Watching The Watch... Струва ли си?

14 февруари често е повод за спор – дали да почетем любовта или силата на виното. Тази неделя обаче феновете на брилянтния британски писател Тери Пратчет ще са пред дилемата с отрезвяващо хладно отношение или с влюбени очи да гледат последния осми епизод от сериала „Стражата”.

TV поредицата на BBC America по книгите за Света на Диска навлезе в напълно реалния свят на трети януари. Още преди излъчването си обаче сериалът събра огромен интерес и повсеместна разпердушинваща критика.

Това е историята на стражниците, тоест полицаите в Света на Диска. Предвождани от капитан Сам Ваймс – умен, находчив, но и оръфан, депресивен и с проблеми с алкохола. В групата са още тролът сержант Детритус, близък приятел на Ваймс, върколакът с непогрешимо обоняние сержант Ангуа, сержант Веселка Дребнодупе, джудже, отглеждано някога като момче, но всъщност момиче, самоеманципирало се с обеци, червило, лак за нокти и пола. Никаква брада и никаква брадва. Към групата се присъединява и редник Керът. Рижав като морков човек, отгледан от джуджета. Принципен и много почтен.

В отбора скоква и лейди Сибил Рамкин, благородничка, влюбена в драконите и стария ред, при който няма Гилдия на убийците, Гилдия на крадците и на какво ли още не. В Анкх-Морпорк, най-големия и влиятелен град в Света на Диска, управляван от Лорд Ветинари, всички професии са обединени в гилдии, които плащат данъци и организират дейността си. Така дори престъпленията са легални, стига да са извършени по правилата на гилдиите и странните порядки, наложени от Ветинари, за да се развива градът.

И както винаги – има добри, има и лоши. Лошият в случая е Карсър Дън, познайник на Ваймс от миналото, който иска да изпепели Анкх-Морпорк с невиждан дракон. За да го призове и подчини, има нужда от специфични артефакти, сред които говорещ меч. За капак в историята се появява и Смърт, един от култовите персонажи на Пратчет. Сами можете да се досетите какво работи...

Разбира се, добрите трябва да надвият лошите, а надвиването става в свят от неонови надписи над затвора и кръчми с графити à la Жан-Мишел Баския и Кийт Харинг. Насред полусъвременен, полустаровремски град, в който фантастичното и реалното се преплитат постоянно. И да не забравим: в даден момент стражниците се превръщат дори в рок звезди.

Претенцията на авторите на сериала не е за точно предаване на литературния свят на Пратчет на екран, а за свободна интерпретация на героите и историите му. „Стражата” е замислен като версия на Света на Диска, без всъщност да е Светът на Диска.

Колко успешен може да бъде подобен ход? Писателят Нийл Геймън, който пише книгата „Добри поличби” заедно с Пратчет, казва за екранната „Стража”, че е: „като шоу за Батман, в което той вече е репортер с жълто палто и прилеп за домашен любимец”.

Всъщност сериалът е замислен още през 2011-а. Дъщерята на Тери Пратчет – Риана, оглавява продуцентската компания „Наративия”, която трябва да отговаря за всички екранизации по творчеството на писателя. Риана също пише. През 2012-а очакванията са да се заснемат 13 епизода с бюджет от 35 милиона долара. Тогава Риана трябваше да се заеме с част от работата по сценария, замесено бе и името на Тери Джоунс от „Монти Пайтън”.

Всичко това обаче се трансформира драстично след смъртта на Тери Пратчет през 2015-а. Следват промени на продуцентско ниво и сериозно орязване на бюджета. През август 2019-а Риана потвърждава публично, че вече няма нищо общо със сериала от няколко години. Продуцент е Саймън Алън. Той подчертава, че поредицата му не е базирана на творчеството на Пратчет, а само вдъхновена от него. Следват етикетите „стиймпънк” и „сайбърпънк продукция”, както и „пънк рок трилър”. Мнозина се питат защо въобще се намесва естетиката от Света на Диска, ако Алън ще създава свой собствен.

Според Variety сериалът ще разочарова аудиторията, към която се стреми. И това е най-меката оценка, дадена от списанието. Риана Пратчет отчита актьорската игра, но е категорична, че тези стражници не споделят една и съща ДНК със стражниците на баща й. Светът реагира остро. България също.

„Пуснах първата серия, гледайки я, трябваше да преглътна този т. нар. културен шок, който изпитах. Като голям фен на Света на Диска – това, което гледах, не е това, което съм си представял. Въпреки че знаех какво ме чака. Опитали са се наистина да постигнат сайбърпънк свят. В първата серия наблягат на него и постепенно в следващите серии сякаш остава на заден план”, казва Димитър Копарански, автор в специализирания сайт „Операция Кино”. Обича Тери Пратчет, но и киното, и е изгледал наличните екранизации на различните книги, както и епизодите от „Стражата”. Държи на това каква е интерпретацията на Света на Диска и обяснението на създателите на сериала за особено волен и свободен прочит не му се нрави.

„Те обещаха, че няма да използват нито една от оригиналните истории, а ще си измислят свои собствени. А още с първия епизод виждам пълната сюжетна линия на „Стражите! Стражите!”, имаме „Нощна стража”. От тук нататък имаме страшно много малки препратки към почти всички книги, които съществуват. Поне за мене се е получила манджа с грозде, грозен миш-маш от много истории, без да се фокусират върху нещо конкретно. Дори за незапознатите ще е хаос, пък да не говорим за по-запознатите.”

По-запознатите като Димитър веднага са се попитали защо от телевизионната сюжетна линия са отпаднали двама от най-колоритните литературни стражници: Ноби Нобс и Фред Колън. Малко повече за тях: Ноби Нобс е ефрейтор, невъзможен за определяне съвсем точно. С външния си вид отблъсква всички. С проблеми в любовта, със собствената си кожа и миризма. Добър, емоционален, непринуден, лаком. Сержант Фред Колън е добряк, мързеливец, привързан към старите порядки и йерархията, мечтателно устремен към пенсия, когато му се иска да има ферма без нищо да разбира от четината на което и да е домашно животно. В интелектуално отношение не е най-острият нож в долапа.

Според Димитър обяснението е в опита на телевизионерите да наблегнат на драматизма и мрачното минало на останалите герои, каквито трудно могат да се измислят за твърде пародийните Фред и Ноби. Със сигурност опциите за смях рязко са намалели с липсата им. 

Но и в сериала залагат на комичното, отвъд драматичното и се опитват да ни разсмеят. Смешни ли са смешките, при това по терипратчетовски?

„Имат и моменти, в които уцелват. Харесва ми Смърт. Също така съм фен и на Мат Бери, който озвучава меча, който също имаше добри попадения. Но са се старали да направят нещо по-драматично и сериозно и на много места тези шеги идват не на място. Сякаш трябва да има шеги, защото в Света на Диска е по-комедийно, но в същото време искаме да бъдем и сериозни и сякаш не се получава. Много малко неща се усещат като сарказма и иронията, които струят от страниците на Пратчет”, коментира Димитър.

Той обаче не е краен, защото отчита силните страни на други ленти по книгите на Пратчет. Не са много и не са сериали, но все пак съществуват:

„Фен съм на първите филми, които BBC Англия изкараха. Това са „Дядо Прас”, „Цветът на магията”, „Фантастична светлина” и „Пощоряване”. Аз лично ги харесвам. (...) Филми, които улавят в доста голяма степен духа на Пратчет и на книгите и постигат много хубав ефект. В това число бих искал да спомена и двете анимации, които съм гледал. Едната е по „Музика на душата”, а другата по „Вещици в чужбина”. Телевизионни филми и макар да са стари, може би на по 20 години, може и повече, са изключително добри адаптации на самите книги.”

Разбирайте, екранизациите по Пратчет не са мисия невъзможна. Дори когато искаш да са възможно най-далеч от автора и да се брандираш като голям новатор. Че сериалът „Стражата” не се нрави на повечето почитатели на британския писател е повече от ясно. Няма положителни коментари за него в кинофорумите, както и под статиите на Димитър за „Операция Кино”: „Рядко съм наистина безмълвна.”; „Тая русата, дребничката, доста ми мяза на една от сервитьорките, влюбени в Рене от „Ало, ало!“... А иначе не съм чел книгите на Пратчет.”; „Кой финансира тази тъпотия и въобще чувал ли е някога името на Пратчет?”.

Ако обаче гледаме сериала с очите на хора, които не са чели Пратчет, и се опитаме да го оценим като кинопродукция, анализирайки актьорската игра, визуалните ефекти и музикалния избор на емблематични в десетилетията назад парчета?

„Ако човек първоначално се абстрахира и не е фен на Пратчет, смятам, че има надежда да се хареса на хора, които харесват подобен стил миш-маш между фентъзи, сайбърпънк и т. н., тези неща, които са опитали да смесят. (...) Някои от актьорите се справят наистина прекрасно, очаквах доста по-слабо изпълнение”, признава Димитър.

Спорен за мнозина обаче остава подходът на екипа за разпределение на персонажите между артистите. В Света на Диска има голямо разнообразие от раси и герои, високо ценено от читателите. Дали е отразено адекватно в сериала, където мъжът Лорд Ветинари е жена, а закръглената аристократка на средна възраст Сибил Рамкин е чернокожа атлетична бойна дама с яркочервена коса, минидракон за оръжие в едната ръка и брадва в другата? Един от най-силните дамски персонажи в книгите – Веселка Дребнодупе, е изиграна от gender-fluid актьор. Дали сериалът следва определена тенденция за политически коректен, дори квотен принцип при избора на актьори, за да се покаже по-толерантен, отколкото всъщност е, или просто авторската фантазия ражда конкретни визии, интерпретирани от артисти, които са избрани заради таланта и заслугите си?

„Аз лично нямам проблем на даден персонаж да му бъде сменен цветът на кожата или полът, когато това работи в контекста на сценария, на действието, което трябва да се случи. В този сериал са сменили пола на поне трима герои. (...) За цвета на кожата – не мисля, че в случая има някакво значение, тъй като нито в книгите, нито тук се споменава дали това е плюс или минус за който и да е герой или за цялото действие. (...) Подозирам, че наистина в случая става въпрос за тренд. Продукцията е американска, а там това е най-силно застъпено. Повечето от тези промени не променят по никакъв начин сюжета, дали ще са мъже или жени... Просто са гонили политическа идея”, казва Димитър.

Като добавим и целия шум около сериала, включително острите критики към него, машината на киноиндустрията се е завъртяла в полза на епизодите, защото „и лошата реклама е реклама”.

Трябва ли тогава британският писател да си остане само в света на литературата или е добре хората от седмото изкуство да продължат с опитите да го изобразят на голям екран? Според Димитър екранизации трябва да има: „Аз си представям едно нещо по един начин и винаги ми е интересно да видя как някой друг ще го реализира. Разбира се, бих искал да са малко по-близки до оригиналния първоизточник, а не до такива своеволни миш-машове, каквито са направили сега”.

А какъв изотопски миш-маш между радио и телевизия сме заформили – чуйте в звуковия файл.

Снимки: BBC America