Година по-късно - последствията за икономиката и пренареждането на приоритетите за бизнеса

„Загубихме в износа 8%. Вносът спадна с 10%. Ръст на безработицата - около 170 000 са ефективно загубените работни места. Тревожното, което се случи е отказ от инвестиции и спад на потреблението. Светът задлъжня драматично. Световният дълг е около 350% от БВП на човечеството. В България ръстът на външния дълг е 2,3 млрд. лева“. Това обобщи пред БНР Радосвет Радев, изпълнителен председател на Българската стопанска Камара, една година след началото на пандемията. 

С коментар по темата се включи Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и доцент в Софийския университет. Според него е важно да се фокусираме върху това, което предстои. 

„В България бяха натрупани добри фискални резерви, които позволиха малко бавно и ненавреме, но да се омекоти ударът... Спадът при БВП е по-малък с около половин процент заради ограничение на държавните разходи специално за заплати. Това донякъде обяснява доброто поведение на данъците. Още не знаем колко фирми ще фалират. Знаем, че има забавяне на обещаното. Около 1,4 млн. души не са включени в каквато и да е схема“. 

В предаването „Неделя 150“ Радев посочи, че е било добре мерките да бъдат облекчени откъм бюрокрация. 

„От потреблението на българския пазар липсват парите от българските гастарбайтери. Показателен е фактът, че има ръст на депозитите на населението. Кризата направи хората изключително предпазливи. Някои от мерките бяха направени така, че бяха достъпни за не повече от 10% от стопанските субекти на страната“. 

Станчев допълни, че процент от фискалния резерв е можело да се използва за временно прекъсване на плащането на преките данъци. 

„Не беше направено нищо за увеличаване на разхода за здравеопазване, за да се посрещнат нуждите... По-добре от България фискално е Люксембург и можеше да се разчита на нови заеми, за да послужат те на най-засегнатите по политически причини сектори. Имаме квази данъци и можеше да се спестят пари“. 

Радосвет Радев подчерта, че в една криза се създават нови икономики, стандарти и процеси, „но нашата страна няма и окото да ги види, и дързостта да ги подкрепи“. 

„Наливането на свръхликвидност в световната икономика е началото на изключително опасен процес на инфлация и преоценка нагоре на стойността на всички активи в света. Мисленето на управленците трябва да е в посока как да създадат адекватните правила, за да може бизнесът да стигне до своя стопански резултат. Трябва да се положат усилия да се докарат в България тези неслучили се инвеститори“. 

И двамата се обединиха около мнението за ефективността на мярката за мораториума по кредитите. Радев обаче попита какво ще се случи в началото на април, когато тази „ваканция“ свърши. 

„Ще се нареди опашка от каскадно фалиращи компании“. 

Според Красен Станчев е странно как България губи инвестиции в сравнение със страни, съседни или в сходно с нашето положение. 

„В плана за възстановяване и устойчивост няма елементарни неща, които са българска добавена стойност, патенти, които могат да се развият. Например в областта на енергетиката“. Според него частният сектор се изтласква от икономиката и това е голям проблем. 

Интервюто с Радосвет Радев и с Красен Станчев можете да чуете в звуковия файл.