Отбелязваме 115 години от рождението на големия писател и драматург Самюел Бекет. Той e роден днес през далечната 1906 година в Дъблин, Ирландия, автор на емблематичната пиеса и за българския театър „В очакване на Годо“, която става символ на театъра на абсурда.
„Още като студент беше първата ми среща с Бекет, малко нелегално ми попаднаха негови текстове, прочетох ги, те бяха критични за това какво е абсурден театър, много се запалих. Когато преводът на „В очакване на Годо“ попадна в мен, бях на седмото небе. Прочетох го и нищо не разбрах. После го прочетох пак и полудях, не знаех какво да правя. За да се утеша, взех „Носорози“ на Йонеско и направих тогава откъс с това произведение. Когато дойде по-късно предложението на Леон да направим „В очакване на Годо“, си казах, че сега му е било времето.
Спокойно мога да кажа, че такъв репетиционен процес повече не ми се е случвал. Работата върху Годо ме изгради като актьор. Годо ми отвори нов и различен свят. Дотогава Бекет не беше правен в България, той отвори нова страница в българския театър, но и в обществото. Цяло поколение беше възпитано с текста на Бекет. На хората им се отвориха очите за друг свят", разказа още в "Хоризонт до обед" проф. Христов.
Актьорът посочи, че това е бил революционен текст.
"Самият Бекет не уточнява кой е Годо. И съвсем справедливо, защото ако уточним кой е Годо, чакането свършва. А човешкият живот е това - чакането - от провали към победи...", смята проф. Христов. Той не би искал да постави Годо, за да не прави ерзац на оня сън, който е сънувал.
„Работата ми над тази пиеса на Леон Даниел беше много трудна и мъчителна, но от нея разбрах, че Годо трябва да се чака цял живот", посочи пред БНР проф. Атанас Атанасов, актьор и преподавател, за пиесата, в която нищо не се случва, но държи публиката за седалките.
„Годо ни казва да действаме, независимо какво се случва, дори против обстоятелствата. За мен работата в тази постановка беше един сериозен и успешен урок в личен и в професионален план. Трябва да се чака нещо, но докато чакаш, трябва и да действаш, за да го получиш. Действието като житейска цел, ако може да се обобщи", каза още проф. Атанасов.
Проф. Атанас Атанасов отбеляза, че постановката "В очакване на Годо" на Леон Даниел е един от най-сериозните пробиви преди да настъпят демократичните промени, за което имат заслуга и ръководството на театъра на Българската армия.
"Винаги някъде някой чака Годо - в световен мащаб винаги някой чака промяна във всяка област, а самото очакване е нещо прекрасно, защото ни дава рамо на това, което можем да сътворим", завърши проф. Атанасов.
Още по темата - в звуковите файлове.
Романът на Ирина Папанчева "Брюксел, разголен" е сред заглавията в лятната кампания "1 град, 19 книги" на обществените библиотеки в Брюксел. Българката живее в Белгия и има шест романа, детска книга, пише и разкази. За първото си пътуване до столицата тя си спомня: "То беше през февруари 2003 г., когато отидох на стаж в Европейския..
Преподава италиански език, танцува балет, занимават я проблеми с околната среда, различни изкуства са част от живота й. Това е Гергана Дилова, с която ви срещаме отново след поредното й пътуване в Африка. Този път то е различно, защото не става дума само за пътешествие, а за кауза. Там тя се чувства свободна и помага на икономиката, на..
"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време, някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш . Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца. Жалко е,..
Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..
Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" . За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..
На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..
Извънредната ситуация с пожара край Костинброд се е развила много бързо – в рамките на 30 минути, не е имало време да се изпрати съобщение чрез..
"Тогава, когато една държава се развива като модерна държава, в нейната основа е заложено образованието , а един от основните приоритети в това..
Цифровото евро няма да отнема права на европейските граждани, а ще им предостави по-голям избор. Това заяви за БНР Алесандро Джованини , съветник на..