Ще пътуваме ли свободно през ваканциите си, по бизнес или на гости? По какви правила ще пътуваме?
Идеята на Европейската комисия за дигитален „зелен сертификат“ е на път да счупи веригите на ограниченията за пътувания, ако механизмът бъде приет до началото на лятото.
Сертификатът ще съдържа информация дали сме преболедували Covid-19, резултати от направени тестове, данни за поставена ваксина. Предложението е удостоверението да бъде безплатно, електронно, с възможност за разпечатване и да е валидно за всички държави в Европейския съюз, както и удостоверенията да могат да бъдат проверявани навсякъде в общността.
Всяка държава обаче ще може да определя какви ограничения да отпаднат за пътуващите с това удостоверение - например PCR тестове или карантина, дали ще има изискване за изследване за антитела за ваксинираните с продукти, които не се използват в Евросъюза и не са получили одобрение на енгова територия. Възможно е дигиталният „зелен сертификат“ да осигурява и достъп до развлечения, ресторанти и хотели.
Що се отнася до международните пътувания, неотдавна Международната асоциация по въздушен транспорт (IATA) оповести идеята си за дигитални здравни паспорти, които да помогнат за възстановяването на международните пътувания по въздух. Според организацията, която обединява 290 авиокомпании, чрез този инструмент ще има по голяма ефективност в проверките на здравната документация. Александър Богоявленски – пилот и авиоексперт пояснява:
До момента това е единствената инициатива, разработена на наднационално международно ниво от една от най-влиятелните организации, присъединили са се над 20 авиокомпании, коментира пред БНР пилотът и авиоексперт Александър Богоявленски. Той очаква подобен документ да се превърне в глобален стандарт, който ще бъде възприет от голяма част от превозвачите, а покрай тях и от туристическия бизнес.
„И може би ще бъде въведен под една или друга форма и в сухопътните, морски и всички останали видове пътувания и придвижвания, не само с цел туризъм, но бизнес и всички останали“, прогнозира Богоявленски в предаването „Хоризонт до обед“.
Пандемията наложи търсенето на варианти за избягване на струпванията по летищата и осигуряване на социална дистанция. Лицевото разпознаване чрез камери вместо използването на бордни карти, което бе въведено на няколко летища в Германия, показва, че по този начин се скъсява времето за обработка на пътниците.

Друго технологично решение е чекирането чрез мобилния телефон. Тези нововъведения обаче поставят редица въпроси, свързани със защитата на личните данни и с поверителността.
Начините, по които се легитимираме при представяне по границите, непрекъснато се променят с технологичното развитие, отбелязва Александър Богоявленски.
„Няма как да избегнем от това „Биг брадър“ да ни проследява. Китай в момента е лидер в това отношение. Лицевото разпознаване, разпознаването на хората по силует, черти на лицето не се различава много от биометриката, която вече и в България включително се съдържа в нашите паспорти и документи за пътуване. Това представлява следващото ниво на разпознаване на пътуващите.“
„Огромните бази данни, които се съхраняват по света – така или иначе знаят прекалено много за нас. Не само благодарение на технологичните компании, но и на все по-засилващата се правителствена намеса в това отношение. Дали е за добро или за лошо – със сигурност за едни ще бъде в едната посока, за други – в другата“, изтъква Александър Богоявленски.

Как ще пътуваме и на каква цена, до голяма степен зависи и от финансовото състояние на авиокомпаниите, от които пък зависят пътуванията на далечни разстояния. Според Александър Богоявленски в началото на кризата авиокомпаниите са реагирали неадекватно.
„Сега започват да реагират адекватно спрямо различните регионални и национални действия и мерки, които се променят непрекъснато. Авиокомпаниите станаха по-гъвкави.“
И малки, и големи превозвачи обаче приключват отминалата година с огромни загуби, обобщава експертът. По думите му авиационният сектор продължава да бъде най-силно засегнатият на глобално ниво.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..