Томас Майер: Борбата за ваксини в ЕС е резултат от несбъднати надежди

"Европейската комисия начело с Урсула фон дер Лайен е изготвила съвместно със страните членки изключително професионална програма за поръчването и доставките на бъдещите ваксини, и ние сме много благодарни". Така прозвуча отговорът на австрийския канцлер Себастиян Курц през септември, когато журналисти го попитаха, трябва ли малки държави, като Австрия например, да се притесняват, че ще бъдат ощетени при разпределението на ваксините. Няма и три месеца след демонстративното общо начало на имунизационната кампания в целия Европейски съюз Курц свика пресконференция във Виена заедно с премиерите на България, Словения и Чехия, за да обяви на висок глас, че разпределението на ваксините е несправедливо.

„Борбата за ваксини, която наблюдаваме сега, е резултат от несбъднати надежди”, казва Томас Майер, кореспондент на австрийския всекидневник „Дер Щандард” в Брюксел. Голямото разочарование се дължи на това, че на ЕС му отне много време да издаде разрешителни за ваксините. След това настана драмата с "АстраЗенека", когато компанията обяви, че няма да достави договорените количества в срок. В това време другите вече имунизираха. Гледаме със завист към Израел, САЩ и Великобритания, но сякаш забравяме, че това са отделни държави, а ЕС е съвкупност от 27. И още - в Израел правителството закупи ваксини от "Пфайзър/Байонтех" на много по-висока цена от ЕС и се съгласи да предостави данни на компанията, включително лични, за проучвания, статистики и т.н. Нещо немислимо в ЕС.

На този фон изведнъж се появиха 10 милиона дози, ябълката на раздора между 27-те преди и по време на срещата на върха тази седмица.

"Това са извънредни контингенти в смисъл, че не беше предвидено тези количества да бъдат доставени през второто тримесечие на годината. "Пфайзър/Байонтех" обаче е в състояние да увеличи производството си през следващите седмици. Затова, в опит да потуши недоволството от недостига на ваксини, ЕК реши, че ще поръча доставката на тези 10 милиона дози по-рано, т.е. още през второто тримесечие вместо в края на годината. С тези количества ЕК ще коригира доставките, така както беше поискано от Австрия и другите източноевропейски държави".

Въпросните 10 милиона дози всъщност са разпределени между държавите, които предварително са ги заявили. Това че тези количества са били предвидени за доставка в края на годината в момента няма особено значение - за Европа сега е важно, с колко ваксини ще разполагаме през следващите 2-3 месеца и можем ли масово да имунизираме. Този въпрос очертава разделителните линии в Евросъюза:

"За това са преговорите между посланиците на 27-те в Брюксел. Грубо казано, има три групи държави. Първата група държави закупи в началото на годината огромни количества ваксини. Това са Дания, Германия, Нидерландия, Малта и Кипър. Те са твърдо против корекции в доставките и казват, това са наши количества, ние сме си ги платили. И не сме виновни, че някой не е купил достатъчно ваксини.

Друга група държави, водени така да се каже от България, но и балтийските държави, Чехия, Словакия, Хърватия, Словения и други, очевидно няма да успеят да постигнат масовата имунизация до лятото. Това вече е ясно, има изработени математически модели. А една от причините са проблемите с доставките на "АстраЗенека".

Между тези две групи държави има такива като Франция и Полша, които не се намесват в този спор".

А къде е Австрия, която застана на страната на източноевропейците, които изостават във ваксинацията?

"Австрия е специален случай. От една страна ние сме част от западните страни, така да се каже от богатите в ЕС. От друга страна явно сбъркахме ваксинационната си стратегия и през следващите три месеца няма да ни достигат ваксини. Затова Австрия също поиска допълнителни дози от тези 10 милиона".

Канцлерът Себастиян Курц поиска 400 хиляди дози. На какво основание?

"Ако сме съвсем точни, Курц не ги е поискал официално, но да, той назова тази бройка. Причината е недостигът, който ще има в Австрия през второто тримесечие, а това се дължи на проблемите с доставките на ваксини".

Кой е виновен в крайна сметка - България, Австрия и останалите, които просто не са си направили сметката и не са поръчали достатъчно ваксини?

„Виновен” може би не е най-точната дума. Тези държави са допуснали грешка, когато са се отказали от това да поръчат целия полагащ им се контингент ваксини от всички производители, с които ЕК е сключила договор. Те не са изчерпали напълно количествата, които им е предложила ЕК. Причините са различни. България вероятно не е купила голямо количество от "Пфайзър/Байонтех" заради високата цена, вместо това е поръчала повече от "АстраЗенека". Австрия обаче също е заложила предимно на "АстраЗенека", но по други причини - защото тази ваксина е лесна за съхранение. Гърция също е предпочела "АстраЗенека", защото е лесна за транспортиране до островите. В крайна сметка неравенството е налице и въпросът е дали искаме да го преодолеем. Тук следва и въпросът, какви ще са последиците, ако не всички в ЕС успеят да постигнат колективен имунитет по едно и също време, т.е. през лятото?".

Ако не успеят всички да изпълнят целта, до лятото да са ваксинирани две трети от населението, това може ли да доведе до разкол в ЕС, както драматично се изрази канцлерът Себастиян Курц? Може ли спорът около ваксините да се превърне в сериозен проблем за единството в Евросъюза?

"Този спор вече е проблем. Прожекторите сочат към Курц, защото преди две седмици той свика пресконференция във Виена и превърна несправедливото според него разпределение на ваксините в проблем. Така той сам се вкара в тази неприятна ситуация, защото тогава не призна, че Австрия сама си е създала проблема чрез недомислената поръчка на ваксини. Вместо това той каза, че в Брюксел има „базар”, на който тайно се разпределяли количества. Така хората останаха с впечатлението, че не лидерите и страните членки, а някаква фамозна институция решава, колко ваксини къде да бъдат доставени. Това, разбира се, предизвика гняв у нас и в чужбина, защото остави неприятното впечатление, че някой друг трябва да „опере пешкира” на Курц. Странното в случая обаче е, че по същество Курц е прав. Той описа една несправедливост, една неравнопоставеност между страните членки. Нещо повече - ЕК в лицето на Урсула фон дер Лайен подкрепи Курц и се съгласи на корекция, за да се намали напрежението.

Канцлерът обаче загуби доверието на колегите си, защото не призна, че за лошото планиране на доставките е виновно правителството му".

Австрийският канцлер влезе в ролята на загрижения за единството на ЕС лидер. Но това не е цялата истина за европееца Себастиян Курц. Неговата загриженост по повод на ваксините изглежда следва познат модел на поведение?

"Винаги съм имал проблеми с етикета „европеец”. Нито един лидер не е европеец, когато сяда на масата за преговори в Брюксел. Всички се ръководят от националните си интереси. Без съмнение, Курц напипа болезнен въпрос, въпроса за европейската солидарност, която всеки от нас очаква, когато има някаква несправедливост. Но той не го направи от някакви идеалистични подбуди, а от чисто национални, защото видя, че Австрия също изостава с имунизациите, а това му коства доверието на австрийците.

Курц, както и много други, е прагматик, използва ситуацията в своя политическа полза и търси различни партньорства в зависимост от конкретните му интереси. Това се видя много добре миналата година, когато оспори европейския бюджет и помощите за преодоляване на коронакризата. Тогава Курц се съюзи с „пестеливите” Дания, Швеция и Нидерландия. И колко странен е животът - точно тези държави сега са против Курц. Така че, ЕС е сбор от национални интереси, които винаги предизвикват спорове".

Когато говорим за избуяващия национализъм по отношение на доставките на ваксини, питам се, пандемията не е ли от онзи тип кризи, които би трябвало да сплотят европейците?

"Точно така е. Днешните спорове за ваксините ми напомнят споровете по време на миграционната криза преди пет години. Тогава никой не искаше да приеме бежанци на своя територия и Германия, Австрия и Швеция изнесоха почти цялата тежест на гърба си. Тогава не видяхме европейска солидарност. Сега нещата се повтарят. Но трябва да призная, че от самото начало ЕК каза, че тя ще преговаря с производителите и ще поръча ваксините, а страните членки ще поръчват и плащат за тях според възможностите си, като Комисията ще ги разпределя справедливо между всички държави. Това не се случи, защото лидерите не приеха това предложение. Лидерите приеха разпределението да става според броя население".

От успешното изграждане на колективен имунитет всъщност зависят свободното движение на европейските граждани и отворените ни граници. С това е свързан и т.нар. „зелен паспорт”. Не е ли това една от основните причини за този ожесточен спор за ваксините?

"Дания например се готви още през май да отмени всички ограничения в страната. Това обяви премиерът Мете Фредериксен. Дания е сред водещите страни по темпо на ваксиниране. Представете си реакцията на хората в другите европейски страни, когато това се случи. Нормално е да попитат своите премиери, а ние защо не отваряме? И все пак, ситуацията не е толкова тежка, както изглежда на пръв поглед. Очевидно "Пфайзър/Байонтех" е в състояние да достави през второто тримесечие много по-големи количества ваксини от очакваното. Т.е., дори "АстраЗенека" да намали още доставките си, ще разполагаме с достатъчно дози. Така че въпросът е по-скоро дали страните членки ще успеят да използват всички дози ваксина, които се очакват.

Друг е въпросът с изравняването на количествата между отделните страни. Така или иначе, в момента никой няма интерес от задълбочаване на разделението в ЕС. Имаме достатъчно сериозни проблеми с пандемията, за да отваряме нов фронт. Дори участието на новия американски президент Джо Байдън в срещата на върха е показателна - изправени сме пред сериозни геополитически изпитания и нямаме нужда от нови разделителни линии. Европейските лидери добре осъзнават това".