Доц. д-р Йосиф Аврамов: По следите на парите, властта и символите върху монетите

Връщаме се назад във времето, пътуваме през вековете - по следите на парите, на властта и на символите, които съпътстват човечеството от зората на историята до наши дни. Ще говорим за монетите не само като разменна единица, а като свидетелство за култура, дух и държавност. 

От тракийските племена, които започват да секат свои монети само половин век след първите в Лидия, през Одриската държава и монетарниците на Римската империя по нашите земи, до първите български монети на цар Иван Асен II и разцвета на монетосеченето по времето на Второто българско царство. 

Поглеждаме и към онези последни години на българската независимост, когато цар Константин II Срацимир продължава да сече пари – акт, който според доц. д-р Йосиф Аврамов, гост в "Нощен Хоризонт" на БНР, отлага падането на България под османска власт до 1422 г.

Говорим за монетосеченето по българските земи, за символите на властта, за паметта, закодирана в метала, и за смисъла, който парите носят отвъд своята материална стойност.

"Нашите предшественици, траките, са секли пари между 50  и 100 години след отсичането на първите монети в царство Лидия. Това е в околностите на днешната турска столица Анкара, няма нищо общо с древните гърци, нито пък с траките, те са обитавали нашите земи, Северна Гърция изцяло, Северна Македония, по-голямата част от сегашна Сърбия, Албания и естествено българските земи. Даките, които са били отвъд Дунава, са част от тракийската диаспора. 

Лидия е секла монети около 2700 години от днешна дата, тоест - близо 700 години пр.н.е. Те не са нито гърци, не са и най-вероятно хети, може би са фригийци, може би са някакъв самостоятелен народ. Но статусът на траките, тяхното жизнено равнище по никакъв начин не се е различавало от това на древните гърци. И те са възприели тяхната парична система. Най-вече сребърната атическа система, разказа за БНР доц. Аврамов. 

Доц. д-р Йосиф Аврамов е финансист, преподавател и изследовател, автор на книгите - "Силата на парите" (в два тома), "Корпоративни финанси", "Банков контрол", "Митнически и данъчен контрол", "Пари, кредит, борси“ и "България и еврото". 

Той преподава финанси и банково дело, участва в международен научен проект към институт на БАН и е научен ръководител на докторант в друг институт на Академията. Освен това е предприемач, собственик на фирми и сдружения в обществена и частна полза - сред тях Консултантски център по европейски програми "Люлин" и Международен фонд "Център по приватизация и чуждестранни инвестиции в България". Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на учените в България. Работил е в Българската народна банка, в Министерството на финансите и в Министерството на науката и висшето образование, където е заемал ръководни длъжности в областта на финансите и инвестициите.

Неговият поглед към историята на парите е едновременно научен и философски - защото в парите той вижда не само икономическа сила, а и духовна енергия, през която се разказва историята на човека.

Не е лесно да си творец в България!

Още в интервюто на Станислава Пирчева с доц. д-р Йосиф Аврамов в "Нощен Хоризонт".