100 години санкции

На 10 април 1922 г. в италианския град Генуа започва голяма международна конференция. Инициаторите са Великобритания и Франция, а основната тема, която трябва да се реши, е мястото на болшевишка Русия след края на Първата световна война. Русия започва конфликта като част от бъдещите победители, обединени в Антантата, но излиза като комунистическа държава. Тя не само не е призната, но бившите ѝ съюзници Британия, Франция и САЩ изпращат войските си, за да се справят с Червената заплаха. Неочаквано за всички съветската държава се справят в тази битка срещу целия свят. През 1922 г. става ясно, че болшевишките правителства на мястото на бивша Русия не само няма да изчезнат, но и явно ще имат тежест в световната политика.

Основният проблем между великите сили и комунистите се оказват отново парите. След национализацията, започната през 1917 г., Британия и Франция губят всичките си концесии, банки и капитали, които са вложили в Руската империя, а освен това и военните заеми, които са отпуснали за участието ѝ във войната. Болшевиките нямат намерение да връщат тези пари, но това е условието, поставено от големите, за да признаят съветската република и да започнат да търгуват с нея нормално.

Общата сума на френските и британските претенции е 18 милиарда златни рубли. Съветската  делегация прави фурор на заседанията. Въпреки че там не са изявените лидери на революцията Ленин и Троцки, групата е доста колоритна. Тя е оглавявана от комисаря на външните работи Георгий Чичерин, който е благородник, но работи за революцията още от юношеските си години. Освен това там е заместник външният министър Максим Литвинов и Кръстьо Раковски, който е племенник на Георги Раковски, но е по-скоро съветски, отколкото български политик. Ърнест Хемингуей присъства като журналист на срещите и е изключително впечатлен от съветските момичета, които се явяват наравно с мъжете от делегацията и са подстригани и облечени по последна мода.

Тази шарена група създава нечуван дипломатически прецедент. Неочаквано болшевиките се съгласяват да изплатят исканите пари и точно в момента когато западните представители отдъхват с облекчение се оказва, че все пак има уловка. Условието за сделката е силите на Антантата да обезщетят съветската държава за щетите, които са нанесли по време на участието си в руската гражданска война на страната на Бялата гвардия. Три месеца преди конференцията специална комисия е проучвала разрушенията и загубите, причинени от интервенцията на Запада в Украйна и Далечния изток. Съветите искат 30 милиарда златни рубли. Ситуацията е патова. Френските и британските политици и дипломати са бесни, а престижът на болшевиките нараства неимоверно.

На 16 април делегацията, водена от Чичерин, нанася още един удар. Обявено е, че в едно от предградията на града - Рапало - болшевиките са се срещнали с представителите на победената и низвергната след войната Германия. Съветската република намира съюзник в Европа. С подписания договор болшевишкото правителство получава дипломатическо признаване от голяма европейска държава. Неочакваната коалиция възражда най-страшните кошмари на Лондон и Париж. В тайните клаузи на договора е скрито военно сътрудничество между двете страни, които заедно обновяват армиите си.

Реакцията на Франция и Великобритания е незабавна и жестока. Те се опитват да наложат пълно икономическо затваряне на съветските държави. Огромните пазари и ресурси на бившата руска империя остават все така привлекателни, а великите сили изведнъж са изместени от там от американци и германци.

Англичаните не издържат на изкушението и на следващата 1923 г. подписват договор за икономическо сътрудничество с новосъздадения СССР. Само година по-късно Лондон официално признава съветското правителство и дава сигнал за останалите европейски страни да направят същото. Франция се опитва да поддържа ембаргото още 6 години, но то не е успешно.

Изолацията на Русия приключва с видима победа на съветската дипломация.

След тази история почти не е нужно да правя сравненията с днес. Повторението на събитията изглежда дословно, само че сега САЩ са водещата държава, която налага санкциите. Те отново не дават резултат. Всъщност, ако целта им бе да разклатят позициите на Владимир Путин, то постигнаха точно обратното. Русия се консолидира, а рейтингът на президента продължава да расте. Изглежда и днес икономическата изгода ще надделее и както преди почти сто години пробивът ще бъде направен от Германия. Лошото е, че ние в България винаги слушаме какво ще ни кажат я от Москва, я от Берлин, Вашингтон или Брюксел, а никога не можем да направим своя анализ и да защитаваме собствените си интереси. България не е малка държава. Имаме ключова геополитическа позиция и само трябва да как да я използваме.