Да отидеш в библиотеката за книги е едно от прекрасните преживявания за хора от всяка възраст, но за пенсионерите е бягство от всекидневието и обещание за нови, прекрасни часове с книга в ръка.
В периода на локдауните заради пандемията почти навсякъде по света библиотеките бяха затворени. В Израел бе намерен начин не само да обменят книгите на читателите, но и да продължат лекциите, прожекцията на филми по литературни произведения, музикално-поетичните вечери.
По време на локдауна цялата дейност на библиотеката в Тел Авив е станала дистанционна и дигитализирана. Културните мероприятия са се провеждали чрез приложението zoom.
„Стараехме се да има поне по две на седмица. Така помагахме и на артисти и музиканти, които по време на локдауните са без работа. В същото време поставихме всички каталози на библиотеката в мрежата.
Възрастните хора до към 80-85 години добре се справят с компютъра. За по-старите е проблем. Имахме дежурни библиотекари, които по телефона, са техни консултанти и оформят заявките им.
Тези от пенсионерите, които живеят на до километър, километър и половина от библиотеката и искат да се пораздвижат, поръчаните книги ги чакаха в торбичка при портиера.
За другите, в дейността ни се включиха доброволци, които разнасяха поръчките и прибираха прочетеното. Удължихме срока на заемане и поръчване на книги във всички формати, включително и във вид на компактдискове.
Най-възрастната ни читателка е на 93 години. Въпреки пандемията, тя, както в продължение на десетки години, всяка седмица сменяше книгите. Доброволци й ги носеха до вкъщи", каза за БНР завеждащата отдел в Градската библиотека в Тел Авив Диана Леви.
Тя подчерта, че колкото и да са се опитвали да поддържат духа на пенсионерите читатели с активна дистанционна програма, още първия ден след карантината десетки, а дори стотици от тях са дошли в библиотеката.
„Използваха всичките ѝ фоайета, сладкарници, английския двор, дори залите за кръжоците, за да се срещнат помежду си. Бяха зажаднели за жив контакт. Искаха да си говорят. Искаха интеракция. Само човек срещу книга или срещу компютър не е добре за душата му.
Научихме, че дигиталната дейност е много важна възможност, независимо дали ще има пандемия или не. Тя осезателно навлиза в живота ни и не може да се откажем от нея. Знам, че много хора, по здравословни или други причини не могат да напускат дома си. Подаваме им ръка посредством дигитализацията.
Библиотеката е най-демократичното място в културата на един народ. При нас всички имат еднакви права, но всеки е с различни интереси. Дейността ни отчита различни показатели: възраст, интереси, еднократни или серия от мероприятия. Но разбрахме, че не може да правим дългосрочно планиране. Колкото повече хора се ваксинират, толкова разширяваме дейността ни“.
Диана Леви подчерта, че са наблегнали на аудио книгите.
„Те са подходящи за тези, които вече недовиждат и им е по-трудно да се справят с писано слово. Вече имаме в сайта си близо 100 хиляди книги от различни жанрове и на няколко езика. С помощта на библиотекарите, още преди пандемията, успяхме да скачим безплатното приложение на телефоните на много от по-възрастните читатели и те много активно ги ползваха в дните на изолация, а и не само. Лично аз също го харесвам и на идване към работа, в автобуса, слушам по него поредния откъс от избраната от мен книга“.
Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.

Цигуларката Благомира Липари и композиторката Пенка Кунева са в центъра на организацията, която приема за своя мисия популяризирането на българската музика в мегаполиса Лос Анджелис, САЩ. Концертната поредица "Български класически концерти - Лос Анджелис" започва на 6 ноември 2025 г. с програма, наречена "Български будители". Ще прозвучат пиеси от..
На 5 ноември в Огледалната зала на Добрич Българският камерен оркестър ще изнесе първия от три концерта в рамките на два сезона, в които ще представи пред публиката всички клавирни концерти на Йохан Себастиан Бах. Идеята е на диригента на състава Арто Чифчиян, който кани пианиста с успешна международна кариера Иван Янъков не само да солира, но и да..
Четвъртото издание от 33-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“ е посветено на оперната олимпиада “Опералия“, която се проведе за първи път в България от 20-и до 26-и октомври. 20-21 ч.: - Думи на легендарния испански тенор Пласидо Доминго – създател на най-престижния световен конкурс..
Броени дни след като спечелиха престижните награди "Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци и агенция "Кантус Фирмус" за върхови постижения в оркестровото изкуство и за диригентско майсторство, Симфоничният оркестър на БНР и неговият главен диригент Константин Илиевски застават пред най-взискателната публика - детската. На..
"Надпяване" е класация за народна музика, чиято цел е всеки месец да представя произведения в различни стилове, подредени в няколко категории, състезаващи се в рамките на една календарна година. Форматът обхваща авторски произведения, нова, етно, традиционна музика, която се доближава до вкусовете на аудитория от различни възрасти, с различни..
Изложбата на проф. Иван Газдов "Глобални графики" ще бъде открита утре от 18 ч. в галерия "Академия". Изложбата е юбилейна и е по случай 80-годишнината на автора. Пред БНР и предаването "Хоризонт до обед" проф. Иван Газдов разказа за нея: "Реших да бъде по-изчистена. Това са 3 стени. В едната е авторският плакат - тази моя идея за плакат,..
В галерия "Багрена" към българския културен център "Българика" край Чикаго бе открита съвместна художествена изложба на Даниела Зекина и Петър Бояджиев. Даниела Зекина и Петър Бояджиев, български емигранти от Канада, са озаглавили изложбата си "АлтерЕго" или Другото Аз. Художниците, които живеят и работят в Монреал повече от 30 години,..
Рекорд по най-много изкачвания на Хайдушката пътека в Сливенския балкан постави Милен Шидеров от Сливен. За 24 часа той направи 12 качвания и..
"Еврото е стратегически избор дотолкова, доколкото това е отказ от национален суверенитет" . Това заяви пред БНР икономистът Виктор Папазов ,..
Малка част от дълга е за покриване на стари дългове, друга за покриване на дефицита, губят се около 5,4 млрд. евро – около 10 млрд. лв., с които..