Саджид Садпара пред БНР: Имам голяма подкрепа и мисля да продължа мечтата на баща си

Саджид Садпара бе най-младият участник в експедициите на К2 тази зима. С голям интерес медиите и световната алпийска общност очакваха разказа му, тъй като той беше последният, видял баща си Али Садпара, исландеца Джон Снори и чилиеца Хуан Пабло Мор, преди тримата да изчезнат под върха на 5 фервуари. 

Десетки хора в няколко експедиции имаше този сезон на К2, когато се разгираха и няколко трагедии. Първо, при падане загина испанецът Сержи Минготе, после подобна трагедия сполетя и българина Атанас Скатов, а по същото време изчезнаха Снори, Али Садпара и чилиецът Хуан Пабло Мор, които дни по-късно, след продължителна, но неуспешна спасителна акция бяха обявени за мъртви. 

След края на издирвателната акция той обяви в социалните мрежи, че идното лято организира нова операция за издирване на телата на баща си, Снори и Хуан Пабло Мор, както и за почистването на К2 от стари въжета.

Обявих тази операция, тъй като има твърде много стари въжета там, особено близо до скалните участъци (Комина на Хаус и Черната пирамида), над тях въжетата са покрити със сняг, но под Лагер 3 има над 20 стари въжета, не знаеш кое е новото... Повечето инциденти се дължат на тези, останали от преди, въжета. Затова реших, че е добре да бъдат махнтати - това ще бъде добре за следващите експедиции. Има много приятели на баща ми в Пакистан, които ми помагат и ще участват в тази операция.

Не, там, в онзи участък няма стари въжета, там имаше фиксирани парапети - на места покрити от сняг. Така че, не мисля, че причината за изчезването им е във въжетата.

Да, сигурен съм в това. И тримата бяха много силни и опитни алпинисти, бях с тях близо до участъка "Гърлото на бутилката", беше към 11-12 по обед, те бяха във форма, движеха се добре, бяха перфектни. Аз започнах да слизам към Лагер 3 (имаше фиксирани парапети), времето беше добро, нямаше вятър. Едва към 6ч. вечерта задуха силен вятър. Значи те са имали 5-6 часа добро време. Мисля, че са изкачили върха към 5ч. следобед, престояли са 15 минути горе и са започнали да слизат. Тогава се е появил силният вятър - беше със скорост около 40-50 км/ч, и мисля, че това е създало проблем. Температурата беше около минус 60 градуса, страшен студ и силен вятър, затова мисля, че не са успели да слязат. Попаднали са в лоша ситуация и не са могли да направят нищо. Задуха ли силен вятър там, оставаш блокиран горе, нищо не можеш да направиш. 

Бяхме 6 души в палатка за трима - аз, баща ми, Снори, двама шерпи и българинът Атанас Скатов. Той се преоблече в палатката ни, сложи 2 пухенки една върху друга, подготви се за атака, излезе, изкачи се малко над Лагер 3, но се върна в палатката ни. Шерпът му също се подготви за атака, но после се отказа... Ние сме хора на планината и искаме да си помагаме. Шерпите се опитват да помагат, те са приятели. Казахме им, че може да ползват палатката ни, но това ни създаде проблеми.

Да, аз тръгнах, зареден с достатъчно енергия, реших да не използвам допълнителен кислород. Стигнах долната част на "Гърлото на бутилката". Баща ми и Снори също бяха в добро състояние. Тогава, близо до "Гърлото на бутилката" започнах да чувствам силна умора, вече нямах енергия. Носех 1 бутилка кислород за себе си и реших да дишам от нея, но регулаторът й се повреди. Разбрах, че не мога да продължа към върха без кислород, и реших да сляза до Лагер 3, където да подготвя нещата за тях, да стопя сняг, да приготвя вода, а после да ги чакам... Но те не се върнаха...

Каза ми: "Дишай от бутилката с кислород и после се качвай към върха"... После той тръгна нагоре...

Да, знаехме. Непалците също ни казаха - има фиксирано въже, можете и да успеете да я прескочите. Когато се качвах нагоре, един от участниците в експедицията, Томас Ротар, ме срещна и каза, че е невъзможно да се прескочи тази цепнатина. Когато стигнах там, Снори и Хуан Пабло стояха пред нея, беше широка 1,5-2 метра. Баща ми също дойде. Успяхме да я прескочим и продължихме нагоре. 

Тази зима имаше много желаещи да изкачат К2 в Пакистан - единственият осемхилядник, който не беше изкачван през зимата. Ние с баща ми бяхме единствените пакистанци. Казах му, че искам да участвам в експедицията като пакистански алпинист и да опитаме заедно с него да изкачим върха. 

Джон Снори вземаше добри решения, ние бяхме наети от него. Но когато непалците тръгнаха да атакуват, казах на баща си и на него - добре е и ние да отидем, вече сме напълно готови. Но прогнозата на Снори показваше, че на 15 и 16 януари ще има вятър със скорост 50-60 км/ч. Решиха, че при такъв вятър не можем да тръгнем нагоре. Казвах им - шерпите ще отидат, но те отвръщаха - не, не, не е възможно. Така че нашата прогноза не беше добра и, в крайна сметка, решихме да се приберем в Базовия лагер. (Това се потвърждава и от съобщенията, които БНР получи от Джон Снори на 15 януари: "Според нашата прогноза, утре - 16 януари, ще е хубав ден, но с ветрове със скорост 60 км/ч на върха, на 17 януари ще е още по-зле - 80 км/ч. Днес стигнахме Лагер 3 - Саджид стига Лагер 3, бел.ред. Шерпите ще атакуват върха, но е прекалено рисковано... Утре ще слезем в Базовия лагер".)

Тази пролет ще остана при семейството си. Имам подкрепата на пакистанското правителство, на пакистанската армия. Мога да участвам в експедиции, имаме добри алпинисти, имам добра връзка и с непалските шерпи - те ми казаха, че ако искам, мога да се включа в техни експедиции. После ще се опитам да последвам мечтата на баща си. Аз също имам силна връзка с планината и мисля да продължа по неговия път. 

Интервю със Саджид Садпара можете да чуете в звуковия файл по-горе.

---

Новините следете в рубриката "Екстремните спортове".