Има ли законодателен пропуск кой плаща здравните осигуровки при принудително излизане в неплатен отпуск?
Защо хората, които са в неплатен отпуск заради пандемията, остават без здравни осигуровки и кой трябва да ги поеме? Можем ли да говорим за законодателен пропуск и дали той може да бъде запълнен, ако неплатеният отпуск заради Covid ограниченията не е описан нито като по вина на работника, нито по вина на работодателя, то тогава кой трябва да покрие здравните осигуровки на служителите, когато бизнесът им е затворен?
Това самите работници ли са, както съветват от социалното министерство? Според социалния министър хората трябва да платят здравните си осигуровки за периодите на неплатен отпуск, за да не изгубят насред пандемията и правата си на платено от НЗОК лечение.
„Законът казва, че ако работникът излезе по свое желание в неплатен отпуск, той трябва да внесе здравните си вноски върху половината от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица.
В случая обаче работникът не излиза по желание в неплатен отпуск, а по заповед на министъра на здравеопазването и затова отговорността е на правителството, а не на работника, нито на работодателя – а законът за здравното осигуряване въобще не разглежда тази хипотеза и това трябва да се коригира – мина вече достатъчно време да бъде коригиран този пропуск", каза още Стойчо Кацаров.
„Решение може да се постигне и тълкувайки съществуващите правни разпоредби – има общ правен принцип – че този, който е нанесъл някому вреда, трябва да я поправи – да кажем - в случая е правителството.
От друга страна можем да тълкуваме изплащането на компенсации през социалното министерство – тези 24 лв. на ден за хората в неплатен отпуск. Чрез тези компенсации правителството става своего рода работодател – така че правителството трябва да плати и здравните вноски. Като към тези към тези 24 лв. да се добавят още средства - да станат около 30 лв. компенсациите", коментира още д-р Кацаров.
Според него корекции в закона са необходими, каквото и да се реши.
"Този, който е излязъл в неплатен отпуск, си заплаща здравните осигуровк, според закона и Кодекса на труда, но законодателен луфт има за сегашната ситуация на пандемия", коментира темата пред БНР и д-р Хасан Адемов, депутат от ДПС.
"Трябва да уточним, че когато лицето само е поискало неплатен отпуск, осигуровките са за негова сметка, а когато е със заповед на работодателя - той заплаща. А в сегашната ситуация - правото за един месец неплатен отпуск, после беше удължено на 60 дни, а с последните промени в закона за извънредното положение този срок се удължава до 90 дни.
В тези рамки не се губят никакви осигурителни права - за пенсия, майчинство, но не се предвижда същата хипотеза и за здравните осигуровки и права. Този въпрос не се включва и в закона за здравото осигуряване, който приехме преди малко.
Този въпрос според мен трябва да се реши в Закона за извънредните мерки. След вашата покана информирах за казуса и председателя на Надзора на НЗОК, с министъра на финансите, с председателя на бюджетната комисия, но решение на бюджетна комисия не се взе."
Адемов допълни, че в момента, ако в рамките на три месеца имаш платени здравните осигуровки за последните три години, тогава не губиш осигурителни права. Има и един друг текст в Закона здравното осигураване, който казва, че когато има начислени дължими, но неизплатени суми, тогава лицето не губи осигурителните си права. Но в нашия случай няма начислени заплати, а има начислени компенсации - което също е абсурдно. И друго абсурдно, прието миналото година - на робатодателя е вменено задължение, ако предприятието е спряно със заповед на държавен орган, той не трябва да допуска работници там - а как тогава те трябва да плащат здравни осигуровки? това коментира още Хасан Адемов.
Според него управляващите нямат воля да направят корекции в законодателството.
Още по темата в звуковите файлове.
Километричните опашки по границата ни с Турция на ГКПП "Малко Търново" след празниците разгневиха кмета на общината Илиян Янчев. В социалната мрежа той написа: "И понеже скоро стана въпрос колко годишна е тази битка за разширяването на ГКПП Малко Търново и говорихме за подкрепата на колегите кметове от Бургаска област - това да се превърне в..
Всяка намеса на пазара, която регулира и фиксира цени и надценки, влияе както на предлагането, така и на търсенето. Целият пазар би могъл дългосрочно да се изкриви , когато интересите по веригата не са балансирани. Това заяви в интервю за БНР Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, във връзка с приетия от..
"Когато един чужденец дойде в България, първото нещо, с което той се сблъсква, е реалността, а именно безпорядъка, който цари в нашите населени места . Това е тема, която касае всеки – качеството на живот". Това коментира пред БНР арх. инж. Стоян Тодоров, председател на Алианса за висока строителна култура, който вчера проведе конференция за..
Изпълнителната агенция по околна среда отказва да предостави доклад за състоянието на системата за мониторинг на качеството на въздуха, поискан по реда на Закона за достъп до информация, алармират от екологичното сдружение "За Земята". Агенцията, заедно с МОСВ, не могат да финализират повече от година и половина въпросния анализ. От..
Хората в Русия, които подкрепят режима на Путин, не са толкова много. Това заяви в интервю за БНР руският опозиционер Сергей Бойко - бивш координатор на щаба на покойния опозиционер Алексей Навални в Сибир и бивш общински съветник в Новосибирск. Според него, режимът на Владимир Путин може да остане на власт още дълго време. "Не бих..
Виждаме колко крехка е ситуацията на медиите в България и колко уязвими са те. Това заяви пред БНР Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти. "До такава степен зависят от рекламата на хазарт, че много от тях се обявиха против ограничаването ѝ . В краткосрочен план ще има медии и спортни клубове, които ще страдат, но в дългосрочен -..
Нашите претенции са към държавата, която непрекъснато изпраща разнопосочни послания и остава впечатление, че е неспособна да гарантира, както е по Конституция, право на здравеопазване на хората. Това сподели в интервю пред БНР Надежда Цекулова, журналист и член на Обществения съвет за изграждане на Национална детска болница в София. "За..
Няма европейска държава, в която предизборната кампания за ЕП да е едномесечна – тя е между година и 6 месеца. Това каза в интервю за БНР..
Ние сме единствената коалиция, която е на обикновените, работещите хора, които получават по 700 лв. на месец. Това са 700 000 души на минимална..
Истински избори в България отдавна няма, всичко е превърнато в технология на изборите, смятат родопчани, които на предстоящите предсрочни парламентарни..