Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще бъдат ли премахнати гранитните павета по знакови улици в град Баня

Снимка: БГНЕС

Ще бъдат ли премахнати гранитните павета по знакови улици в град Баня, Карловско? Предстоят ремонтни дейности по улици в градската част и плановете са за премахване на паважни настилки и замяната им с асфалт. Гражданите от Баня поискаха съхраняването им и в подписка от над 320 души.

„Не може всичко да се унищожава, не може ли нещо да остане от нашите предци и да разказваме на децата как сме го съхранили“. Това попита в предаването „Хоризонт до обед“ Стоян Нанков от град Баня. Той си пожелава да има някакъв глас в защита на гранитните павета в населеното място и подчерта, че по цял свят хората си пазят древните настилки и се гордеят с тях.

С коментар по темата се включи и инж. Соня Тодорова, автор на петицията: 

„В подписката се посочва, че паважните настилки притежават историческо значение за града и качества да оцелеят във времето. Те са изградени по време на управлението на цар Борис III и свързват основните артерии на града - Царския дворец, Църквата „Св. Константин и Елена, Царската жп гара и Централната баня“. 

Хората искат съществуващите паважни настилки да бъдат пренареждани качествено и да се запазят изцяло автентично. 

„Проектът е все още в процес на разработване, той включва ул. “Карловска“ (от проекта само тя е павирана) и ул. „Родопи“, която е с асфалт и сега, и той ще бъде подменен. Обаче ул. „Карловска“ е цялата пропаднала, не мога да кажа, че това е някакво наследство, и ако ние искаме да се развиваме като туристически град, с тази неремонтирана от десетки години улица, тя е с различни видове настилка по нея, няма облик, няма да станем туристически привлекателни, ако не ремонтираме. Пред църквата старият площад ще бъде запазен със старата настилка. Тези хора от подписката да бяха дошли да ни попитат какво точно ще правим – просто нямаме диалог с тях. Аз държа като кмет и смятам, че ул. „Карловска“ няма да бъде павирана, защото тя в момента е една мешавица от различни видове асфалт и павета. Тя трябва да бъде ремонтирана“, каза кметът на град Баня Стамен Гешев.

„Моят опит сочи, че има противопоставяне на мненията по тези теми, защото има все повече привърженици на паважните настилки“, посочи главният арх. на Пловдив (бивш на Карлово) Димитър Ахрянов. 

„Когато се говори за паважни настилки, трябва да се има предвид, че има различни видове – от естествени и от други елементи. В Пловдив също гледат с носталгия към паважа от естествени материали, положен в началото на 20 век, като един хубав завършек на градската следа. Смятам, че повечето хора искат запазване на настилките от миналото, но има явно противопоставяне по тази тема – за и против. Според мен трябва да бъде изградена стратегия за запазване на тези настилки в цялост за цялата страна.

Пенка Петрова от Баня допълни: 

„Откакто се помня, тези улици в центъра са с гранитни павета. Те въобще не са мръднали, но след разширяването на улиците нивелацията се наруши и се наруши и красотата. Има начин да се реконструира по стария начин, а сега искаме да го съсипем. Лоши стопани сме, възмутена съм тук да стане като с жълтите павета в София“.

Повече по темата можете да чуете в звуковите файлове. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04