Сашо Филев: Картината е пратеник, за който няма граница

Сашо Филев е превърнал ателието си в картинна галерия, което се намира до Самоводската чаршия във Велико Търново.

„Това е един невероятен град специално за художниците и не случайно младите хора, които идват да рисуват, да следват в Търново, много често, почти винаги остават в Търново. Търново е една магия и не само за художниците, въобще за хората на изкуството - писатели, поети. Има нещо свише, някаква аура може би, някакво излъчване има, някакво притегляне, което кара хората да го обичат“, споделя художникът.

Сашо Филев е роден в Добрич, от където е майка му. Баща му е кореняк търновец и той увлякъл сина си към изкуството. Още от 13-годишен Сашо Филев започва да рисува Търново и то в компанията не на кого да е, а на бележития търновски художник Иван Христов. „Имах огромното удоволствие да рисувам с този голям творец и да попивам всичко от неговото майсторство“, връща се назад в спомените си Сашо Филев. 

Той не е пленерен художник, застанал на определено място и рисуващ пейзажа пред очите си, Сашо Филев рисува Търново чрез съзнанието си:

„Аз Търново го виждам от всички посоки. Зная коя къща къде с намира, защото градът е в съзнанието ми. Много често, дори в последно време, когато седна да рисувам Търново, само си представям от коя посока ще го погледна. Веднага в съзнанието ми изскача най-вече ситуацията и най-вече този амфитеатър, който има Търново и който е най-характерен за нашия град. Търновската архитектура е един ансамбъл, който не може да се сравни с никой друг град“.

Улица „Гурко“ е любимото място на Сашо Филев, както и архитектурните шедьоври на майстор Колю Фичето. Платната на историческа тематика са другата страст на известния художник. За всяка една такава картина се готви дълго и старателно, защото държи всичко да бъде изпипано - особено в облеклата и атрибутите на историческите личности. Калоян, цар Симеон, братята Асен и Петър, хан Крум, цар Борис III, Фердинанд са само част от личностите, които е рисувал. Сега е вдъхновен да пресъздаде величавия образ на Ивайло. 

Казват за Сашо Филев, че е художникът-посланик на Велико Търново по света.

„Картината е пратеник, за който няма граница. Радостно е, че действително много мои картини намират място не само в България. Последното сериозно участие, което съм правил, е в Амстердам на световно изложение, в което участваха галерии от 85 държави. Много хора не знаеха дори къде е България, но все пак видяха нашия прочит на търновската архитектура. Действително Търново е интересен град“, разказва художникът. 

Галерията, в която е превърнато ателието на художника, ще затвори до края на март, но той ще продължи да рисува, застанал неизменно до витрината. Сашо Филев споделя, че приема въвеждането на по-строгите мерки:

„Няма работа, няма движение, имам чувството, че икономиката спира, но в края на краищата най-важното е здравето. Така нареченият локдаун за мен е правилно решение, защото действително едно разпускане, виждате какво става, пък на всеки му се иска да излезе, да се разходи. Дано всичко да мине по-бързо. Мисленето на човека се променя. А колкото до творците, не само за мен, художникът много често остава сам със себе си, той се изолира. За да правиш нещо, трябва да останеш сам със себе си и за това ателието е моят втори дом. Всеки някъде работи, защото това, което на нас Господ ни е дал, ние можем да го правим навсякъде, дори да седнем на улицата да рисуваме, стига да има възможност“.

Картините на Сашо Филев излъчват мека и успокояваща светлина, зареждаща с красота и вдъхновение. Говорим за предаването „Закуска на тревата", а алюзиите за търновския художник са две - емблематичната картина на Мане с голата жена на пикник с двама мъже, и необятната поляна пред селската му вила:

„Това е история за тази картина на Мане, така наречените импресионисти, които след като са били отхвърлени, станали още по-известни, но по повод „Закуска на тревата“ - предаването, действително би било добре едно интервю да се направи на открито, защото тревата е природата, пролетта, това е раждането на живота. „Закуска на тревата“ - веднага се сетих за една панорамна картина, която стои пред нас, и веднага в съзнанието ми изскочи необятна поляна, която много често ме зарежда емоционално като я погледна, този простор, тази зеленина, която създава голямо настроение в човека. Мен специално много ме зарежда. Действително е много хубаво и една закуска на тревата би ми подействала много добре“.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.