КС в Германия спря ратификацията на европейския възстановителен план

Конституционният съд в Германия спря ратификацията на възстановителния план на Европейския съюз за преодоляване на Covid кризата. И с това застрашава спазването на сроковете за изплащане на коронапомощите. То може да започне през юли само ако следващия месец страните членки ратифицират възстановителния план.

Новината оставя горчив вкус от допълнението, че конституционните съдии в Карлсруе не са готови с мотивите си. Това далеч не е първото смущаващо решение на германския Конституционен съд.

Проф. Вернер Шрьодер, ръководител на института за европейско право в университета в Инсбрук, поясни, че Конституционният съд не разрешава на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер да подпише указ за ратификацията на възстановителния план, докато съдиите не се произнесат окончателно, дали възстановителният план на ЕС не противоречи на Конституцията.

"Ябълката на раздора са 750-те милиарда евро кредити, които ЕК се готви да изтегли от името на съюза, за да подпомогне пострадалите от пандемията европейски икономики", казва проф. Шрьодер. Той коментира:

"Конституционната жалба е подадена от група граждани, сред които и бивши членове на крайнодясната „Алтернатива за Германия“. Това са същите хора, които миналата година подадоха жалба срещу програмата на Европейската централна банка за закупуване на държавен дълг. Те са против това, Германия да поема нов дълг и да плаща за финансовите проблеми на задлъжнели страни членки на ЕС. Според тях валутният съюз е на път да се превърне в дългов съюз, съюз на споделен дълг, в който Германия поема голяма финансова тежест. В тази връзка трябва да признаем, че възстановителният план на ЕС наистина е извънреден бюджет. Договорите на ЕС не предвиждат такъв бюджет. От тази гледна точка въпросът дали ЕС има право да приема такъв спасителен план има своята логика. Има ли право ЕС да поема дълг за да финансира този извънреден бюджет? И още нещо - какво произтича от този план за отделните държави? Кой ще плаща сметката, така да се каже?

Друг аргумент срещу бюджета е, че не се знае, за какво ще се харчат тези корона-помощите. Брюксел казва, парите отиват при страните-членки за преодоляване на последиците от ковидкризата. Най-тежко пострадаха Франция, Испания и Италия. Вносителите на жалбата твърдят, че ЕС няма това право, а ЕС твърди, че правната основа е чл. 122 за реакция при форсмажорни обстоятелства. Пандемията може да се разглежда като форсмажор".

ЕС и преди е поемал дълг. Освен това в договорите на ЕС няма изрична забрана да се поема дълг. Виждате ли основания Конституционният съд на Германия да спре ратификацията?

"В интерес на истината не е съвсем ясно, какво се случва, ако ЕС не може да върне поетия дълг. Тогава вероятно страните-членки ще трябва да възстановяват сумите чрез по-високи бюджетни вноски. Но никой не е казал, че само Германия ще плаща, каквото внушение отправят жалбоподателите. Кредитите, които ще изтегли ЕС, ще се връщат след 40 години. Кой знае, какво ще се случи дотогава. Никой не може да изключи вероятността, че накрая националните държави ще платят сметката".

Това означава ли, че конституционните съдии ще спрат възстановителния план?

"Не вярвам, че жалбата в крайна сметка ще мине. Конституционният съд, според мен, ще я отхвърли, в най-лошия случай ще наложи някакви минимални условия, като например да се изясни съвсем конкретно, кой ще връща кредитите. Конституционният съд можеше, разбира се, от самото начало да отхвърли жалбата и да каже: Германия може да ратифицира спасителния план, защото той не противоречи на Конституцията.

При всички случаи съдиите хвърлиха сянка на съмнение върху възстановителния план, който трябва да бъде ратифициран от всички страни членки, също и от България. Освен това прави впечатление, че през последните години Конституционният съд в Германия много често проверява решения на ЕС.

Проблемът е, че германският Конституционният съд допуска частни жалби по всякакви въпроси и в миналото е показал, че е готов да разглежда жалби срещу решения на ЕС. Още през 2012 година имаше жалба срещу спасителния план за финансовата криза. По този начин съдът провокира подаването на такива жалби.

Новината, че Конституционният съд спира ратификацията на възстановителния план в Германия породи съмнения, че Германия си търси алиби да не плаща сметката на задлъжнелите южноевропейски държави. Има ли такава опасност?

"Не мисля. В Германия има политически консенсус както в управляващата коалиция, така и в двете камари на парламента в подкрепа на възстановителния план. И да не забравяме, че жалбата е подадена от хора, които представляват една много малка част от германското общество. Това, което се случва, е по-скоро злоупотреба с правото на частна конституционна жалба. А Конституционният съд допусна грешка още преди години, когато даде ход на жалби от този род. Но аз не мисля, че трябва да се притесняваме. Не вярвам, че освен отлагане във времето ще настъпи някакъв драматичен обрат, макар отлагането да предизвиква тревога у държавите, които чакат коронапомощите".