малко повърхността им отразява слънчевата светлина, а това означава повече горещини на Земята. „Топенето на ледниците може да доведе до драстично покачване на морските равнища с до един метър до края на века”, казва Казер, който говори пред БНР от родния му Южен Тирол.

"Всяка година глетчерите видимо се смаляват с около 100 метра. Това е много! Ходя в планината, сравнявам със стари снимки, имам спомени от детството ми, и голяма част от ледниците в Алпите са на път да изчезнат. Положението наистина е драматично.

Много добре се вижда също, че ледниците губят обема си не само в най-ниската си част, в областта на езика, а и във високата част. Ако този процес продължи с тези темпове, до 30-40 години ледниците в Източните Алпи, където живея и работя, ще изчезнат напълно".

Разговаряме в разгара на ски сезона, но тази година в Алпите сезон няма - заради пандемията курортите така и не отвориха - нито лифтовете, нито заведенията. Разбираемо е, че баровете и капанчетата на пистите не работят. Всички помним Ишгл, но лифтовете?

"Трудно да се разделят заведенията от лифтовете и пистите, защото хората искат не само да карат ски, а и да се забавляват. Друг аспект е, че зимните спортове са рискови, болниците в момента са пълни и не биха могли да поемат и контузени скиори. Има статистики, според които в зависимост от големината на курорта за една седмица около 100 скиори имат нужда от медицинска помощ.

Освен това самите курорти се притесняват, че ще се превърнат в гореща точка на разпространение на коронавируса и ще бъдат с право обвинявани. И не на последно място отварянето на курортите само за около една трета от обичайния брой гости не се рентира. Има изчисления, че този сезон едва всеки трети е склонен да резервира ски ваканция в Алпите. Така че курортите ще имат по-малки загуби, ако изобщо не отворят, отколкото ако наемат персонал, но нямат достатъчно гости.

Повечето правителства в алпийските държави подкрепят бизнеса, но условието за плащането на помощи е доказването на определен размер загуби за сезона. Ако курортите отворят, загубите им тази зима няма да са достатъчно големи, за да получат държавната помощ, а тя от своя страна е по-атрактивна от минималните приходи, които биха имали".

Може би планината ще си отдъхне - през последните години ски спортът се превърна в масов спорт и мощна индустрия. Прескочена ли е вече границата на разумното използване на планината? Има ли връщане назад?

"Аз живея в туристически регион в Южен Тирол, във високата част на Алпите, и всеки ден наблюдавам с тревога промените, които настъпват в резултат не само на ски туризма. Подобно е положението не само в планината, а и край морето, когато много хора искат да са едновременно на едно и също място. Проблемът настъпва с масовизацията, когато спортът се превърне в мода и масово занимание. Балансът е много труден".

Част от този баланс е липсата на сняг, който, както е известно, се опитваме да заменим с изкуствен.

"Наблюдавайки снеговалежите в ски курортите, намиращи се в по-ниските части на планините, ни става ясно, че валежите са все по-малко и най-вече с все по-кратка продължителност. В началото и в края на зимата е все по-топло, зимата като че идва все по-късно и си отива все по-рано.

В крайна сметка обаче, тенденцията показва постоянно намаляване на количествата сняг. Курортите се опитват да компенсират с т.нар. „технически” сняг, те не обичат думата „изкуствен“. И това се получава сравнително добре.

Разбира се, това е вмешателство в екологичната микросистема. Последиците не са много големи, но растителността вече изглежда по различен начин, отколкото ако през зимата е била покрита с естествен сняг".

За производството на изкуствен сняг са необходими огромни количества вода.

"Това до голяма степен е регулирано, но трябва да се внимава и да се спазва баланса между нуждите за производство на изкуствен сняг и водоснабдяването на населените места. В миналото имаше конфликти на тази тема, но междувременно в Алпите този проблем до голяма степен е разрешен".

Европа се стреми към ограничаване на въглеродните емисии. В ход е „зелената сделка” на ЕС. Какво означава това за зимния туризъм?

"Тази „зелена” амбиция на ЕС е много сериозен лост в ръцете на Брюксел, и курортите не са особено щастливи от тази политика. Зимните курорти знаят, че много голяма част от дейността им е причина за отделянето на въглеродни емисии. Основен замърсител, разбира се, е транспортът.

Хиляди хора се качват на автомобилите си в петък вечер, за да пропътуват стотици километри до алпийските курорти и да се върнат обратно в неделя вечер. Представете си километричните задръствания по магистралите и тази „ламаринена” лавина, която се изсипва в Алпите. Необходима е нова концепция, нов вид мобилност. На хората трябва да се предложи друг начин за придвижване.

Добър пример за това е Швейцария - там всички ски курорти са достъпни с обществен транспорт. Така че решение има. Но курортите трябва да намерят начин, как от една страна да не загубят клиентите си, т.е. скиорите, и от друга - да намалят потока от автомобили. Това изисква разработването на съвместни решения с местната власт. Алтернативен транспорт са железниците, например. 12,12 Много по-приятно е да пътуваш с влак до курорта, вместо да прекараш часове в изнервящо задръстване на магистралата.

Освен това при струпването на много хора за кратък период от време, например за дълъг уикенд или по Коледните и новогодишните празници, настъпват проблеми с водоснабдяването, с електрозахранването, с доставките на хранителни стоки. Това са пикови моменти, свързани с повишено потребление на енергия и от там, с отделянето на въглеродни емисии.

Може би трябва да намалим темпото - както от страна на курортите, така и от страна на посетителите. Защото в момента, ако изключим пандемията, всички са стресирани - и хората, и природата. Пандемията има и своите добри страни. Мои приятели, собственици на малки хотели, ми признаха, че тази година за първи път откакто се помнят са празнували Коледа със семейството си".

Какво мoже да направи всеки, да промени в поведението си, така че да продължи да кара ски, без да е грешник към природата?

"Мисля, че трябва да променим изцяло поведението си, когато говорим за начина, по който почиваме, не само през зимата. Първата стъпка е да намалим часовете, прекарани зад волана. И изобщо всичко, свързано с използването на твърди горива.

Когато живееш на стотици километри от ски курортите, не бива да караш ски само през уикенда. По-добре си вземи една или две седмици отпуск, пътувай комфортно и спокойно и си почини по време на ски ваканцията. Избери семеен хотел, който предлага местна кухня. Ако много хора мислят по този начин, ще е много добро начало за преосмисляне на начина, по който прекарваме свободното си време.

Сега какво правим? Пътуваме по 20 и повече пъти през зимата стотици километри с кола, бягайки от градския стрес, прекарваме в най-добрия случай два дни на ски, бързаме по магистралата, бързаме по пистите, и след това пак бързаме по магистралата, за да седнем в понеделник сутрин пред компютъра, без да сме си отпочинали. Трябва сериозно да се замислим, как прекарваме почивните дни".

Може би пандемията ще ни превъзпита?

"Имам чувството, че колкото по-дълго продължават ограниченията, толкова по-нетърпеливи стават хората, отново да се втурнат през глава към курортите - планински или морски. В началото на пандемията също като Вас си мислех, че хората ще се замислят, дали трябва да прекарат ваканцията си на другия край на планетата. Но сега, една година по-късно, не съм сигурен.

Сега като че ли хората си казват, омръзна ми, искам да си върна стария живот, искам отново да се кача на самолета и да избягам надалеч. Сякаш за една година забравихме, че препускането към отдалечените курорти и надпреварата в пътуванията до най-различни точки на планетата също е стрес.

Имаме право да се надяваме, че рестрикциите заради коронавируса все някога ще свършат. И че хората все пак ще се замислят. Но не бива да ги оставяме сами в търсенето на нов начин да прекарват почивката си. Трябва да им се предложат нови възможности - както от курортите, така и от политиците, които трябва да създадат рамковите условия за това".

Интервю на Весела Владкова с Георг Казер в предаването ''Събота 150'' можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Продължава гасенето на пожара в Рила

И днес екип огнеборци ще гаси огнища на пожара на 2 000 м. в Рила. От вчера следобед тлеят отделни места и паднали дървета - това установиха горските работници, които направиха обход и оглед на място и с дрон. На отделни места в Рила тлеят паднали дървета Пожарът е обхванал около 600 декара гора, която е собственост на Рилския..

публикувано на 19.07.25 в 08:33

Над 115 000 зрители са посетили Народния театър през изминалия сезон

Народният театър "Иван Вазов" отчете един от най-успешните си сезони. Над 115 000 зрители са посетили 600 представления и гостувания на международни сцени. От септември до средата на юли Народния театър е реализирал 20 турнета в различни български градове и е участвал в 13 национални и международни фестивали. Трупата е гостувала в Рим,..

публикувано на 19.07.25 в 08:28

Банско отбелязва 122 години от Илинденско-Преображенското въстание със събор на хижа "Бъндерица"

Банско ще отбележи 122 години от Илинденско-Преображенското въстание с традиционен събор на хижа "Бъндерица" и едноименния къмпинг в Пирин. Самата хижа пък чества 110 години от създаването си.  В 11.30 часа любители на планината от цялата страна тръгват на поход от начална станция на кабинковия лифт към хижа Бъндерица по туристическата..

публикувано на 19.07.25 в 08:20
Джефри Епстийн

Министерството на правосъдието на САЩ поиска разрешение да публикува документи, свързани Епстийн

Министерството на правосъдието на САЩ поиска от Федерален съдия да разреши публикуването на секретни документи, свързани със случая на покойния сексуален престъпник Джефри Епстийн. Двама затворнически надзиратели са обвинени за смъртта на Джефри Епстийн Шефът на британската банка Barclays подаде оставка заради връзките с Джефри Епстийн..

публикувано на 19.07.25 в 07:58
Израелски камиони в буферната зона между Израел и Сирия

Израел и Сирия се споразумяха за прекратяване на огъня

Израел и Сирия са се споразумели за прекратяване на огъня, съобщи американският посланик в Турция Том Барак.  Според него примирието е подкрепено от държавния секретар Марко Рубио, турските власти, Йордания и други съседни държави.  В пост в "Х" Барак, който е и специален пратеник за Сирия, отправя призив към друзите, бедуините и сунитите да..

публикувано на 19.07.25 в 07:48
Разрушена жилищна сграда в Одеса след масираното въздушно нападение, 20 юни 2025 г.

Русия удари Одеса с дронове

Русия предприе тази нощ масирана атака с дронове срещу украинското черноморско пристанище Одеса. Убит е един човек. Броят на ранените се уточнява. Над 20 дрона са атакували различни части на Одеса. В града са се чули експлозии. Поразена е жилищна сграда, в която е избухнал пожар.  Кметът на града Генадий Труханов и ръководителят на областната..

публикувано на 19.07.25 в 07:37

Потушен е пожарът край село Илинденци

Пожарът в землището на село Илинденци, който възникна късно снощи, е бил изгасен около 5 часа тази сутрин. Това обяви за БНР кметът на Струмяни. Първоначално огънят е обхванал между 50 и 100 декара сухи треви и хвойнови храсти, като имаше  опастност да стигне до село Плоски и международния път Е-79.  През нощта пожарникари и доброволци са..

публикувано на 19.07.25 в 07:32