Северозападна България не е била сериозно засегната от Юстиниановата чума

Проучва се църквата до прохода Вратцата, която е с дължина над 20 метра, защото тази година бяха разрити две пристроявания пред входа ѝ.

„И най-важното за мен са монетите. Ние имаме монети тази година от император Юстиниан, който управлява от 527 до 565 година. Едната монета е отсечена в Солун и въз основа на римските цифри, които са сложени върху реверса, става ясно, че монетата е отсечена през 564 година. Другата наша интересна монета, която ни дава възможност да разсъждаваме от кое време е била църквата, от кога тя е съществувала, е монета от Юстин II и София. Юстин II е управлявал от 565 до 578 година", каза в предаването "Нощен хоризонт" доц. Торбов.

Монетата, въз основа на римската цифра, която е поставена върху реверса, е отсечена през 574 година.

„Ние сме уверени вече, че църквата, която сме проучвали, заедно с двете пристроявания, направени пред входа, през 574 година е съществувала. Понеже нас ни уплашиха с всякакви пандемии, ние археолозите започнахме да обръщаме внимание на това, което е известно от историята и се оказа, че църквата, която е съществувала по времето на император Юстин и Юстиниан е пряко свързана с много голяма чумна епидемия, която е обхванала почти цяла Европа. Става дума за така наречената Юстинианова чума, като първата вълна на Юстиниановата чума е от 541 до 545 година или това са годините, през които е управлявал самият Юстиниан“.

Сведения за тази епидемия има в много източници, но най-интересното е от Прокопий Кесарийски, който е написал няколко важни съчинения за управлението на император Юстиниан.

„От произведението на Прокопий Кесарийски за Персийската война става ясно, че Прокопий е бил очевидец на събитията. Той е загубил съпругата си, загубил е дъщеря си, загубил е част от слугите си. Известно е, че и самият император Юстиниан е бил заболял, но е успял да се излекува. Епидемията започва от Африка, от Африканските провинции на Византия, постепенно тя се прехвърля върху същинската европейска част и може да се предположи, че през 542 година и самият Константинопол е обхванат от чумната епидемия. Прокопий Кесарийски съобщава много потресаващи факти. Той казва, че за ден са умирали по 5 хиляди души, а е имало дни, в които са умирали и по 10 хиляди души. Не знаем дали тези сведения са преувеличени или не“.

Според Нарцис Торбов населението от Северозападна България и района на Враца не е било масово обхванато от чумната епидемия.

„Ако те бяха обхванати масово от чумната епидемия, първата ѝ вълна е през периода 541 - 545 година, едва ли местното население е щяло да има ресурс да изгради църква. Друго, което ме обнадеждава е следното, че империята е успяла за един относително кратък период от време да се възстанови, защото ние в нашия край намираме монети от тази година, които са сечени в Никомедия и в Солун, което означава, че след първата вълна 541 - 545 година правителството, управата, императорите, които са управлявали Византия са успели да възстановят целостта на  Византия“, подчерта доц. Нарцис Торбов.