Слабостите на ЕС, от които Русия се възползва

"Ако искаш мир, готви се за война!", заяви руският министър на външните работи Сергей Лавров, декларирайки готовност Москва да скъса отношенията си с Европейския съюз в случай, че ѝ бъдат наложени по-тежки санкции.

За такива се обяви пред Европарламента върховният представител за външната политика и сигурността Жозеп Борел във връзка с ареста на опозиционера Алексей Навални и силовите действия на руските власти срещу протестиращите негови поддръжници. Борел констатира, че Москва няма никакво намерение да влезе в конструктивна дискусия за човешките права и политическите свободи на гражданите си.

Миналата седмица Борел претърпя пълно фиаско в руската столица и беше обвинен, че не застъпи както подобава позициите на Евросъюза и че дори помогна на Лавров да унижи и него лично, и съюза.

Вчера руското външно министерство и Кремъл все пак дадоха заден ход и излезе, че късането на отношенията щяло да стане, само ако инициативата за това дойде от Брюксел.

Слабостите на Евросъюза, от които руснаците се възползват; Борел ли е проблемът в отношенията с Москва; възможна ли е обща европолитика спрямо Русия; за германския "прагматичен" подход; и за това как ще настъпи краят на поколението "хомо съветикус" във висшите ешелони на руската власт - това коментираха Едуард Лукас, Брюно Лете, Густав Гресел и Марк Галеоти.

"Европейският съюз е 3 пъти по-голям от Русия по брой на населението и 10 пъти по брутен вътрешен продукт. Струва си да си го спомним, след като въпреки това неопитният в дипломацията първи дипломат на Евросъюза се държа като молител в Москва и допусна руският първи дипломат, безспорно майстор в занаята, да доминира общата им пресконференция."

Това написа тази седмица един от честите ни събеседници в "Събота 150" на тема "Русия" Едуард Лукас. "За зелен хайвер", беше кръстил той статията си за злополучното посещение на Жозеп Борел в Москва, където не можа да посети опозиционера Алексей Навални в затвора; не се срещна дори с близките му; увери, че Европа не готви нови санкции срещу Русия, а също и че се надява скоро да се сдобие с нейната ваксина, защото е в крайна нужда.

Руснаците пък, още докато Борел разговаряше с колегата си Сергей Лавров, обявиха за персона нон грата трима дипломати от Германия, Полша и Швеция, защото били участвали в протестите срещу Кремъл.

"Чувате ли как гърмят тапите на шампанското в Кремъл?", попита риторично британският журналист Едуард Лукас.

Друг експерт по Русия от Обединеното кралство - професорът политолог Марк Галеоти, кръсти своята статия по темата "Европейският съюз сам се унижи в Москва". И също без никаква милост към Борел го "похвали", че е изнесъл "майсторски клас за най-лошите страни на дипломацията на Европейския съюз" и че мисията му в Москва е била триумф. За жалост обаче триумф за Русия.

Само Борел ли трябва да поеме негативите от московското фиаско, попитах професора от лондонския University College:

"Разбира се, това не беше само негова инициатива. Принос имат различни структури на ЕС. Но в края на краищата отговорността е на Борел. Чуваха се много гласове, че не трябва да отива, освен ако не е с много силно послание. Той обаче реши да не се вслуша в тях. Затова мисля, че също както би обрал овациите, ако беше постигнал триумф, сега Борел трябва да поеме вината".

Брюно Лете от брюкселския офис на "Германския фонд Маршал" е съгласен с това мнение. Борел сам взе решението да отиде в Русия, въпреки липсата на единодушие в Европейския съюз. Твърдият отказ от руските власти да разрешат среща с Навални трябваше да е достатъчен за промяна на това решение:

"Това само по себе си трябваше да бъде прието като сигнал от Борел да не пътува до Москва. Вместо това той отиде и се хвана във всички капани, които Русия му беше заложила".

Брюно Лете допуска, че първият дипломат на Евросъюза чистосърдечно е искал да подаде ръка на Русия и да преговаря за отношенията с Европа. Но явно не беше разбрал, че в Москва не може да се ходи, за да си бъбриш безгрижно на чаша чай. Трябва да си наясно какво искаш да направиш и как.

Няма как Борел да не е знаел какво иска. Въпросът е с какъв мандат разполагаше от 27-те еврочленки, които представлява, да го заяви ясно и какви инструменти му бяха предоставени, за да постигне целта.

Густав Гресел от Европейския съвет за външна политика отбеляза пред "Събота 150", че най-лесно е Жозеп Борел да бъде охулван, но всъщност не е той проблемът на Евросъюза по отношение на Русия:

"Той не е външен министър на някоя страна членка, който да може сам да определи хода на разговорите. Той няма необходимата възможност за собствена инициатива. Когато му се наложи да отправи предупреждение или дори заплаха с цел това, за което настоява да се случи, му е необходима подкрепа от страните членки. И ако няма такава, той просто не разполага с нужния му арсенал.

За Москва силата е в основата на политиката. И това, както и фактът, че Борел беше натоварен да постигне непостижимото, доведе до истинско бедствие. Може би той можеше да каже някои неща по друг начин на пресконференцията с Лавров. Но така не би се променило нищо по същество. Затова страните членки трябва да преосмислят целите на такива дипломатически упражнения".

Дали оставка на Борел, както настояват няколко десетки евродепутати, няма да е още една малка победа за Москва?

"Нищо няма да се промени, ако се сложи различен човек в същата позиция. Страните членки не биха дали повече средства и правомощия в ръцете на върховния представител. „Северен поток 2“ например би могъл да служи като средство за въздействие върху Русия, ако Берлин се съгласи Еврокомисията да има думата за него. Но за Германия това е двустранен въпрос и това не подлежи на обсъждане.

Което контрастира рязко с решението от 2014 година, когато французите трябваше да спрат продажбата на хеликоптероносачи „Мистрал“ на Москва. Това решение накара тогава Русия да схване, че европейците са сериозни в намеренията си. Но когато сигналите към руснаците са объркани - хем им пращаш Борел, хем очевидно не искаш да застрашиш икономическите си интереси - те усещат слабост и я експлоатират".

Водещите еврочленки определят малко или много дневния ред на целия съюз по отношение на Русия, докато тече спорът дали трябва да се търси някаква обща политика, посочва Брюно Лете от "Германския фонд Маршал":

"Което, разбира се, е добре дошло за Русия, защото така тя може да продължава да разделя и да владее ЕС. Скептичен съм, че в краткосрочен или средносрочен план Европа ще успее да преодолее това неизгодно за нея положение. Вътрешните разногласия по въпроса са твърде големи". 

Логично ли би било тогава Германия да се откаже от философията, че избирателното сътрудничество в сфери от съвпадащ интерес е пътят към политическото разбирателство с Русия? По-скоро не.

"Берлин много упорито държи на тази своя политика и не иска да промени подхода си. Франция единствена би могла да се противопостави на това, но тя малко или много подкрепя позицията на Германия. И честно казано страните членки, които не са съгласни, нямат достатъчно политическо влияние, за да накарат Берлин да промени мисленето си".

В редовната си Записка от Берлин, озаглавена "С прагматизъм към задънена улица", Густав Гресел от Европейския съвет за външна политика пише, че всъщност никой не е в състояние да се наложи на Германия в това отношение. И това ще е така и след като Ангела Меркел се пенсионира наесен.

Най-вероятният нов канцлер Армин Лашет, който отскоро е новият лидер на ХДС, се обявява за "реалполитик" и за разлика от президента Щайнмайер, който направи гаф с обвързването на "Северен поток 2" със съветските жертви във Втората световна война, Лашет използва сполучлива препратка към историята: "Дори в разгара на Студената война Германия купуваше газ от Съветския съюз!"

Означава ли това, че евентуалният нов германско-френски тандем "Лашет-Макрон" би поел към разведряване с Русия без тя да го е заслужила, попитах Густав Гресел:

"Проблем е, че Лашет е доста близо до френската позиция. Той бърка изначално. Прагматизмът му, или както той го нарича рационализъм, се основава на разбирането в Германия, че бизнесът си е бизнес, а политиката - политика. И че печелившите бизнес отношения могат да съществуват паралелно с напрегнати политически отношения.

Но Кремъл гледа по друг начин на нещата. Бизнесът за тях е средство за постигане на политически цели. Вътрешни, като самодостатъчност и независимост, или външни - влияние, натиск и поставяне на други страни в зависимост. Затова разделението на бизнес и политика с Русия е нещо невъзможно".

"Русия вижда в европейските ценности и норми заплаха, а не шанс да получи нещо добро", допълва Гресел. Със същото Марк Галеоти си обяснява унижаването на Жозеп Борел. "Русия изпрати послание към важните за нея играчи - Германия, Франция, Америка - къде са червените ѝ линии":

"Руснаците са истински притеснени от възможността външни сили да им се месят във вътрешната политика. Именно като нещо такова приемат те иначе оправданите критики от чужбина за опита за отравяне на Алексей Навални и за насилствените действия срещу протестите. И затова решиха да изпратят силно послание към света.

А именно, в момент, в който се опасяват, че администрацията на новия американски президент, ако бъде предизвикана, ще отвърне по лош за тях начин, руснаците помислиха, че ЕС, и в частност господин Борел, представляват много лесна мишена.

Сритаха му, образно казано, задника публично не защото е казал нещо конкретно или защото ЕС е направил нещо, а защото така дават на всички да разберат, че Русия е готова да води прагматични преговори върху сфери от общ интерес, но ще отвърне решително, ако някой се опита дори да коментира вътрешния ѝ живот".

Кауза пердута ли е Кремъл да бъде накаран да слуша с уважение Европейския съюз? Въпрос към Брюно Лете от "Германския фонд Маршал":

"Ако погледнем към историята на 300-годишните руско-европейски отношения, защото дипломатическите ни контакти са започнали по времето на Петър Велики, ще си дадем сметка, че Русия рядко слуша Европа".

За последно това може би се е случвало към края на Студената война.

"Когато преговаряме от позиция на силата, тогава Русия вслушва. Тя слуша, когато усети, че интересите й са застрашени. Сега подхождаме към Русия миролюбиво, но не искаме нищо в замяна. Даваме й всъщност картбланш. И Москва, разбира се, се възползва. Затова трябва да се върнем към силовия подход. Историята показва, че той върши работа".

След десетина дни - на 22 февруари, ще стане ясно дали външните министри на страните членки на Евросъюза ще прегърнат тази логика. Москва вчера предприе "смущаващ" изпреварващ ход по този повод - първо заплаши със скъсване на отношенията с Евросъюза. Впоследствие се поправи, че скъсване ще има, но само ако инициативата е на Брюксел.

"За пореден път Русия се показва като страна, която пренебрегва правилата и етикета в на международната сцена. Руснаците винаги са в състояние да надценят възможностите си. Но в случая виждаме класическа руска ответна реакция - дават решителен отпор. И след това застиват и чакат дали ще получат също толкова мощен отговор. В такъв случай се опитват да преговарят. А иначе просто им се разминава".

Професор Галеоти от University College в Лондон не изключва европейските санкции да ударят 35-имата от списъка, предложен от екипа на Навални. Сред тях са богаташите Роман Абрамович и Алишер Усманов, синовете на шефовете на ФСБ и на Съвета за сигурност на Русия, журналистът Владимир Соловьов, пред когото Сергей Лавров заплаши Европа с прекъсване на отношенията.

"Това ще е политическо послание от страна на Европа, но може да се помисли и за по-градивни начини Кремъл да бъде наказан", казва Марк Галеоти:

"Това, което трябва да направим - без да се опитваме да сменяме режима в Русия по какъвто и да е начин, защото това си е работа на руснаците, стига да искат - е да предоставим повече подкрепа и защита на опозиционните активисти. Може да се наложи да им предоставим убежище, ако държавата им ги подложи на гонения. А може и да им помогнем посланието им да сигне до повече хора. Ключово е наказаният да е Кремъл, а не обикновените руснаци".

Един ден в Русия ще се случи промяна - времето на Путин просто ще свърши. С гръм и трясък ли ще стане това, както често се е случвало там преди? Не. Марк Галеоти не очаква катаклизъм:

"Ако търсим исторически паралели, може би повече би приличал на момента, в който умира Сталин. Путин, разбира се, не е Сталин. Има много големи разлики между двата режима. Но все пак има и прилики - персонализирани са до голяма степен, изградени са около една личност. След смъртта на Сталин елитът на комунистическата партия се е опитал да премине от еднолично управление, към олигархия. Това, според мен, ще се случи и след Путин.

Разбира се, ще има президент, но политическият елит ще окаже натиск този президент да е повече като член на управителния съвет, отколкото да бъде големият бос - диктаторът. Бих казал, че това ще е развитие в положителна посока. Защото не бива да очакваме Русия да се превърне изведнъж в добре работеща демокрация.

Мисля, че когато Путин най-накрая си тръгне, това ще е истинският край на поколението на "хомо съветикус". Те са последните, които са били реални свидетели на някогашното съветско могъщество. А следващото поколение руски политици може също да се окажат корумпирани клептократи, но няма по същия начин, като наследници на свръхсила, да си мислят, че на Русия й е вродено да бъде такава. Така че според мен дори да има някои проблеми по пътя, промяната в Русия няма да е стихийна".