Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как ще бъдат осигурени допълнителните плащания за първата линия в борбата с Covid-19

Снимка: Ани Петрова

Ще има ли средства, които да осигурят допълнителните плащания към заетите на първа линия в борбата с Covid-19? Този въпрос излиза на дневен ред, след като служебното правителство гласува удължаване на епидемичната обстановка.

До края на юни се очаква да свършат 50-те милиона лева финансиране от държавния бюджет, предвидени за допълнително заплащане на заетите на първа линия в борбата срещу Covid-19. Те бяха отпуснати допълнително по бюджета на здравното министерство през март.

23-24 милиона лева на тримесечие отиват за хората на първа линия. До юни месец тези средства 50 милиона най-вероятно ще свършат, трябва да бъдат прехвърлени от този буфер средства, за да продължи изплащането на 1000 лева на хората, които са на първа линия“, предупреди д-р Иван Кокалов, член на Надзорния съвет на Здравната каса.

„Тези пари се осигуряват, като се приспадат от по 5% от бюджетите на всички държавни институции или се формира този буфер, за да могат да се ползва за такива цели“, обясни той.

Министерският съвет удължи срока на обявената извънредна епидемична обстановка до 31 юли 2021 г. Това означава, че здравното министерство трябва да направи нов трансфер към Касата.

След въпрос от БНР към Министерството на здравеопазването в какъв размер ще бъде трансферът и ще бъдат ли покрити разходите на Касата за допълнителните възнаграждения за заетите на първа линия, получихме писмен отговор, в който се казва, че се подготвя нов проект на постановление, за допълнителни разходи и трансфери по здравния бюджет. В съобщението се казва още, че допълнителните 1000 лева към заплатите, ще се изплащат до края на срока на удължената епидемична обстановка.

Според д-р Кокалов, който е и вицепрезидент на КНСБ, е необходима спешна актуализация на бюджета, за да се подсигурят парите не само за хората на първа линия.

„В момента, в който имаме парламент, може да се внесе актуализация на бюджета. Парите за справяне не са само за хората, които работят на първа линия. Те са за компенсация и на бизнеса. Това временно правителство, тъй като няма парламент, няма как да актуализира бюджета и то трябва да търси други буфери в бюджета, за да ги осигури“.

От началото на пандемията от Covid-19 България е получила 1 милиард и 300 милиона лева от Европейския съюз по програмата „REACT-EU“, като средствата са разпределени в пет от действащите оперативни програми от програмен период 2014-2020 година, които позволяват финансиране на дейности, необходими за противодействие на пандемията, сочи справка от документи на Министерството на финансите. Общо от европейските програми на същия програмен период са заделени 2 милиарда и 300 милиона лева, сочат данните.

Според икономиста Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика липсва отчетност на средствата:

„Най-големият проблем от това, което имаме досега и което досега е направено от страна на финансовото министерство като цяло от правителството е липсата на отчетност на парите“.

Въпреки това през март тази година правителството, още докато работеше 44-ото Народно събрание, гласува отпускане на допълнителни 96 милиона лева като трансфер в бюджета на здравното министерство, което от своя страна трансферира пари в Здравната каса. От тях 46 милиона лева за лекарството Ремдесивир, а останалите 50 милиона лева за премии по 1000 лева на заетите на първа линия в борбата с Covid-19.

Недостигът на средства правителството пребори, след като създаде компенсаторен механизъм към член 106 от  Закона за държавния бюджет, с който да осигури лекарства, предпазни средства и апаратура в кризисна ситуация. Това обаче стана за сметка на бюджетните дружества, като министерства и обществени медии, които бяха ощетени с до 5% от бюджетите си. Например Българското национално радио е с близо милион по-ниска издръжка.

„Основният въпрос е дали има пари в този буфер. През годините винаги са съществували и въпросът е дали те не са изчерпани, дали не са изразходени по други пера - да бъде проверено от новия финансов министър и от служебното правителство как точно и защо по този начин се е случило“, допълни Аркади Шарков.

Размерът на следващия трансфер все още е неизвестен.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Илиана Измирлиева

Логопедът: Пациент с инсулт или удар по главата, може да загуби способността да разбира родния си език

Логопедите помагат не само на деца с говорни проблеми, но и на хора с черепно-мозъчни травми и с инсулт . Логопедът Илиана Измирлиева тази година е номинирана за Логопед на годината в категорията "Индивидуално обучение" . Освен основната дейност, която практикува като логопед, тя преподава и на бъдещите актьори в колеж "Любен Гройс" и в..

публикувано на 24.09.24 в 11:45

Асаф Кенан е създал електронно приложение, което ограничава ползването на мобилни телефони

В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..

публикувано на 22.09.24 в 10:33

Проучване: Българските деца нямат навик да ядат риба, плодове и зеленчуци

Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..

публикувано на 19.09.24 в 09:49
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54