Пещерата Съева дупка се намира на територията на община Ябланица, в близост до село Бресница. Тя е открита преди повече от 200 години. От 1967 година е осветена, облагородена и отворена за посетители.
"Температурата в пещерата е между 7 и 11 градуса, влажността 96 - 99 процента. Дъждовните води минават през скалите и пукнатините, увличат със себе си варовика и така правят тези интересни образувания от тавана към пода - сталактити, от пода към тавана - сталакмити, свързаните пред вас сталактони. В пещерата има и друг вид образувания, наклонения настрани, те се наричат хеликтити. Дълга е 250 метра. Един сантиметър от образуванията се образуват за около 150-160 години. Пещерата е на около 3 милиона години", каза за БНР Георги Георгиев, екскурзовод в пещерата Съева дупка.
Пещерата Съева дупка разполага с няколко зали. Една от тях е уникална концертна зала.
"Тук са изнасяни много концерти - хор "Планинарска песен" е пял, Лили Иванова е пяла, Софийската филхармония е свирила. Правени са сватбени церемонии. Това е най-големия сталактон в пещерата. Неговата обиколка е около 60 метра и по това се съди, че пещерата е на около 3 милиона години. Тук пред вас е интересно образувание, оприличено от посетителите на Дева Мария с Младенеца на ръце", допълни Георгиев.
Деветашката пещера е най-голямата пещера в България, тя се намира в Деветашкото плато.
"Общата й дължина е 2 хиляди 442 метра. На около 40 метра навътре от входа на пещерата има просторна входна зала, чийто размери я правят най-голямата пещерна зала в страната. Вътре в пещерата има два клона, през единия от тях протича река, а другия е сух и топъл и завършва със зала, носеща мистичното име "Олтара". Добрите условия за живот, които предлага пещерата, големите размери, осветление на голяма дълбочина, удобна за отбрана в съседство с извор и река, гори с дивеч, пасища и сред плодородна местност привличат вниманието на човека от най-дълбока древност. В пещерата са налице следи от човешко присъствие още от старокаменната епоха. Пещерата е била засекретен военен обект и до началото на 90-те години на XX век е била използвана за складова база за съхранение на петролни продукти", каза Сабина Миленска от отдел "Туризъм" в Община Ловеч.
Деветашката пещера е известна и с голямото си биоразнообразие. Там се намира най-голямото находище на прилепи у нас.
"Налични са 15 вида прилепи, тук обитават 12 вида защитени земноводни, 82 вида птици, 13, от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници, 4, от които включени в Червената книга на България, а 15 в Световния червен списък. Пещерата е от международно значение като убежище на прилепите и е включена като приоритетен обект в списъка на Споразумението за опазване на европейските видове прилепи. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници е въведен пропускателен режим в двете галерии на пещерата. Водната галерия се затваря за посетители в периода 1 ноември - 1 април, а сухата галерия в периода 25 май - 31 юли. Светлата част на пещерата е отворена за посетители целогодишно", допълни Сабина Миленска.
В Северозападната част на Деветашкото плато се намират уникалните Крушунски водопади. Те са най-голямата туристическа атракция на Община Летница и годишно се посещават от повече от 150 хиляди туристи.
"Крушунските водопади представляват травестинова каскада от поредица водопади, които се формират от Крушунската река, протичайки през бигоров терен", каза Красимир Джонев, кмет на Община Летница.
Една от пещерите в Деветашкото плато е Гарваница.
"Тя е на почти еднакво отстояние от селата Карпачево и Горско Сливово. Представлява най-голямата в България проходна, отвесна дупка, съоръжена с метална обезопасена стълба. Пещерата и до ден днешен предизвиква голямо възхищение в хората, тъй като влизайки човек в тази отвесна дупка усеща прилива на адреналин и косите му настръхват. Ранният пролетен сезон, когато има обилни валежи Гарвацина е възможно да бъде напълнена до горе, 63 метра дълбочина има тя. Цялата тази огромна пропаст се напълва с вода, която се оттича като в сифон с един огромен водовъртеж", допълни Джонев.
Репортажа можете да чуете в звуковия файл.На Площада на заложниците в Тел Авив продължават да се стичат хора от всички краища на Израел. Има такива, които три денонощия не са го напускали. Еуфория! Безброй журналистически екипи правят предавания за първите дни на мира. На огромни екрани повтарят щастливите мигове на завръщането на освободените заложници, откъси от речта в Кнесета..
Д-р Сийка Кацарова е новоизбраният президент на Европейската СПА асоциация . Д-р Сийка Кацарова беше избрана за президент на Европейската СПА асоциация "Аз съм ветеран в тази организация. Работя като представител на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм 18 години в екипа на Европейската СПА асоциация, като последните 9 години на..
"Когато става въпрос за мир в Близкия изток, винаги съм песимист , тъй като да говорим за Близък изток и мир, това обикновено е оксиморон , вследствие, на което включително и тези много позитивни стъпки, които се предприеха през последните дни, най-малко видяхме формализирането им, мисля, че трябва да се слагат в контекста на някаква малко..
"Мисля, че днес е ден на надежда, че могат да бъдат решени едни от най-сериозните проблеми на съвременния международен свят , а именно - войната, която се води в Близкия изток между терористични групи и Израел. Това може да доведе до нормализиране на цялата обстановка в региона, а оттам и подобряване на ситуацията в света ". Това отбеляза пред БНР..
"Това, което е най-сериозно в бюджета, е именно разходната част и по-скоро това, че разходите влизат в едно такова увеличаване, което може да се сравни с принципа на снежната топка ". Това обясни пред БНР Любомир Каримански , член на Управителния съвет на Българската народна банка: "Колкото повече време минава, толкова повече тя се увеличава,..
"Категорично от доста години не виждаме воля за това да се пречупи негативният фискален тренд ". Това коментира пред БНР Михаил Кръстев , икономист от Съюза за стопанска инициатива: "Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам - от 2019 година, която беше последната нормална фискална година . Оттогава се взимат..
" Не мога да кажа колко са зависими фирмите от политиците. Има очевидно неразбирателство ". Това каза пред БНР Стефан Софиянски , бивш кмет на София, във връзка с кризата с боклука в столичните райони "Люлин" и "Красно село": "Мисля, че проблемът е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината ", коментира Софиянски...
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Има притеснение не само сред българските земеделци, но и сред европейските във връзка с общата селскостопанска политика. Това заяви пред БНР..
Трябва да бъдат загърбени дребнотемията, за да вървим напред. Това заяви пред БНР кметът на Пазарджик Петър Куленски, след като в града се проведе..