Сближаването между Русия и Китай е неизбежно дори без заплахата от Съединените щати и съюзниците им в Европа и Азия. Западът няма да може да приложи стратегията на Хенри Кисинджър да вбие клин между Москва и Пекин, заяви за БНР Александър Габуев от Московския център "Карнеги".

Споделяте ли мнението, че сближаването между Русия и Китай е резултат от натиска на Запада начело със Съединените щати и над Москва, и над Пекин? 

"Мисля, че натискът на Съединените щати срещу Русия и Китай е един от важните фактори, които обуславят сближаването на Москва и Пекин. В същото време този натиск се прибавя към 3 реалии, които сближават Русия и Китай независимо от политиката на Запада. Преди всичко Русия и Китай имат дълга обща граница и нямат териториални спорове помежду си. В интерес и на двете страни е да поддържат стабилността по тази граница и да не влизат в конфронтация. 

Второ, Русия и Китай имат взаимно допълваща се структура на икономиките. Русия е огромен източник на природни ресурси, необходими са й технологии и инвестиции. Китай няма достатъчно собствени природни ресурси. Затова пък има много добри технологии на световно равнище и огромен инвестиционен ресурс.

И трето - и Русия, и Китай са авторитарни държави, които смятат суверенитета за основа на външната си политика и не искат във вътрешните им дела да се месят други велики държави. Мисля, че тези 3 основи на руско-китайските отношения щяха да ги сближават и без американски натиск. В същото време разбира се, че курсът на Вашингтон и неговите съюзници подтиква Русия и Китай към още по-тясно сътрудничество".

Наскоро Ричард Соколски, старши анализатор в програмата на Карнеги „Русия и Евразия“ и Юджийн Румър, бивш член на Съвета за национално разузнаване на Съединените щати, публикуваха статия под заглавие „Завръщането на Кисинджър. Могат ли Съединените щати да вбият клин между Русия и Китай?“ Двамата твърдят, че стратегията на държавния секретар Хенри Кисинджър от 70-те години на миналия век за разделяне на Русия и Китай е неприложима в днешно време. Съгласен ли сте с тях?

"Съгласен съм с колегите ми Ричард Соколски и Юджийн Румър, които написаха тази статия. Струва ми се, че има много причини за сближаването между Русия и Китай. Враждебни отношения с Китай са стратегически кошмар за Москва и много нежелателно развитие на събитията за Пекин. Затова допирните точки между двете страни са много повече. Да, между тях има недоверие, в някои отрасли се конкурират, има някаква борба за регионално влияние в Централна Азия, както и взаимен шпионаж. Въпреки това факторите, които ги принуждават да се стремят към сътрудничество и мирно съществуване, са повече от факторите, които биха могли да бъдат използвани от Запада, за да вбие той клин между Москва и Пекин и да привлече Русия на своя страна". 

Можем ли да разчетем посещението на руския министър на външните работи Сергей Лавров в Гуейлин и пресконференцията с китайския му колега Ван И като руско-китайско послание към Запада?

"Срещата беше планирана предварително, но се получи така, че почти съвпадна по време с китайско-американската среща в Анкъридж. По инициатива на китайската страна беше подготвено изявление за общото виждане на Русия и Китай за новия световен ред. Затова наистина изглежда като някакъв общ фронт на двете най-големи държави в Евразия в борбата срещу това, което в Москва и Пекин наричат американска хегемония и стремеж за намеса в делата на други суверенни страни".

Някои анализатори твърдят, че Китай няма да рискува отношенията си със Запада заради Русия. Русия също по-скоро се въздържа от намеса в китайско-американските спорове. Ако това е вярно, то до каква степен партньорските отношения, съюзът между Москва и Пекин застрашава хегемонията на Съединените щати?

"Преди всичко това не е съюз. Страните не искат да се обвързват с такива гаранции, каквито има в НАТО или между Съединените щати и съюзниците им в Азия. Не съществува задължение за военна помощ при нападение срещу една от двете страни. Няма и такава тясна координация на външната политика. Въпреки това, независимо от голямата асиметрия, и Русия, и Китай са големи държави със стратегическа автономия. В дадения случай Русия не се нуждае от партньорство, покровителство и съюз с Китай, за да гарантира собствената си сигурност. 

Въпросът е, че някои конкретни сфери на сътрудничество между Москва и Пекин подкопават американските интереси. Америка например се стреми да запази военното си превъзходство в Азиатско-Тихоокеанския регион и да не допусне едностранни действия на Китай в Южнокитайско море или в Тайван във връзка със суверенитета на островите Синкаку. Русия продава на Китай съвременните си ракетни системи С-400 и изтребителите Су-35. Помага на Китай да построи системата си за ранно предупреждение за ракетни нападения. Всичко това укрепва отбранителните способности на Китай, както и мощта на въоръжените му сили при потенциален конфликт със Съединените щати. 

Някои действия на Китай помагат на Русия да намали силата на санкционния натиск срещу нея. Китай не е основният фактор, благодарение на който Русия като цяло се чувства нормално под санкциите и даже води активна или, както биха казали в Америка, агресивна външна политика. Китайската помощ обаче също оказва някакво влияние. 

Китай и Русия все повече си сътрудничат в ООН и най-вече в Съвета за сигурност, което също често е в разрез с интересите на Съединените щати. Китай и Русия започват да се опитват да намаляват ролята на долара в двустранната търговия. Това е много трудно - дългосрочна задача е. Макар че Лавров го спомена, всичко ще зависи от това колко бързо Китай ще либерализира капиталовата си сметка. Въпреки това съвместните усилия на Русия и Китай могат в дългосрочна перспектива да подкопаят хегемонията на долара, която е една от основите на американската мощ.

И накрая - много неща, които прави Русия за Китай, преди всичко сътрудничеството в машиностроенето и помощта на руските IT-инженери за компанията Huawei, укрепват потенциала на китайските компании в глобалното съревнование с американските и въобще западните компании. Най-голямото предизвикателство пред американската хегемония, разбира се, е подемът на Китай, но руската помощ допълнително засилва китайската мощ".

Сред част от експертната общност битува мнението, че Русия може да бъде само суровинен придатък или младши партньор на Китай. Така ли е или Москва и Пекин все пак могат да изграждат отношенията си на равноправна основа?

"Клишето за суровинния придатък е отражение на това, че руската икономика не е достатъчно диверсифицирана. Въпреки това не бих казал, че Русия е просто бензинова колонка с ядрени ракети. Икономиката в самата Русия е достатъчно диверсифицирана и в нея голяма роля играят и руските технологии. Как се нарича например германският, френският или британският "Гугъл"? Няма такива компании, има само "Гугъл". В Русия има "Яндекс", който се конкурира и с "Гугъл", и с китайската търсачка "Байду" и дори печели конкурентната борба. В същото време "Байду" е монополист на пазара в Китай, защото "Гугъл" е забранен. 

Въпреки това Русия трябва да тръгне по пътя на структурните реформи и да диверсифицира икономиката си, както и да се подготви за неизбежното пиково търсене на петрол и газ, което ще доведе до дългосрочно понижаване на цените на въглеводородите. Това ще стане след 10-15 години, а може и по-скоро. Що се отнася до "младшия партньор", това също е клише. Безспорно мощта на Китай в момента е по-голяма от тази на Русия. Тенденцията е Китай да расте и да укрепва по-бързо от Русия, която е в период на икономическа стагнация. Въпреки това Русия си остава велика държава и ядрена сила, може да води самостоятелна външна политика, да издържа на западния натиск и да прави неща, които не се харесват на Запада. Например да воюва в Сирия, да се меси в американските избори и да прави всичко това независимо от санкциите. Мисля, че китайското ръководство добре разбира, че Русия е страна, която не бива да бъде подценявана.

Основният риск за Русия е, че ако отношенията й със Запада продължат да се влошават през следващите 10-15 години, а икономическата й зависимост от Китай расте, Пекин може да се възползва от това след 15-20 години, за да постигне едностранно превъзходство - да си осигури по-изгодни условия в търговията с Русия или да се опита да влияе на руската външна политика чрез икономически инструменти. Например да принуди Русия да се откаже от оръжейни договори с Индия и Виетнам или да се съгласи с китайско военно присъствие в Централна Азия".

Интервюто на Ангел Григоров с Александър Габуев в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.