Можете да гледате спектакъла подготвени, да знаете, че авторът на либретото и хореографията Светлин Ивелинов се вдъхновява за създаването на сюжета от сборника с разкази на Габриел Гарсия Маркес „Продавач на чудеса“. Творбата му е поставена за първи път с голям успех на сцената на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ през 1998 г. В главните роли са Антоанета Алексиева (Черната роза), Асен Наков (Тар), Силвия Томова (Ленор) и Мартин Василев (Ангелът). 23 г. по-късно, по повод 100-годишнината от рождението на големия аржентински композитор Астор Пиацола и 90-годишнината от подписването на дипломатически отношения между България и Аржентина, на сцената на Софийската опера гледаме обновена версия на балета „Танго“. В нея образите са доизградени в съзвучие с артистичната индивидуалност на солистите на Националния ни балет, а също така е добавена и новата роля на Чистача, който събира душите.
Можете да гледате балета „Танго“ и без да познавате либретото или сякаш не го знаете. Тогава ще се потопите в своите свободни асоциации, в тематиката, която вълнува всеки човек. Лесно ще разпознаете злото в образите на Чистача и Хета, които подобно на Ротбарт и Черния лебед в „Лебедово езеро“ на Чайковски водят хората към тъмната страна чрез съблазни и измамни възприятия, както и Ангела, който подобно на добрата вълшебница от приказките се опитва да ги предпази. Лесно ще почувствате и изживяното от героите предателство – извършено спрямо тях или от тях. Защото нима има човек, който да не е изживявал предателство? Ще почувствате разочарованието, болката, гневът, омразата, породени от отхвърлянето или изоставянето. Ще се заслушате в красивата чувствена музика на Пиацола, погледът ви ще следи прекрасните движения на прима балерините и премиер солистите на Националния ни балет, а мислите ви ще се насочат към вас и вашия живот, към това, което се опитвате да отхвърлите, да потиснете, да скриете от себе си в несъзнаваното. Та нали затова е несъзнавано?! И може би ще се доближите до него. Точно това е несъзнаваната роля на изкуството – проектирайки личното и колективното ни несъзнавано, да ни приближава безопасно до тях и така да лекува раните ни.
Светлин Ивелинов, съзнателно или не, е избрал романтичната концепция за Мъжа, изпълнен с неудовлетворен копнеж, който търси идеалната любов. Тя обсебва фантазията му, с нея се среща и чрез опиума. Заради нея – невъзможната любов, изгубва живота си, но и се преражда за нов живот, за да продължи да се стреми да я осъществи. Марта Петкова е идеалната изпълнителка на ролята на Черната роза, т.е. на копнежа по идеалната любов, на красотата, изкушението на нежността и крехкостта на женствеността. Тя е съвършената балерина, от тези световни величини в балетното изкуство, които остават легенди.
Никола Хаджитанев, който изпълнява ролята на Тар /Мъжът/ и в двата състава, е във върховия период на кариерата си и е привилегия, че Националният ни балет има такъв премиер солист. Като Ангела гледахме Емил Йорданов, когото преди години възприех като най-красивия принц на трупата и тази представа винаги ме съпровожда. В ролята на Ленор /Жената/ се превъплъти Боряна Петрова. „Трябва да преминавам в различни емоционални състояния, което ми беше доста трудно в началото, тъй като не съм изпълнявала много драматични роли. Сега вече се чувствам много по-уверена и обогатена като артист“ споделя тя. Жената се отдава на болката, разочарованието и унищожението – унищожава Ангела, т.е. доброто в себе си и отмъщавайки, убива и Мъжа. Силна изява и на Елена Петрова в ролята на случайното момиче Ета, и на София Цуцакова-Абенанти в андрогинния образ на Хета, и на Александър Александров като Чистача, Теодор Воденичаров като подземния бос Ву, Георги Банчев в ролята на Уличник. Останах с добро впечатление от целия ансамбъл. Въпреки щастливото изпитание за трупата много балерини да отсъстват по майчинство, в този спектакъл и в този състав високата класа на Националния ни балет е осезаема. Както и класата, с която се поставя в Националния ни театър за опера и балет, който успява да привлече и да ползва най-добрите творчески ресурси. Имам предвид и художествения ръководител на балета на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ Светлин Ивелинов, и асистент-хореографката Антоанета Алексиева, и художниците – на костюмите Християна Михалева-Зорбалиева, на сценографията Борис Стойнов и на осветлението Емил Динков.
Костюмите са красиви и стилни. Както сподели балетоведът проф. Анелия Янева „елегантни, леки, удобни за танцуване и много ефектни. Особено ми хареса костюмът на Марта Петкова и на ансамбъла-жени“. Сценографията е изчистена, осветлението създава необходимата атмосфера, но без да се натрапва, само с изключение на сцената в Бара, и това подчертава красотата на костюмите и танца.
Музиката на Пиацола, разбира се, е прекрасна – чувствена и силно въздействаща, при това в негово изпълнение в партньорство с големия виолончелист Йо Йо Ма. Препоръчвам ви балета „Танго“ на Светлин Ивелинов! Националният ни балет ще танцува спектакъла и на три летни сцени – на езерото в Панчарево на фестивала „Музи на водата“, в подножието на Белоградчишките скали на фестивала „Опера на върховете“ и в Киноцентъра в Бояна.
Къщата, в която е живяла Райна Княгиня в София вече е готова да бъде музей. Това стана ясно още през 2023 година. Тогава кмет на София беше Йорданка Фандъкова, която следеше строителните работи на сградата. „Възстановяваме къщата, в която е живяла Райна Княгиня, заедно със запазените автентични предмети. Тя се намира на ул. „Софроний Врачански“..
Един баща като всички други преживява ужасна драма в романа на бележития белетрист Славян Йоргакиев "Моето дете - моята съдба". Детето му е отвлечено за миг, докато той продава картини. Гледа го той, тъй като майката ги е изоставила. момиченцето е на 4 годинки, много красиво и любимката на баща си. И таткото, главен герой на романа, започва да я..
В рубриката "Български съкровища" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" имаме повод да си спомним с благодарност за диригента Влади Симеонов, оставил светла диря в музикалната ни история и в биографиите на няколко музикални състава, сред които и Симфоничния оркестър на БНР. На 25 януари ще отпразнуваме 90-годишнината от създаването на..
На 19 януари се навършиха 10 години, откакто този свят напусна голямата българска диригентка Росица Баталова. Свързваме името й предимно с десетилетната й работа в Държавния музикален театър "Стефан Македонски", както и със създадения от нея Дамски камерен оркестър "София". Тя беше диригент с авторитет, спечелен с безупречната ѝ подготовка, висок..
За 50-и пореден път в Пазарджик ще се проведат Зимните музикални вечери "Проф. Иван Спасов" - фестивал с традиции, носещ името на своя създател, диригентът и композитор Иван Спасов. Вече 19 години програматор на форума е диригентът Григор Паликаров - художествен ръководител на Симфоничния оркестър - Пазарджик, в момента главен диригент в Държавна опера..
90-годишнината на БНР ни дава повод за среща с човек, известен в музикалните среди с артистичност, може би дори малко ексцентричност, но и с пълна отдаденост на каузата музика от десетилетия. Здравка Андреева влиза в БНР още като ученичка и е първопроходец в много отношения през 70-те и 80-те години на вече отминалия век – тя е една от първите..
Традиция е всяка година през месец януари Българският камерен оркестър - Добрич да изнася образователни концерти пред ученици от града. Постепенно интересът към инициативата се разраства и на 13 януари 2025 г. съставът покани младежката публика на три последователни събития в Органовата зала на Добрич, която има капацитет 550 места. Така само за ден..
Всяка партия има определени цели и докладът за влизане в еврозоната може да бъде изискан, когато държавата отговаря на изискванията, в момента не..
Данъчните закони ще бъдат преработени и бюджетът ще бъде преработен . Това заяви пред БНР Делян Добрев, председател на Комисията по бюджет и финанси в..
Ако те решат с фалшиви данни да ни вкарат в еврозоната, ние ще ги подпалим . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...