Светлана Боянова: Има нов модел на прилагане на общата селскостопанска политика

Европа е на финалната права в преговорите за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) пред следващия 7-годишен период.

„По седем теми протичат обсъжданията, като първата е едно по-засилено изискване - т.нар. зелени изисквания, свързани с опазване на околната среда от страна на всеки земеделски стопанин, и ако не ги спази, той не може да си получи субсидията на декар, което е нещо ново“. Това коментира „Преди всички“ Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации.

Днес предстои заседание на специалния Комитет по селското стопанство към Съвета на министрите по земеделие, на което делегациите ще обменят първоначалните си коментари по препоръките на Еврокомисията да страните членки за подготовката на стратегическите планове във връзка със „Зелената сделка“ и в частност стратегията „От фермата до трапезата“. Това заседание ще подготви заседанието на Съвета на министрите по земеделие на 22 и 23 март, на което ще се проведе политически дебат по въпросите, по които няма постигнат компромис по време на триалозите - общо 7 тематични блока.

Боянова съобщи, че португалското председателство на ЕС е публикувало в петък документ, в който са показани темите, по които има съгласие и по които още трябва да се търси компромис. Както и че председателството има амбицията през май да се финализират нещата.

Тя припомни, че през 2018 г. Еврокомисията (ЕК) е дала своето виждане как трябва да изглежда ОСП, след това Европейският съвет е решил през юли 2020 г. какви да бъдат парите, Съвета на ЕС реши какви да бъдат парите, а през октомври същата година Съветът на министрите каза какво иска да види в регламента. След това Европарламента (ЕП) прие своята позиция и през ноември започнаха т.нар. триалози. От тогава са проведени 7 такива срещи между трите институции.

След т.нар. зелени изисквания има и „екосхеми“, които са също нещо ново.

„Тези екосхеми надграждат тези задължителни изисквания. По принцип земеделските стопани биха ги прилагали по желание, но ако го правят ще получат допълнителни  плащания“, каза Боянова.

Тя подчерта, че има нов модел на прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП).

„Не вече да отговаряме на някакви изисквания, за да се получи субсидията, а накрая, когато я получиш, трябва да има някакви резултати с количествени и качествени  измерители“.

По сериозно разминаване между ЕП и Съвета е за т.нар. социална условност.

„ЕП иска така както задължително се спазват екологичните изисквания, земеделският стопанин да прилага цялото законодателство, свързано с трудово-осигурителни отношения и това да  бъде предпоставка и условие за получаване на субсидията за площ. ЕП иска това да е задължително, докато Съветът все още няма позиция по въпроса. Тринадесет страни членки, сред които и България, казаха, че това – като опции, които се предлагат от председателството, няма да могат да го прилагат и предлагат по друг начин да се прилага социалната условност“, обясни Боянова.

Тя посочи и друго ключово понятие за българските земеделски стопани – какво ще бъде определението за „Активен фермер“.

Боянова съобщи, че Европарламентът предлага ново определение – „Нов фермер“, който да бъде подкрепен по линия на директните плащания“, което е различно от използваното сега „Млад фермер“.

ЕП предлага и специална схема по директните плащания, допълнителна, която да бъде за засилване на конкурентоспособността, като директно годишно плащане, като от Съвета още няма отговор по тази идея, посочи тя.

Боянова подчерта и, че „много ключова тема е намаляване на плащанията и таван на плащания“.

По тази тема ЕП напълно подкрепя ЕК за деградация - в зависимост от субсидиите да получаваш намалени плащания и над 100 000 евро да си е изцяло таван, Съветът досега много настойчиво поддържа позицията това нещо да бъде доброволно, страните членки сами да преценяват, да не е задължителен таванът.

И също много ключова разлика – докато ЕК и ЕП предлагат всичките схеми да влизат в изчисляването на това намаляване и таван на плащанията, то съветът предлага това да се ограничи само до основното плащане на площ“, каза Боянова.

Тя посочи, че България още няма окончателна позиция по тавана на плащанията.

Още по темата може да чуете от звуковия файл.