Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Родственица на музикалната фамилия Щраус вплита в колажи бродерии и благотворителност

Снимка: Феня Декало

Въпреки че почти половината от населението на Израел е ваксинирано срещу Ковид 19, новите щамове на вируса все още поставят под заплаха здравето на хората. Затворени са МОЛ-овете, театрите, клубовете, ресторантите, хотелите, липсват дори екскурзии в страната. Основното място, където семействата се събират, е вкъщи, затова силно е нараснало купуването на мебели и аксесоари за дома и градината. В това време, когато уж третият локдаун е свършил, но много от забраните са още в сила, все пак гостувахме на галеристката Орна Щраус, от селището Йокнеам. Нейните картини са необикновени. Много малко от тях са рисувани с бои. По-често са колажи от тъкани и бродерия.

Самата галерия е старинна фермерска къща, заобиколена от голяма градина с екзотични растения. Малко по-далеко има и стопански двор с животни. Освен конете, които могат да бъдат наети, ако някой иска да поязди, има и крави. Всяка сутрин продава млякото им на голямата израелска фирма Щраус. С нея Орна(името означава Светла) няма роднински връзки, а има с музикантите Щраус, на които е далечна родственица. Самата тя е преселница от Австрия.

Идеите какво и как да бродира идват от различни пътувания по целия свят. От Китай, Индия, Тайланд, Венеция и Южна Америка са идеите за везани чанти, обувки,ръкавици, колани. В последно време Орна особено много се старае досадните маски за уста против Корона вируса да се превърнат в произведения на изкуството и притежателите им да ги приемат като част от облеклото си, от която да не се срамуват. Най-силно са й повлияли бродериите и тъканите на жените-бедуинки. Орна продължава да търси и купува колани, които номадите използват във всекидневието си. На своите панаири или на сергии край пътя те предлагат колиета от мъниста и всевъзможни ръчно везани или тъкани вещи. Орна ги използва в своите колажи, където ги вгражда изцяло, но не забравя да спомене авторите. Знае, че купувайки тези творби, тя помага финансово на арабските и бедуинските семейства, а също така поощрява творчеството на жените. Вярва, че дори когато изработват нещо за пазара, ако се майсторки, влагат много от себе си и това ги удовлетворява.

Друго сътрудничество е със сестра й, която е поетеса. През лятото те са направили литературно четене с изложба. Орна илюстрира с бродерия стиховете в долната част на „картините“, си, а горната - с бои разказва свое абстрактно виждане за поезията.

Повечето творби в галерията на Орна са изображения на сънища и мечти. Особено много фенове има серията „стихии“. В нея с бродерии е разказно за огъня, вятъра, водата и земята. Мястото в Галил, където живее художничката, е плодотворна земя, но само на 200-300 км е пустинята. Усещането е сюрреалистично.

Много важен момент от творчеството на Орна са заниманията с възрастни хора. Те имат шевни машини вкъщи. Някога на тях са шили дрехи, но сега е по-изгодно да се купи конфекция. Художничката е решила да им покаже,че с машина, като с четка,може да се твори. По време на локдауна са забранили възрастните хора да контактуват на живо със своята ръководителка. Тя е обиколила всеки от тях и в пощенската му кутия е пуснала набор от дантели, цветни конци, синци, пайети, шаблони. По интернет им е показала какви маски тя самата е направила. След това всеки сам е започнал да твори. Уж материалите са били еднакви, а всяка от маските е била различна, показвайки спомените, вкуса, майсторството и потребностите на този, който я е направил. Уж наредила „изложба“ с тези маски по интерет, а веднага се намерили хора, които искали да ги купят. Така организирали с възрастните хора производство на бродирани маски и ръкавици. Признанието много повдигнало духа на възрастните хора, а и ги подпомага финансово.

Друга голяма серия от картини и макети, направена по време на локдауна, е „театър“. Дъщерята на Орна е пътуваща актриса. Тя не може да твори, а и на зрителите им липсва театъра и музиката на живо. Творбите от тази серия са спомен от усещането за театър, в периода, когато завесите на всички израелски театри са спуснати. Освен колажи от различни театрални елементи, Орна е създала и миниатюрни макети на някогашно обзавеждане на домове. Те са спомен от време, в което хората не се можели да пътуват и са се опитвали да създадат в дома си красота и уют. Спомен, който изглежда, за съжаление, много актуално и днес!




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28

Как да разпишем и постигнем своите "50 цели за 2025" с Анастасия Карнаух

Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..

публикувано на 06.01.25 в 18:43
Интериорният и продуктов дизайнер инж. Лора Денева

Как да поканим у дома Мока Мус, съветва дизайнерът Лора Денева

"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс  Мока Мус  буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..

публикувано на 06.01.25 в 15:33
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..

обновено на 06.01.25 в 09:09

Мануела Панаретова: Нека опитаме да запазим мир и баланс в отношенията

Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..

обновено на 06.01.25 в 07:45
Таня Лий, Джегук Лий и синът им Дамин Лий.

Таня Лий: Нека запазим хубавото си отношение и грижата един за друг

Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..

обновено на 06.01.25 в 05:56
Силсила Махбуб

Силсила Махбуб: Нека имаме щастлива година, в която българите избират да останат тук

В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..

обновено на 06.01.25 в 05:12