Разкажи ми „Триказка”

Трима играчи и една стратегия – да надиграеш играта. Това предлага новата родна бордова игра „Триказка”. Тя е първият амбициозен, но и добре обмислен и изпипан проект на издателството и прохождаща компания Boarderia. В „Изотопия” си поиграхме на „Триказка” с двама от създателите й – гейм дизайнера Христо Йорданов и арт директора Михаил Топалов.

„Играта е почти обратното на „Монополи”. Персонажите развиват своите добродетели и се изправят срещу high-tech бъдеще. Заимствали сме от български фолклорни приказки, от тракийската история и хроники, от източници, от които сме придобили представа за траките. Това сме интегрирали в нашата игра, в която всички заедно се впускат в приключение, за да спасят бъдещия свят”, разказва Христо.

До идейната смесица между минало и бъдеще се стигна постепенно, добавя Мишо. В началото всичко било коренно различно – тематиката, видът на играта и т. н. Преминават през различни митове и през Средновековието, за да стигнат до сегашния вариант.

В „Триказка” героите, с които можем да играем, са 7 в обикновеното издание и 12 в луксозното. Това са Малкият брат, Царицата на живата вода, Сребърният елен, Неродена мома, Слънце и Месец, Сляпата девойка, Крали Марко, Педя човек - лакът брада, Вампирова булка, Жар птица, Момъкът със звезда на челото и Свещеният скарабей.

Образите са направени така, че да се възприемат както от родната публика, така и от чуждата. В световен мащаб настолните игри често залагат на митологичната тематика, напомня Христо: „Казахме си, че нашата история е толкова богата на приказки и бит, че можем да направим нещо качествено”.

И двамата обичат много приказката „Вампирова булка” на Николай Райнов. Сред любимите на Мишо е и „Слънце и Месец”. Христо си препрочита и „Тримата братя и златната ябълка”. Може би затова първият разрисуван типаж е този на Малкия брат, с който Христо често-често играе.

В една игра трима от приказната великолепна дванайсеторка се изправят срещу врагове от други епохи и времена, различни от познатите им: „Мислили сме за финалния вариант и за самото бъдеще, но не можем да кажем как ще изглеждат всички сценарии, защото са много различни. Има сценарий, в който имаме зъл бос, механичен, с когото героите се борят. Друг път има кораб, на който трябва да натоварят определени неща. Това са различни персонажи, които имат собствена история. Но всяко едно бъдеще е модернистично, антиутопия. Персонажите от българските приказки, които са натрупали своите добродетели и са се изградили като истински герои, трябва да видим как ще се справят в такъв бъдещ свят и дали тези добродетели имат своето предназначение в едно такова време. Повечето пъти отговорът е: „Да!”, разказва Христо.

Негова е и идеята играта да бъде кооперативна. В началото Мишо се изненадал, той самият предпочитал игрите, в които участниците се съревновават, но бързо приел варианта със задругата. „Много малко игри са такива и когато се съберат приятели, това е много по-сплотяващо”, смята Мишо.

Имайте предвид обаче, че е трудно да победите „Триказка”. Като гейм дизайнер Христо дори се надява по-чест победител да е точно играта: „Тя може да бъде победена, но се изисква сдружаване на играчите, не егоистични ходове, а хората да мислят за това какво другите биха могли да направят и как те биха развили своя персонаж”.

Идеята за „Триказка” се ражда спонтанно, на разходка преди две години и половина. Мишо и Христо решили, че искат да създадат нещо заедно. В началото дори не се коментирало дали общият проект ще бъде настолна игра. Иначе и двамата разцъкват игри от малки. Христо играе и настолни, и компютърни от ученик, когато му стават „сериозно хоби”. Преди доминирали компютърните, но в студентските години превес взели бордовите заради социалния аспект – запознанствата и контактите. Любима обаче си остава добрият стар шах: „Класическа игра. За да е толкова балансирана, че до ден днешен да не са променили правилата, значи наистина си заслужава да се играе и ще продължава да се играе.”

„Със сигурност, за да направиш дизайна на такава игра, трябва да имаш доста опит с игрите, за да направиш механиките им, инструментариума, с който работиш. Другото е play-тестването – играта ти трябва да бъде играна много пъти, за да изчистиш проблемите при дизайна. В този период от две години и половина от един момент нататък сме играли почти всяка седмица и сме канили и други хора, които да ни дават насоки”, споделя Христо.

Мишо, нищо, че е арт директор на проекта, признава, че преди не е нагазвал надълбоко в настолните игри. Първата, която привлича вниманието му, е френската асоциативна Dixit. Познава добре компютърните игри. С работата обаче идва и по-сериозният апетит към бордовите: „Най-големият ми интерес в този проект беше да създам красиви образи. Не е толкова важно дали щеше да е настолна или компютърна игра. Защото имаше и такава идея – за компютърна игра. Но моята мотивация е по-скоро със способностите си като художник да създам нещо красиво и вдъхновяващо. Това е нашата цел – да изобразим герои и сюжети, които да вкарат играча в определен свят, да го насочим към това усещане с вдъхновяващи и красиви илюстрации”.

Засега отзивите са по-скоро положителни: „Оставам с впечатлението, че идеята за играта допада на хората, но – разбира се – е имало и критика. Това също е много полезно”, убеден е Мишо. А Христо допълва: „Когато съм си говорил с хора, от които сме искали обратна връзка относно визията на играта, те са казвали, че остават с усещане за благородство. Какво е красиво е екзистенциален въпрос, на който едва ли ще можем да отговорим в момента, но сигурност търсим играта да въздейства. На всеки един човек въздействат различни неща. Не сме се стремили играта ни да е провокативна, нещата да изпъкват с много гръмки цветове. Търсили сме баланс, който да кореспондира с духа на българското, на приказките, с историята ни”. На първо място, момичетата и момчетата в екипа правят игра, която се харесва най-вече на тях. А финалните щрихи тепърва предстоят.

За да ги положат, роля играе и специализираното образование, което имат немалка част от хората в Boarderia – възпитаници на Университета по архитектура, строителство и геодезия. „Това образование със сигурност помага, за да имаш поглед над различните неща и да създаваш връзки между тях. Но на първо място сме хора, които имат общи цели и желание да промотираме българското. Опитали сме се с талантите, които всеки има, да се сдружим и да ги приложим в настолната игра и в екипа на Boarderia”, разказва архитектът и гейм дизайнер Христо.

С него и Мишо, който освен арт директор е и илюстратор, работят още илюстраторката Лили Иванова и графичната дизайнерка Анна Стоянова. Историите в „Триказка” са написани от Мария Манева и Илиана Йотова, Илия Иванов се занимава с дигитализацията на играта, а Ая Тодорова е отговорна за продажбите и комуникацията с клиенти.

„Триказка” вече е дебютирала пред публика: „Досега сме имали възможност да покажем играта на няколко изложения, в Пловдив и в София, в клубове за настолни игри. Играта има онлайн версия, която може да се намери на страницата ни във Фейсбук. Разпространението на физическите копия на играта ще се случва с платформата Kickstarter, която е за crowdfunding-финансиране на проекти. Това ще се случи през юни. Тогава хората ще могат да заявят предварителна поръчка. В магазините все още нямаме планове дали ще излезе”, казва Христо. Екипът се надява още през април да организира събития, посветени на „Триказка”. Всичко зависи от хода на пандемията.

Стремят се към българския, но и към чуждия пазар – САЩ, Великобритания, Австралия, Полша. Изненада, но факт – Китай не е на прицел, въпреки че играта се произвежда точно там. Според Христо в момента у нас се работи над много настолни игри и в следващите години ще се появят примери за родни продукти на световно ниво. Той вече има нова идея за игра, отново колаборативна, но по-мащабна. Въпреки това усилията на екипа сега са насочени изцяло към „Триказка”.

Можете още сега да поиграете с Христо Йорданов и Михаил Топалов като си пуснете интервюто в звуковия файл.

Снимки: Boarderia