
Шило в торба не стои, такива са и реконструкторите на исторически събития. Надежда Николова от шуменското дружество „Традиция“ от много години се занимава с проучване и възстановка на облеклата от Средновековието. В месеците на пандемия тя създаде средновековен куклен театър, чиято премиера беше във великотърновската крепост „Трапезица“:
„Откакто има средновековни фестивали, съм участвала почти навсякъде, може би 15 години. Никога не е имало куклен театър. Все пак нещо ново трябва да се внесе, някакво разнообразие. Куклите не съм ги правила аз, куклите съм ги купувала, но се налага да бъдат направени нови облекла. Има си цар, царица, принцове, принцеси, които са облечени подобаващо с пурпурни одежди, с корони, със сърма. Има си антураж, прислуга, царедворци, вестоносец. Аз ще бъда баба Нада, водещата. Избрала съм си една кукла като мен - с дълъг нос, със синьо забраждение. Това ще бъде баба Нада във всички театри, които ще правя занапред“.

Художникът Ясен Ненков е един от създателите на варненското сдружение „Чигот“, което вече 17 години се занимава с възстановки на облекло, бит и въоръжение от периода на Второ българско царство. „Пандемията ни отдалечи от публиката, но ни даде време за семействата“, разказва Ясен Ненков:
„Всеки обърна внимание на себе си, на семейството повече, имахме щастливи поводи - родиха се деца, наблегна се на екипировката. Аз лично съм с нова туника, тепърва в проект имам още няколко неща, които ще допълня. Синът ми също се запали, за него ще правим екипировка, има какво да се прави. Този тип възстановки са едно реално пресъздаване на самата история и това за децата е изключително интересно, вживяват се и така запомнят много неща“.
Руси Николов също е от сдружение „Чигот“. По професия е електромеханик и споделя, че едно от любимите му занимания като реконструктор на исторически събития са заниманията с децата:
„Нещо, което на мен много ми харесва, са беседите, на които децата може да задават своите въпроси и да получат информация и така да се запали интересът към това, което правим. Харесва ми, защото човек се откъсва от ежедневието и забравя за това какво трябва да върши другата седмица, с другите дребни проблеми и човек се презарежда и с нови сили се хвърля за решаването на ежедневните задачи от нормалния свят“.

Електротехникът Ивайло Антонов от Велико Търново е превърнал хобито си металообработка и любопитството си към българската история в професионално занимание. От десетина години прави възстановки на исторически брони, а от година се е отдал на куманите от 12-и век:
„Обичам историята, искам да се популяризира, да има един общ поглед върху културата, която е била в България както животът на обикновените хора, също и как са изглеждали битките, защото са част от историята. Спортната фехтовка ме влече, което се препокрива с историческите възстановки“.
Стоманени кумански маска и шлем са последните неща, които Ивайло Антонов е изработил:
„Кумански шлем, въпреки че такива са използвали из степите от различни култури, във Волжка България има открити такива, монголски, даже и за китайски сведения има. Този е базиран на няколко находки в днешна Украйна. А защо точно маската е с човешко лице - не знаем. Има теории, че е била, за да плаши, за да показва статуса на човека. Със сигурност е било нещо, което не е било достъпно за обикновения войник, това е бил шлем на човек с висок статус“.
Сдруженията за исторически възстановки не получиха държавни помощи в периода на пандемия, но не спряха дейността си, посочи Симеон Цветков, ръководител на клуб „Традиция“ във Велико Търново:
„Военноисторическата реконструкция в България през периода на пандемия не е преставала да се провежда. Колкото до финансирането - не всичко е пари. Общината и Регионалният исторически музей във Велико Търново винаги са били зад гърба ни, винаги са ни помагали“.
Реконструкторите на исторически събития отново ще се съберат във Велико Търново на международния фестивал „Средновековен Търновград - Трубадури“, който ще се състои в крепостта „Царевец“ от 25 до 27 юни.
Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..
" Имаме достатъчно време през месец декември да постигнем онези очаквания или да обясним онези проблеми, които се изтъкват като дефекти на..
Гражданите постигнаха успех и бюджетът беше изтеглен, защото той беше бюджет на войната на Пеевски със средната класа и хората затова реагираха . Това..
Бюджетът не е оттеглен, а са замразени процедурите по неговото приемане по-нататък , за да може доработен - големият бюджет и двата малки бюджета - на..