Тя е жената, която в продължение на повече от половин век е посланик за хуманитарното отношение към животните - основателка е на института „Джейн Гудол“ и програмата „Корени и разклонения“, обявена е за Пратеник на мира на ООН, почетен член е на Световния съвет за бъдещето.
87-годишната Гудол разказа цялата си история за опазването на шимпанзетата в Африка от дома си във Великобритания. За да вдъхнови деца и младежи и в България да опазват природата. Силното послание за живот в хармония с природата присъстваше в разказа ѝ как е започнала преди 60 години да „разбира“ езика на маймуните, как се е борила с предразсъдъците на професорите, за да докаже, че и животните имат свой свят на емоции. За да докаже, че лошото отношение към дивата природа се обръща срещу човека.
Джейн Гудол казва, че повратната точка била преди 34 години на конференция, на която тя отишла като учен, но се върнала като активист за природата. Защото данните за унищожението на горите и обитаващите ги шимпанзета, отношението към тях в лабораториите и преследването им от бракониери я ужасили. А примерът, който дава Джейн Гудол, е от „Гомбе“, националния парк в Танзания, където спасява шимпанзетата.
„През 60-те години на 20-и век националният парк „Гомбе“ беше част от една гора, която заемаше цяла Африка. В края на 80-те години на миналия век беше гора, където живееха толкова много хора, че нямаше място. Те бяха твърде бедни, за да купуват храна. Затова сечеха дърветата по стръмните хълмове, което предизвикваше ерозия и още повече проблеми. Но хората бяха отчаяни в опитите си да извоюват малко повече парче земя, за да ги изхранва. Тогава си дадох сметка, че ако успеем да помогнем на тези хора, без да се стига до унищожаването на природата, няма как да спасим нито природата, нито шимпанзетата, нито каквото и да било. Затова моят институт започна програма, която да може да помогне на общността“, разказва природозащитничката.
„Започнахме прилагането на програми за по-ефикасно управление на водите, стипендии, микрокредити за стартиране на малък бизнес, нови технологии за наблюдение на земята и горите. Местните хора научиха, че защитата на гората не е просто желание на белите, за да се пази природата, а защитата на гората е част от тяхното собствено бъдеще. Тази програма е в стотина села в Танзания и още шест държави в Африка. В днешни дни националният парк „Гомбe“ е пълен с живот“, посочва Гудол.
Често при срещите си с младите хора Джейн Гудол вижда в тях апатия или просто отчаяние, че няма как човечеството да се справи с екопроблемите.
„Затова започнах по-често да разговарям с тях. И видях, че те винят по-старото поколение за това, че то е унищожило бъдещето на младите. Но ние имаме още прозорец време и днес. И можем да бъдем обединени, за да забавим климатичните промени и изчезването на видове. И затова започнах програмата си „Корени и разклонения“. Тя започна в няколко училища. Участниците в програмата могат да изберат да помагат на други хора, на животни или на природата. Тази програма е в 67 държави по света“.
Но според Джейн Гудол личният пример е най-важният. Пред участниците на Софийския форум на науката тя сподели, че от десетилетия е веган. Защото не може да понесе насилието над животните. Но и по-важното - тенденцията в световен мащаб – зърнопроизводството, което е повече за изхранването на животните, отколкото за изхранването на хората. Гудол припомня, че за да бъде освободено място за засаждането на реколтата, всяка година стотици декари гори изчезват. Тя казва, че дори пандемията от Covid е послужила за събуждане към проблемите на природата.
„За щастие тази пандемия се оказа нужната аларма за хората, които да обърнат внимание на проблемите на екологията. Трябва да знаете, че ние просто си я докарахме сами тази пандемия. Сами си я причинихме, защото показвахме абсолютно неуважение към природата и животните. Унищожавахме техните обитания. Те се придвижваха към нас. Стигна се до контакт с тях. И пренасянето на патогени. Пленявахме животните, трафикирахме ги за забавление, храна и облекло. Знаете ли, че 70-75% от новите болести по човека са с произход от животинския свят. И много голяма част от тях идват от местата, където масово гледаме животни. Това е мястото, където унижаваме животните. И затова смятам, че ние сме си виновни за тази пандемия".
Още по темата в звуковия файл.
"Формите, които Бог е създал са най-благоприятни и възприемчиви за човешкото око" споделя врачанинът Георги Цветков. Той е на 37 години и се занимава с добив и преработка на прочутия врачански варовик. Фирмата, в която работи е на семейството му. Компанията е на международните пазари и изнася продукция за целия свят. "В природата има уникални..
До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает. Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..
След многото политически битки, словесни и понякога юмручни, след все по-ясно поставените полюси в световната политика и желанието за надмощие, в деня на Съединението пред нас отново, както всяка година на дневен ред е въпросът: За 140 години успяхме ли да тръгнем ние българите заедно в една пътека, от която да направим широк път за нашите..
Популярният български писател Емил Минчев наскоро издаде финалната част от поредицата си за детектива – вълколак Бънк Ромеро. Историите, започнали с динамичните криминални събития, развиващи се на фона на едно футуристично бъдеще в "Нюх", завършват с книгата "Мрак". Премиерата е в четвъртък, 4-ти септември, от 18.30 часа в клуб "Грамофон"...
Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада". За ролята на изкуството в човешкия живот и новите проекти Ангелина разказа повече в предаването "Нощен Хоризонт". Преди години тя работи по страницата "Културата – къде я откриваме?". В нея, с помощта на..
От известно време фотографът Иво Хаджимишев замени прохладата на Витоша планина и шума на трамваите с горещия беломорски бриз на град Кавала. Какво го заведе в южната ни съседка? Ниските цени на имотите, корените на предците му или любовта му към фотографията и културната ни памет. "На тази възраст ме заведе на първо място работата, но не на..
В поредното издание на "Нощен хоризонт" гостува Васил Георгиев, легендата на българската блус и рок сцена. Васко Кръпката разказва за старата с група "Старт" и за сцената преди 1989 година. Откъде тръгнахме и докъде стигнахме след 36 години преход? "В трудните времена се ражда блусът, така се и роди онази песен на "Подуене блус бенд" - "Ден след..
Нямам никакво намерение да подавам оставка, защото няма никакво основание. Това заяви пред БНР Атанас Зафиров, вицепремиер и председател на БСП, след..
Съединението не е просто обединение на територии, а на кръв, съдби и усилия. Това отбеляза пред БНР Николай Милчев, бивш учител и поет. Той сподели,..
В моята работата на учител съм се убедила, че повече от същото не значи по-добри знания и по-добро ниво. Говори се за промяна на учебните програми и..
Разкъсана облачност
Предимно облачно