Как да спестяваме и в какво да инвестираме

На немалко хора се наложи да използват спестените „бели пари за черни дни“ заради икономическия удар на коронавируса.

Още преди настъпването на кризата с Covid-19 лихвите по депозитите достигнаха почти нулеви равнища и според повечето експерти това няма да се промени скоро. Въпреки всичко прави впечатление, че депозитите като цяло в банковата система се увеличават. Анализаторите предупреждават, че по-заможните хора трупат допълнително влогове, но по-малките вложители намаляват като брой. 

Депозит в банка – мнозина са убедени, че след като това е „вложение“, то със сигурност носи доходност. Заради рекордно ниските лихвени проценти, поддържани от централните банки, в момента това не е така.

Това съхранение не само не носи стойност отгоре, но, плащайки такса за това съхранение, всъщност сме на загуба, заявява в интервю за предаването „Преди всички“ дипломираният финансов консултант Сесгин Шефкетов.

Поглед към статистика на БНБ за януари – лихвените равнища по депозитите за домакинствата в лева са 0,12 на сто през януари при 0,14 на сто година по-рано. Само за сравнение – за новия бизнес лихвата вече е отрицателна. Ако сравним банковите оферти, ще забележим нещо любопитно – най-големите банки предлагат нулеви или близки до нулата лихви, а по-малките – дори над половин процент лихва. 

„Това означава, че банката има нужда да събира средства от своите вложители, за да може да развързва по-спокойно своята „кесия“ за кредити“, пояснява Шефкетов.

Ако дотук общият извод е, че банковият депозит не е най-добрият вариант за спестяване в момента, какво да правим със заделените си пари?

„Стара, изтъркана, но доста смислена мъдрост е да не слагаш всички яйца в една кошница“, казва  Светла Несторова, която ръководи животозастрахователното дружество в една от най-големите застрахователни компании. Според нея част от доходите трябва да се насочат към места с добра ликвидност, а част от средствата е добре да се „заключат“ за по-дълъг период от време, защото „смисълът на това да спестяваш е да нямаш достъп до всичките си пари през цялото време“.

В България има два два продукти, които комбинират застраховка „Живот“ със спестовен или инвестиционен компонент. 

В първия случай човек заделя средства всеки месец или всяка година за дълъг период от време и заедно с това си купува застрахователна защита. „Хем спестяваш 20 години, хем си застрахован от първия момент.“ Логиката при този тип продукти е, че ако ни се случи най-лошото, всички пари, които бихме спестили в идеалния случай за целия период на застраховката, гарантирано се изплащат на семейството или пък на нас самите при пълна загуба на трудоспособност, изтъква Несторова.

„При тези продукти цялата сума, която договориш със застрахователя, е гарантирана, ако ти изпълняваш твоята част от сделката, внасяш си вноските. Независимо какво се случва на финансовите пазари, твоята гарантирана застрахователна сума ще бъде там накрая.“

При инвестиционните застраховки си носиш сам инвестиционния риск, резултатът не е гарантиран от застрахователя, уточнява Светла Несторова. Тази група продукти обаче е разнообразна – може да вземеш и много смели, и по-консервативни решения, допълва експертът. „В по-консервативните от тях продуктът много прилича на спестовната застраховка и не носи голям инвестиционен риск.“

И тъй като става дума за по-рисков продукт, трябва да добавим, че той е далеч по-ликвиден. Казано по друг начин – човек може да тегли частично от парите си или да прави по-големи вноски. Когато отидем в компания, за да сключим договор за един от двата варианта, може да ни предложат анкета, за да определят рисковия ни профил и да ни насочат към най-разумните до нас алтернативи, категорична е Несторова. 

Застраховките „Живот“ носят данъчни облекчения, което също не е за пренебрегване.

Преди да изберем финансов продукт, следва да си отговорим на някои въпроси:

„С какъв период от време разполагаме, за какво искаме да ги използваме тези средства, какъв е нашият толеранс към риска, ако искаме да инвестираме тези средства“, пояснява Сесгин Шефкетов. По думите му комбинацията от застраховка „Живот“ и инвестиционен или спестовен компонент е разумна инвестиция за част от парите ни.

А какво да кажем за третия стълб на пенсионната система?

Този инструмент няма толкова гъвкавост, той е конструиран в рамка и е еднакъв за всеки потребител на пенсионния фонд, казва Шефкетов.

Принципът е такъв, но третият стълб има своите предимства според Светла Несторова, която го определя като „една от най-елегантните форми на инвестиране“.

Дългосрочното спестяване безспорно е необходим елемент от собствения ни портфейл – това е теза, която защитават абсолютно всички експерти. 

Какво обаче трябва да знаем за взаимните фондове и ETF – „exchange traded fund", в превод - борсово търгуван фонд? Най-общо ETF представлява кошница от ценни книжа, които можете да купуваме и продаваме на съответните фондови борси чрез брокер. 

Как описва взаимните фондове Станислав Атанасов, който той ръководи дирекция „Инвестиционни продукти – продажби“ в една от водещите банки у нас:

„Това е продукт за колективно инвестиране и управление на парични средства на финансовите пазари. Инвеститорите или клиентите предоставят средствата си, които имат интерес да инвестират, за управление в този взаимен фонд, като по този начин закупуват или придобиват дял във фонда пропорционално на вложената от тях сума на база определената цена за деня при покупка.“

И тук решенията се вземат от професионалисти, които заедно с клиента определят каква ще бъде степента на риска. Ако се наложи да изтеглим парите си от тази инвестиция заради непредвидени обстоятелства, можем да го направим – ще ги получим в рамките на няколко дни, уверява Атанасов.

Колкото повече риск се поема с инвестицията, толкова очакванията за доходност са по-високи, обобщава той. „Може да се приеме, че доходността и рискът са като скачени съдове и вървят неизменно заедно.“

Тези продукти са добра алтернатива за по-дългосрочните спестявания на потребителите, отбелязва Станислав Атанасов. И при взаимните фондове е препоръчително инвестициите да са по-дългосрочни, за да се постигне истинската цел, категоричен е анализаторът.

Всички са убедени в едно – най-добрият вариант е да потърсим комбинация от продукти, при които да имаме сигурност, премерен риск според профила ни и ликвидни средства.

И Светла Несторова, и Станислав Атанасов описват ясно, че при инвестициите няма как да се каже – влагам х пари и очаквам х+y в края на периода. Просто такава възможност няма, затова финансовият консултант Сесгин Шефкетов препоръчва:

„Ако ползвателите на такива инструменти чуят – ще влезете с толкова и за толкова време ще излезете с толкова средства отгоре, е по-добре да станат и да си тръгнат.“

Ако след всичко казано дотук, няма алтернатива, която ни харесва, краткосрочно с 3-4 или 5 хиляди лева човек е по-добре да изпробва своите възможности, дава друга посока Сесгин Шефкетов: да инвестираме в себе си чрез курсове и обучения или да отворим онлайн бизнес.

В света на инвестициите има още много възможности, а представените тук са единствено с информативен характер.