Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дигитални близнаци на Земята ще ни помагат да прогнозираме екстремни природни явления

Снимка: EPA/БГНЕС

Учени разработват дигитални близнаци на земното кълбо. Единият ще представя най-екстремните метеорологични ситуации, а другият - нормалната прогноза за времето. Проектът се нарича „Дигитална Земя“, а амбицията е първите резултати от него да са видни още тази година. В специално интервю за „Изотопия” д-р Петер Бауер от Европейския център за средносрочни прогнози за времето обясни, че целта на проекта е да се правят много по-точни метеорологични прогнози и симулации за потенциални катастрофични събития. Така държавите ще могат да изработят план за действие спрямо предстоящия природен катаклизъм, с което ще се предотврати смъртта на много хора и ще се намалят щетите. Сред останалите цели е да се предвиждат природни явления, които да ни помогнат дори да изберем перфектното време за лятна или зимна ваканция.


„Дестинация Земя“ е нова дейност, започната от Европейската комисия, която се финансира от фонда „Цифрова Европа“. Става дума за много голяма инициатива, свързана с цифровизацията, в която се включват различни проекти за мощни компютри, киберсигурност и други ключови цифрови иновативни аспекти. Идеята е чрез иновативните методи да решим какво можем да направим сега, но с поглед към бъдещето и климатичните изменения. Можем например да направим прогнози за определени екстремни събития, свързани с времето. Това, разбира се, е нещо, което правим и сега, но „Дестинация Земя“ цели да ги издигне на изцяло ново ниво. Проектът е част и от европейската Зелена сделка, която Комисията постигна през декември и има за цел да направи Европа въглеродно неутрален континент до 2050 година. 

Какъв тип потребители ще работят със създадената платформа и как ще се събира информацията?

Проектът ще се използва практически от три европейски агенции, които участват в него по различен начин и работят по различни аспекти на темата. Част от тях ще осигуряват платформата за услуги, други – ще събират огромна база данни, а нашата агенция е отговорна за проекта „Дигитални близнаци“. В него, както и името подсказва, ще създадем два модела на земното кълбо, единият от които ще бъде посветен на екстремните климатични явления, а другият – на реалните прогнози. Чрез „Дигитални близнаци“ ще имаме информация за всички климатични явления на Земята, както и за случващото се в земните недра. Така ще има възможност за сравнение, а изгледът ще бъде като при компютърна игра. Симулациите ще ни дават много добра виртуална представа за случващото се. Ще използваме цялата база данни от сателитите, мобилните телефони и дори автомобилите, за да създадем максимално реалистичен образ на дигиталните близнаци.


Възможно ли ще бъде изготвяне на прогноза за времето в много по-дългосрочен план и най-важното – да имаме предупреждение за екстремни събития като урагани и бури?

Като пример мога да дам една прогноза какъв би бил климатът след две десетилетия. Така ще може да кажем, че тогава температурата в Централна Европа ще се е повишила с толкова градуса, като „толкова” всъщност е конкретно число. Това повишаване ще има конкретен ефект върху земната повърхност. Например почвата ще стане по-суха, ще има повече дъждовни бури през зимата и така нататък. Когато всяка отделна държава има тази важна информация, тя ще може да планира добре стратегиите си за адаптиране към промените – при производството на хранителни продукти, управлението на водните ресурси и други ключови аспекти от държавната политика. За застрахователните компании също ще бъде ключово да знаят какви промени във времето се очакват – повече наводнения или повече гръмотевични бури, за да адаптират продуктите, които предлагат на клиентите си.

На какъв етап сте в разработката на проекта и кога резултатът ще има реално приложение?

Вече споменах програмата „Цифрова Европа“ на Европейската комисия, от която се финансира нашият проект. „Дестинация Земя“ ще започне в средата на тази година, очакването е началото да бъде поставено през юли 2021-ва. Има фази на внедряване, които ще продължат две години и половина. Така че очакваме в края на 2023-а да имаме първите резултати. След това ще започне работата с „Дигитални близнаци“, което означава 2024-2025 г. Целият проект ще продължи седем до десет години, а може би по-дълго. Това ще зависи от резултатите, които постигнем с времето. Надявам се да имаме и надграждане на първоначалните фази например от геофизични екстремни събития като изригването на вулкани и земетресенията. С времето искаме да добавим специално наблюдение на океаните, както и на видовото разнообразие. Просто с всяка нова фаза ще добавяме възможности и ресурси.


Ще има ли възможност хора, които не са професионално ангажирани с измененията на климата, да се възползват от резултатите? Благодарение на новата технология ще можем ли да изберем най-подходящия момент за ски през зимата?

Една от добрите черти на „Дигитални близнаци“ ще бъде, че информацията ще е достъпна и за хора, които не са експерти в областта. Необходимо е много сериозно научно и техническо знание за разбирането на всичко. Обикновено именно учените обработват информацията, за да я предадат по веригата. Ние обаче се надяваме да разработим възможност отделни фрагменти от тази информация да бъдат достъпни, така че хората да могат да планират следващата си зимна ваканция или дали да поканят приятели на барбекю през почивните дни или след две седмици. Надяваме се да разработим интерфейс, чрез който хората да имат достъпна информация и да могат да разчитат, че прогнозата ще се сбъдне. Идеята е данните да помагат в много области – как фермерите да планират обработката на земята си, как да планираме почивката си или как търговците да планират доставките и да знаят при какви условия ще плават корабите им. Така със сигурност може да се направи подготовка, с която да се избегнат последиците от екстремни климатични събития. 

Вашата разработка ще убеди ли и скептиците, че трябва да пазим по-усърдно околната среда? Все още на света има хора, които не вярват в глобалното затопляне.

Сигурен съм, че отговорът е „Да”, защото ще показва с изключителен реализъм какво би се случило, ако не се грижим за околната среда и все още залагаме на производства с прекомерни дози въглероден диоксид или други газове, които причиняват парниковия ефект. Ще бъдат обособени определени точки, в които да е видно, че нанесените щети върху природата са необратими дори утре да спрем производството на всякакви замърсяващи околната среда емисии. Би трябвало това да даде повече увереност на хората какви са реалните щети, нанесени от замърсяването – и върху отделните индивиди, и върху обществата като цяло.


И накрая ще призова чувството Ви за хумор с въпроса как ще изглежда прогнозата за времето по телевизията, след като проектът стане достъпен за всички?

Молите ме да Ви отговоря с чувство за хумор? Това е рисково, тъй като съм учен и германец. Тези две мои черти по никакъв начин не се комбинират добре, ако очаквате хумор. Иначе на въпроса Ви – може да си представите бъдещите прогнози за времето в много по-локален план. Нещо като видеоигра. Ще може да се разходите в климатичните условия, които виждате на телевизора, все едно са реалност. Ще може да се случи и в София, на централния площад. За такъв тип симулации говорим. Това ще бъде нещо, което хората наистина могат да докоснат и усетят, а не като днешните прогнози, които са по-скоро двуизмерни карти. Новите технологии ще направят виртуалното многоизмерна реалност.

Цялото интервю на Марта Младенова с д-р Петер Бауер можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: Петер Бауер, ЕРА/БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

публикувано на 11.05.24 в 14:03
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12

Ученици от столичните училища взеха участие във Великденски базар

По традиция и по програма в училищата и детските градини текат интензивни приготовления за Великденските празници. В тазгодишния базар за Великден, който се провежда в Министерството на образованието, се включиха близо 500 деца и ученици от над 60 учебни заведения. Коридорите на два етажа от министерството на образованието се..

публикувано на 05.05.24 в 07:11

Манастирите на България от IV век до днес

Нови манастири се строят от църквата, но винаги има някой инициатор, който става ктитор , той дава средства. Това каза пред БНР Христо Шанов, автор на книги за манастирите на България, работил 45 години като експерт в Националния институт за паметниците на културата.  "Книгите ми "Манастирите на България", които са три тома, обхващат периода от..

публикувано на 03.05.24 в 18:33