Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Военните паметници като мисия

2
Паметник, издигнат в чест на капитан Димитър Списаревски
Снимка: БГНЕС

Около 3200 са военните паметници в страната.

За Борис Николов от Съюза на военноинвалидните кооперации опазването и създаването на памет за важните военни събития е повече от кауза. Той вярва, че дори и в рамките на инициативата на съюза „Една детска сълза - една молитва“ идеята за новите военни паметници се превръща в безценен урок по история и патриотизъм. 

„Градим нови, възстановяваме стари, търсим терени, настояваме да се случи онова, което не се е случило през годините“, разказва Николов пред БНР. 

Той дава пример с идеята да бъде поставена камбана на построената преди 90 години кула-камбанария на село Слишовци. След Ньойския договор селото останало разделено - една част останала в България, а другата в Сърбия.

„Нашите прадеди са имали идея да сложат камбана и по празниците да звънят всеки път, за да знаят, че българите от тази страна на границата не са забравили българите от другата страна на границата“, припомня Борис Николов.

Днес камбаната е отлята, но все още не може да се постави, защото се изискват… много съгласувания. „Ние направихме камбаната и я държим, и гледаме сеир.“

Макар и тежко и трудно, са започнали и изграждането на паметен военно-исторически парк „Кръстец“, между Шипка и Бузлуджа.

Искат да оставят паметни знаци и на територията на Северна Македония, разговорите обаче вървят трудно, потвърждава и Иво Антонов от Министерството на отбраната, който отговаря за социалната политика и военно-патриотичното възпитание. По думите му, сериозните проблеми там не се дължат на бездействието на нашата държава, а на обструкциите и съпротивата на РСМ.

„Нека припомним, че за свободата и независимостта на Македония са загинали 175 хиляди  българи. Това, което ние правим там – всеки един паметник, всеки един камък, всяка една плоча е голямо постижение, защото е постигнато с много труд и дипломатически усилия.“

Докладът за състоянието на отбраната отчита, че в България през миналата година са били открити нови военни паметници в Белоградчик, Добрич, село Гигинци, община Брезник. Само за последните 4 години инициативите са близо 450, финансирани с около 1 400 000 хиляди лева, уточнява Иво Антонов. Идеята била да се подпомогнат по-бедни общини, които нямат възможности, за да може да се възстановят повече паметници.

Близо 80 паметници са били направени през 2020 г. Пандемията попречила на реализирането на паметна плоча в чест на посрещането през 1945 година на Първа българска армия от фронта. Замислено е плочата да бъде на площад „Лъвов мост“ в София, където преди 76 години била издигната и арка, под която да минат войските


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Бетани Хюз

Проф. Бетани Хюз: България е много специално място

В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България". Проф. Бетани Хюз е автор на два епизода "Съкровищата на България" от документалната поредица "Съкровищата на света", която се излъчва в 120 държави по света. Хюз е историк, писател, автор на..

публикувано на 28.11.24 в 11:35

Набират средства за 2 асансьора за достъп на хора с двигателни нарушения до водна среда

На 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..

публикувано на 27.11.24 в 11:24
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40