Общо 55 милиона души по света са били вътрешно разселени - бежанци в собствените си страни - през 2020 година. От тях 40 милиона са "новоразселените" из Латинска Америка, Южна Азия и в съседните на Европа Африка и Близкия изток.
Тенденциите за 2021 година са за влошаване на тези показатели, каза в интервю за "Събота 150" Ивана Хайжманова от Центъра за наблюдение на вътрешните разселвания, който заедно с Норвежкия съвет за бежанците събра цитираните данни.
Ако условията, довели до прокуждането на тези хора, не бъдат подобрени съществено, с времето те ще бъдат принудени да търсят по-добър живот далеч от родината си, припомня Хайжманова в интервю за „Събота 150“:
„Ще направя едно сравнение, за да си представите по-добре ситуацията. Говорим за 55 милиона души, които живеят като вътрешно разселени. За сравнение бежанците са 26 милиона. Често по медиите се говори за бежанци, като се обсъждат различни политики и т.н. Но техният брой е наполовина по-малък от хората, които са вътрешно разселени в техните собствени страни.“
„Заради пандемията работещите в хуманитарната сфера и ангажираните с тези изследвания не можеха да се движат свободно из страните и да събират информация за разселените заради въведени на различни места карантини. Това доведе до липсата на информация за някои страни в продължение на няколко месеца по време на карантината. Наясно сме, че публикуваните от нас данни вероятно са занижени, защото нямаше как да бъдат проведени нови наблюдения и оценки в няколко страни в продължение на няколко месеца.“
А с влошаването на икономическата ситуация заради пандемията по места, може цифрите да нараснат още по-сериозно?
Социално-икономическите условия на вътрешно разселените ще се влошават заради пандемията. Причината е, че очакваме икономически спад през следващите години. Националните бюджети на много страни пострадаха сериозно, защото по време на кризата те трябваше да осигурят на своето население редица социални услуги. Очакваме, че много от донорите ще срещнат трудности да финансират различни програми за развитие и оказване на хуманитарна помощ за вътрешно разселените.
Можете ли да откроите, да ни кажете, променят ли се причините за миграцията през годините, в които изготвяте подобни доклади?
През последните 2-3 години войните и бедствията се допълват взаимно, за да доведат до едни и същи резултати.
Пример за това е циклонът Кенет, който удари Мозамбик преди 2 години и предизвика сериозни разрушения на обществени сгради и жилища. Една от последиците от него е възходът на екстремистките групи в страната. И сега на същите места, на които стихията е предизвикала разрушение, има конфликти, има още разселване и още разруха. Бедствието довежда до политическа нестабилност и изостряне на вътрешните проблеми в страната. Различни въоръжени групи могат да се възползват от тази ситуация и към тях да се присъединят хора, които нямат друг избор, тъй като вече нямат прехрана, а бунтовниците им предлагат алтернатива и доходи. Това довежда до ескалиране на конфликтите и ново принудително разселване на големи групи от хора.
Именно затова когато бедствието удари - трябва да реагираме и да осигурим всичко необходимо за бързото справяне с нанесените щети, за да сме сигурни, че домовете и прехраната на пострадалите ще бъдат възстановени отново.
Какво е обяснението ви - след всички усилия на европейско и глобално ниво за контрол на ситуацията и решаване на проблема, защо днес имаме тези числа и данни? Наистина ли се проваляме в това да защитаваме най-уязвимите групи от конфликти, насилие и бедствия, както отбелязват от Норвежкия съвет за бежанците, с които изготвяте съвместно доклада? Не научи ли Европа уроците си от миналите кризи?
Много добър въпрос. Да, мога да кажа, че светът се проваля в това да защитава най-уязвимите хора. Както казахте Европа и много други страни правят доста усилия да защитават тези хора. Но най-голямата грешка е, че реакцията на различните кризи се фокусира върху отстраняване на непосредствените щети.
Изпращат се сериозни количества помощи в пострадалите от бедствия или конфликти страни, но когато опасността премине и ситуацията започне да се подобрява, подкрепата намалява и изчезва, защото няма повече медийно внимание.
Това обаче не означава, че няма нужда от повече помощ и че нещата ще потръгнат към по-добро. Наистина е важно, дори след като най-лошото е минало, да продължи подкрепата за вътрешно разселените хора.
Защото когато извънредната ситуация приключва, много от донорите просто изоставят страната и много хора продължават да живеят с години в лагери за разселени. Нямат препитание, няма образование за децата им, опасността от глад нараства. Така че европейските държави трябва да се фокусират върху дългосрочно сътрудничество с правителствата на засегнатите страни.
Мислите ли, че европейските лидери решават проблема адекватно? Мислите ли, че споразуменията за миграция с Тунис и Либия са единственото нещо, което може и трябва да се направи, за да бъде облекчен проблемът?
Това, което наблюдаваме в нашето изследване и е важно за разбирането на проблема, е, че много хора, които се превръщат в бежанци и пристигат в Европа, първоначално са вътрешноразселени в собствените си страни. Например бежанците от Сирия - те са преселвани 5-10 дори 15 пъти вътре в самата Сирия преди да решат да преминат границата и да отидат в Турция, Йордания или евентуално в Европа. Това, което трябва да направим, е да се фокусираме върху решаването на причините за възникването на конфликта или бедствието на място - в страните, откъдето идват тези хора.
Много хора не искат да напускат родните си страни, искат да останат там и да решат въпроса си там, не да търсят убежище другаде, зад граница. Така че правителствата трябва търсят дългосрочно сътрудничество с правителствата на страните, откъдето идват бежанците и търсещите убежище. Трябва да подкрепят местните власти за създаването на икономически възможности и социална сигурност и образование.
Каква картина на миграцията имаме през първата половина на тази година, имате ли вече наблюдения, какво можем да откроим като данни и тенденции?
Все още обработваме информацията за първите шест месеца от 2021 г., но вече отбелязваме някои нови тенденции. Наблюдаваме ново увеличение на броя на вътрешно разселените хора заради конфликти и насилие в Субсахарска Африка. Има нова вълна на насилие в Мозамбик, Нигерия, Сомалия и Буркина Фасо. Очакваме насилието да продължи и да доведе до високи нива на разселване в близките месеци.
Интервюто на Лъчезар Вълев с Ивана Хайжманова в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.Десетки съграждани на Карлос Насар, който стана световен шампион по вдигане на тежести в категория до 89 килограма на шампионата на планетата в Бахрейн, съпреживяха успеха му. Насар спечели световната титла с два световни рекорда - в изхвърлянето от 183 килограма и в двубоя от 405 килограма. Карлос Насар спечели титлата с нов световен рекорд..
Ако управителят или подуправител на Българската народна банка се съгласят да бъдат назначени за служебен министър-председател, те трябва да подадат оставка от заеманата от тях позиция в централната банка. Това предвиждат одобрен от служебното правителство проект за промени в Закона за БНБ. Целта е по този начин да се гарантира спазването на..
Министерският съвет утвърди нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2025 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размери, съответно на БНТ - 2 427 лв. и на БНР - 639 лв. Посочва се, че са взети предвид ефектите от прилагане на политика по доходите за..
Малко над 330 000 пенсионери ще получат Коледна добавка от 100 лв. през месец декември, реши правителството. Средствата ще се изплатят на хората, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях за декември е до 526 лв. включително, колкото е официалната линия на бедност за 2024 г. За изплащането на празничните бонуси..
Разговорите с парламентарна група, която предварително е заявила категорично, че няма да участва в процес по съставяне на правителство, и която настоява за незабавни нови избори, са безпредметни. Така държавният глава Румен Радев мотивира решението си да не покани групата на ДПС - Ново начало с лидер Делян Пеевски за участие в консултации преди..
По време на германо-украински бизнес форум в Берлин германският канцлер Олаф Шолц призова днес бизнеса в Германия да инвестира в Украйна, предаде ДПА. "Ако инвестирате в Украйна днес и през следващите години, вие инвестирате в бъдеща членка на ЕС", заяви канцлерът Шолц. "След войната ще видим темпове на растеж и възможности за развитие в..
Общото събрание на ООН ще гласува проекторезолюция, призоваваща за незабавно и безусловно прекратяване на огъня в Ивицата Газа. АФП отбелязва, че това е символичен жест, след като САЩ наложиха вето на подобен акт в Съвета за сигурност на ООН. В края на миналия месец Вашингтон използва правото си на вето в Съвета - както и преди, за да защити..
Компанията за добив и преработка на медна руда "Асарел - Медет" в Панагюрище спря производството си тази сутрин в знак на протест срещу предложението..
Със сигурност има подобрение от въвеждането на малкия ринг в София, нискоемисионната зона за стари автомобил, но това е незначително за..
Моментът за искането на имунитета на Кирил Петков не е избран случайно . В това е сигурен политологът доц. Даниел Смилов. "Явно моментът е..