Ще успее ли европейската политика на моркова и тоягата към Турция

"Вървим по пътя към по-добри отношения, но сме още в началото" - така председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обобщи срещата на върха между ЕС и Турция, засенчена от протоколния "дивангейт". Двете основни теми на разговор, които имат Брюксел и Анкара, са икономическите отношения и нелегалната миграция. Първата е по-важна за Турция, втората - за Европейския съюз.

"Турската икономика е под силен натиск. Затова Ердоган иска повече пари от ЕС през сделката за бежанците. И също така иска споразумението за митническия съюз да се модернизира. Задълбочаването на търговските отношения с Европа ще даде глътка въздух на турската индустрия и от там - основа за икономически ръст". Това казва проф. Ердал Ялчън, икономист от университета в Констанц, автор на анализ за ЕП за предефинирането на отношенията между Брюксел и Анкара. Той припомня, че Турция все още е кандидат-член на ЕС, но процесът не напредва, защото няма доверие. До 2006 година Турция успешно провежда реформи, които да я доближат до влизане в Евросъюза, твърди проф. Ялчън.

"В същото време в Европа на власт дойдоха консервативни партии. Тогава се чуха онези заявки, които и до днес са актуални - че Турция никога няма да бъде член на ЕС. Това тласна Турция в друга посока. От това пострада турската икономика. Президентът Ердоган загърби ЕС и поведе Турция към авторитарна президентска република. От това пък пострадаха човешките права, свободата на медиите и парламентаризма в Турция".

Сега Турция и Европейският съюз сякаш са готови да стоплят отношенията си, например през споразумението за митнически съюз, което Ердоган иска да модернизира. Докъде е готов да отиде обаче ЕС?

"Митническият съюз е не само търговско споразумение, което улеснява търговията между ЕС и Турция. Митническият съюз е и политическо споразумение. Когато това споразумение беше сключено през 1995 година, всички смятахме, че Турция рано или късно ще стане пълноправен член на ЕС. Така че модернизирането на това споразумение, за което се говори сега, има смисъл само, ако Брюксел и Анкара преодолеят политическите разногласия.

ЕС предлага на Турция нещо, което не може да изпълни. Ако споразумението за митническия съюз бъде модернизирано, това означава, че Брюксел ще диктува търговската политика на Турция. Питам се, колко реалистично е това?".

Ще се откаже ли Турция от самостоятелността си?

"Да не забравяме, че турската икономика се намира в изключително сложна криза. Извън ЕС няма алтернатива за устойчиво стабилизиране на икономиката. Половината от турската търговия е с ЕС. Най-важните чуждестранни инвеститори в Турция са от Германия, Нидерландия и Италия. Енергийната инфраструктура е тясно свързана с Европа. Така че, ако Турция търси други алтернативи, икономиката й ще пострада още повече.

Настояването да се модернизира споразумението за митнически съюз може и да е логично, но не е реалистично, ако Турция все така държи на геополитическите си амбиции да действа независимо от ЕС, например в Либия, Армения или Сирия. Просто не виждам, как външнополитическият курс на Анкара може да се съвмести с митническия съюз с ЕС, който предполага политическа интеграция".

В такъв случай, споразумение за свободна търговия вместо митнически съюз ли е отговорът?

"Европейската комисия назова целта - т.нар. „позитивна програма“, но през следващите три месеца предстои дебат за политически възможните компромиси. Последната дума ще има Европейският парламент и именно от там очаквам да излезе предложението за сключване на споразумение за свободна търговия.

Аз бих отишъл и по-далеч - според мен трябва да се преработи споразумението за асоцииране с Турция от 1963 година. Още тогава е записано, че митническият съюз е стъпка в интеграционния процес. А този процес продължи със следващи споразумения от 1999 и 2005 година с перспективата за пълноправно членство на Турция в ЕС. Според мен, най-късно през лятото Европа трябва да се занимае с отношенията с Турция и тяхната нова дефиниция.

Акцентът в отношенията, според мен, трябва да е по-малко политически и повече икономически по примера на Украйна, Швейцария или Великобритания. Сключването на споразумение за свободна търговия ще стабилизира икономиката, оставяйки на Турция да води независима от ЕС политика. Това, разбира се, носи и риска, Турция да продължи да се разграничава от европейските ценности и политики".

„Никой така и не разбра, за какво точно преговаряха ЕС и Турция.“ Това казва миграционният експерт Гералд Кнаус. Той е автор на споразумението за бежанците, което ЕС сключи с Турция през март 2016 година след голямата бежанска вълна. Това споразумение приключи преди година, когато турският президент Реджеп Ердоган отвори границите за бежанците. И макар в момента напливът към Европа да не е голям, със затоплянето на времето се очаква това да се промени. Все по-често идват съобщения за гумени лодки с мигранти в Егейско море.

Макар преди пет години сделката да донесе облекчение за Европа, критиката към нея не е стихвала. Договорката между Брюксел с Анкара е красноречиво доказателство за неспособността на Европа да изгради своя миграционна политика. Гералд Кнаус е съгласен с този аргумент, но в разговора ни подчерта:

"Повечето, да не кажа всички, които говорят за тази сделка, не са я чели скоро. В основата й стои споразумението, че Турция приема обратно мигранти, пресекли границата й в посока ЕС, а срещу това получава финансова подкрепа за три и половина милиона сирийски бежанци. Колко души и кога ще бъдат върнати в Турция зависи от ЕС. Проблемът е, че разглеждането на молбите за убежище в ЕС трае прекалено дълго.

От една година Турция не приема обратно мигранти. Или с други думи - от една година договорката с Турция не работи. Вместо това сме свидетели на погазване на законите по външната граница на ЕС, силово изтласкване на мигранти обратно към Турция и хуманитарна катастрофа на гръцките острови. Върнахме се във времето преди сключването на миграционната сделка".

Тогава въпросът е, трябва ли нова сделка?

"Ако ще има нова сделка, тя трябва да е в интерес на Турция, Гърция и ЕС. За Турция днешното състояние е катастрофа. Турция не може да разчита на финансова помощ. Броят на сирийските бежанци там расте всяка година с около 100 хиляди души, дори само заради новородените деца. Икономическото състояние както на бежанците, така и на турците се влошава. Така че Турция има нужда от помощ.

Но и ЕС не е доволен от сегашната ситуация, защото по външните граници на съюза грубо се нарушават законите. Напрежението в бежанските лагери в Турция расте и може да се обърне срещу Европа, напрежението в Егейско море също расте. Така че и Турция, и ЕС имат интерес да контролират нелегалната имиграция".

Турският президент Ердоган показа ли интерес към подновяване на сделката?

"Въпросът е, кой преговаря с Ердоган. Европейската комисия не може да му предложи това, което е важно за него. Комисията не може да организира още милиарди евро, това могат да направят националните държави. Комисията не може да обещае, че ще приеме определен брой бежанци - квотното разпределение се провали. Така че и това могат да обещаят само националните държави.

Аз виждам ясен сигнал, че Турция има интерес. Но също така от турска страна преговорите се водят централизирано, само от президента, а това прави преговорите трудни. И като цяло, днес отношенията с Турция са по-сложни и по-трудни".

Кой може да говори с Ердоган, да го предразположи така да се каже да не отваря границите за бежанците?

"Топла връзка с Ердоган имат Германия, Гърция и други страни от Югоизточна Европа, които имат и най-големия интерес от подновяване на сделката. Убеден съм, че Ердоган ще се съгласи на нова сделка, ако група държави от ЕС - дори не целият ЕС - поеме ангажимент да помага финансово на Турция за приютените бежанци.

Турция трябва категорично да поеме ангажимента, че няма повече да използва бежанците като средство за натиск, както стана преди година. Освен това трябва да се ангажира да приема обратно мигранти, които нямат право на убежище в ЕС. Това веднага ще откаже нелегалните мигранти да се качват на гумени лодки и да тръгват през Егейско море към Гърция.

Със сигурност не трябва повече да блъфираме. ЕС продължава да говори за пари, но всички знаем, че пари няма да има. А Турция обещава да сътрудничи, а в същото време нагнетява напрежението".

Преди година, когато на турската граница с Гърция и България се стекоха хиляди бежанци, отново разговаряхме, и тогава Вие казахте, че България е разумният глас в дебата за миграционната политика. Каква е ролята на България сега?

"България е сред държавите в ЕС, които имат най-голям интерес да не се влоши положението на милионите бежанци в съседна Турция. Съседните страни първи ще усетят, ако политическото и икономическото напрежение сред бежанците нарасне. Така че ролята на България е да се застъпи в Брюксел за нова сделка в интерес на ЕС, на Турция и на България".

Реалистично ли е в обозримо бъдеще ЕС да постигне споразумение за обща миграционна политика, по този така щекотлив въпрос, който трайно раздели Общността?

"Не малка част от страните членки, които не са пряко потърпевши от миграцията, не проявяват интерес към промяна на сегашното състояние. Така че, ако не всички държави в ЕС искат да променят нещата, нека поне „коалиция на желаещите“ да се опита да постигне някакъв напредък в преговори с Турция. Но нека нежелаещите да нямат право на вето.

Много от предложенията на ЕК в миграционния пакт звучат разумно, но ако не се постигне споразумение по основния въпрос, целият пакт ще пропадне. А основният въпрос, който ЕК не решава, е какво се случва с мигрантите, които достигат европейска територия, но нямат право на убежище. Единственият отговор на този въпрос дават споразумения с транзитните държави като Турция и страните по произход на мигрантите".