Китайският космически апарат „Тянвън-1” се състои от орбитален модул, спускаем апарат и планетоход за изследване на повърхностния пласт на планетата, атмосферата и климата. Той ще се приземи през май или юни. Оборудван е с четири слънчеви панела, работният му режим е изчислен за три месеца, ще направи снимки и ще помогне за картографирането на Марс.
Само Съединените щати досега са успели да осъществят кацане в тежките условия – вече девет пъти, като се започне от мисиите „Викинг“ през 70-те години на миналия век. На Марс сега работят американският спускаем апарат „Инсайт“ и вече два планетохода – „Пърсивиърънс“ и „Кюриосити“, а осем други мисии са на орбита – три американски, две европейски, една индийска и от този месец – една китайска и една арабска, на Обединените арабски емирства. Със сондата им „Амал” – „Надежда”, те освен че искат да се докажат като космическа сила поставят и началото на амбициозна програма, целяща заселване на планетата в следващите 100 години. Първата им мисия сега ще се фокусира върху изследването на атмосферата. Научната програма на мисията на Емирствата е разработена с помощта на НАСА. Американската мисия „Марс 2020“ на стойност 3 милиарда долара, основната част от която е роувърът „Пърсивиърънс“, ще изследва района на кацане, ще оцени доколко обитаема може да е била планетата в миналото, ще търси признаци за древен живот, ще събере проби, които да бъдат върнати на Земята от бъдеща мисия и ще тества технология за преобразуване на въглеродния диоксид в атмосферата на Марс в чист кислород. Марсоходът е оборудван с лазери, камери и дори миниатюрен хеликоптер, който ще осъществи първия полет на Марс – на милиони километри от Земята, както и микрофони, с които за първи път ще чуем как звучи планетата. А едно от последните добавени неща е алуминиева табелка със символа на медицината – жезълът на Асклепий, в знак на почит към медиците на първа линия в борбата с Covid-19.
Планетата с цвета на кръвта и на огъня и с името на римския бог на войната, днес обединява човечеството. С какво Марс привлича подобен силен интерес? Мнението на професора по астрономия в Харвардския университет в Кеймбридж, САЩ, Димитър Съселов:
„Марс се явява общ приоритет за много различни държави, бих казал за човечеството като цяло, по простата причина, че е най-близката по условия за живот или ресурси до Земята планета в нашата Слънчева система. Лесно се стига до Марс, лесно се каца, лесно се изследва повърхността на планетата, която в известен смисъл има много общо с географски терени на Земята. С оглед на ресурсите, Марс има възможности, които не са толкова очевидни на други места в Слънчевата система. Може би за следващите две или три столетия Марс е най-очевидното и лесно за заселване място отвъд нашата Земя в Слънчевата система. От моя гледна точка това е бъдещето на човечеството - един ден да има не само учени и астронавти на повърхността на Марс, но също така и хора, които да живеят там постоянно. Аз желая пълен успех на всички космически мисии, независимо от кои страни са, защото е очевидно, че успешното бъдеще на човечеството е в Космоса“.
Общата точка между трите мисии е търсенето на отговора на въпросите имало ли е живот на Марс и може ли планетата да бъде обитавана от хората. Евентуално потвърждение на вероятността да съществува живот на Марс несъмнено ще разбуни духовете в научните среди по цял свят. Д-р Матю Хойнацки от Планетарния научен изследователски институт с нестопанска цел, базиран в Тусон, Аризона:
„За трите страни мисиите имат различно значение. Съединените щати за първи път ще върнат проби, ще се изучи геологията, с което може да се разбере дали планетата може да бъде обитавана. Интересно е също така какво е било поведението на водата в ранната история на Марс. Най-вече търсим следи от живот. Пробите ще имат огромно значение за човечеството, те ще бъдат споделени с различни нации по света. Другите две мисии са в по-голяма степен израз на национална гордост, натрупване на опит и изграждане на инфраструктура за провеждането на планетарни проучвания. Но това е фантастичен успех за Китай и арабската общност”.
Как получените данни от тези мисии ще помогнат в бъдещото изследване на Марс и Слънчевата система като цяло? Коментарът на проф. Димитър Съселов:
„Трите мисии, които пристигнаха на Марс тази зима имат различни цели. Например тази на Обединените арабски емирства изследва климата, намира се на висока орбита и от там се вижда цялата повърхност. Мисията на Китай ще спусне планетоход през май и ще изследва част от повърхността, която не е била изследвана досега, което е много интересно. Голямата лаборатория - тази, подготвена от НАСА, ще изследва за първи път почви и седименти в кратера „Джезеро“, който в миналото е бил голямо езеро. Целта е да се провери дали има свидетелства за съществуването на живот на Марс в ранната история на планетата. Това, което знаем от геологическото изследване от орбита на този терен, е, че в ранната история на Марс - преди около 4 милиарда години, там е имало езеро с вода, подобна на тази в езерата на Земята по това време. Вижда се делтата на голяма река, от която са останали седименти и до днешни дни. Обикновено, когато се наблюдават такива географски терени на Земята, дори отпреди 3 милиарда години, се вижда, че в почвите, седиментите и скалите има остатъци от съществуването на микроби. Надяваме се, че изследването на Марс ще ни даде подобни данни. Ако не намерим свидетелства за съществуването на марсиански живот, на микроби, то поне ще имаме възможност да видим какви са химическите реакции и седиментите, които се образуват при условия, подобни на тези на ранната история на Земята, преди началото на живота. От тази гледна точка, не само за Марс, но и за изследване на цялата Слънчева система изобщо и за разбиране на големия въпрос за произхода на живота, резултатите от тази мисия на НАСА са изключително важни, бих казал дори исторически“.
Какво е значението на тези мисии коментира д-р Матю Хойнацки:
„Имайки предвид Съединените щати и партньорите й, ще е върховно постижение да се донесат проби от Марс на Земята без пряката намеса на хора в Космоса. Тези проби ще допринесат за познанието ни за геологията на Марс и вероятно за астробиологията на планетата. Но освен преките данни, които се получат, като например засичане на минерали от сондите, важен е и инженерният опит и изпълнението на полетите на тези три сложни мисии. През повечето време това е много скучно, не се получават никакви данни. Вместо това трябва да поддържаш апарата в стабилно състояние, да го насочваш към Слънцето, за да се зареди през соларните панели. Съединените щати вече имат опит с роувъри – например „Кюриосити”, който все още работи на Марс. А „Пърсивиърънс” е както много подобен на него, така и много различен, заради системата за събиране на пробите. Интересно и за трите мисии е, че инструментите на тях не са от най-ново поколение, а са разработени през 2012-а например. Предизвикателството е как да обновим тези мисии, да съхраним и съберем повече данни, които да върнем на Земята”.
Какво може човешката цивилизация да очаква през следващите десетилетия в областта на космическите изследвания? Д-р Матю Хойнацки:
„Това е страхотен въпрос и отговорът е обширен. Полетите в Космоса се комерсиализират, а цената на извеждане в орбита на апарати пада. Това ще улесни провеждането на повече научни експерименти. А що се отнася до изучаването на планетите от НАСА и европейските й партньори, мисии ще поемат към Меркурий, Венера, външните планети и газовите и ледените гиганти. Мисията Европа Clipper вече е официализирана и ще е много вълнуващо, че през следващите години ще се отправим към този малък, леден спътник на Юпитер, на който се смята, че има океан под ледената обвивка на повърхността. Други интересни и далечни дестинации са Титан – луната на Сатурн, едно от малкото тела в нашата Слънчева система с плътна атмосфера. За разлика от Марс, тези светове не приличат на Земята и с това са много интересни и за учените, и за обществото”.
Прогнозата на проф. Димитър Съселов:
„Имайки предвид Марс, с големи надежди смятам, че там ще кацнат много космически кораби с хора. Някои от тях ще организират там постоянна база, а след това още и още бази. Така ще бъде заселена планетата Марс. Тя ще стане втора Земя. Разбира се, до този момент вероятно ще минат повече от 100 години. Надявам се, че в рамките на нашия и моя живот, в следващите 10-20 години, този процес ще започне и ще видим първите хора-марсианци. Това е за мен бъдещето на нашата цивилизация - да успеем да постигнем възможността да живеем на различни планети в Слънчевата система. Разбира се, без да напускаме нашата чудесна и красива планета Земя“.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов приветства очакваното решение за пълноправното членство на България и Румъния в "Шенген". Пред партийни симпатизанти в Дулово, Силистренско, той благодари на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за "спазеното обещание": "Искам да благодаря и на председателя на Европейската комисия...
На 11 ноември само бързата и адекватна реакция на шофьор на училищен автобус предотврати тежка трагедия с 19 деца в Свищовско. В следобедните часове тир с румънска регистрация, движещ се с несъобразена скорост, навлезе в насрещното платно на завой в село Вардим и секунди го деляха от челен сблъсък с ученическия автобус. Шофьорът на ученическия..
Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..
Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..
Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..
От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..
Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги. С въвеждането на системата ще има..
Обществото е заблудено за БДЖ, защото всеки чака частен превозвач да дойде с неговите хубави влакове и да предлага по-добра услуга. На..
БСП не е вече БСП! Не ние си тръгваме от БСП, а БСП си тръгва от нас! Това каза пред БНР Петко Тюфекчиев, който заедно с други членове на три..
"Обсъжда се желанието на евроатлантическото мнозинство в НС да влезем по най-бързия начин в еврозоната. Скритата инфлация е много по-голяма от..