Въвеждането на глобален минимум за корпоративното облагане е една от темите, която събра в Лондон финансовите министри на седемте най-развити икономики в света. Съединените щати предлагат ставка от 15% на фона на амбициозен мегабюджет, който президентът Джо Байдън представи за собствената си държава. И докато в Лондон и в различни европейски западни столици се правят изчисления какви биха били позитивите от единна глобална долна граница, то на Изток се усеща притеснение, коментира в интервю за "Събота 150" Даниел Бън, вицепрезидент на Tax Foundation.
С поглед от Вашингтон той изрази скептицизъм за ефективността на предложения от американската администрация бюджет от 6 трилиона долара, подплатени със сериозно увеличение на данъците за високодоходните групи и корпорациите. Белият дом като че ли изостави идеята за ръст на корпоративния налог до 28%, но погледна към ниските данъци на федерално ниво, което би ударило малкия бизнес.
Промяната в позицията идва с цел подкрепа за инфраструктурни харчове, която може да бъде получена от републиканците. "Ройтерс" и "Вашингтон поуст“ се позоваха на източници, че новото предложение на американската администрация е свързано с препоръчителна минимална ставка от 15%, което би засегнало десетки печеливши компании, както и печалбата от чужбина, коментира данъчният експерт:
"Това е сериозно увеличаване на данъците и промяна на политиките, които бяха въведени само преди няколко години. Също така президентът се опитва да промени правилата за облагане на мултинационалните компании. Разбира се, това е свързано с пакета от нови предложения, които трябва да бъдат финансирани. Мисля, че трябва да претеглим предложенията и в двете посоки. Ако администрацията иска да върне страната към силния икономически растеж, със сигурност определени инфраструктурни проекти биха помогнали в тази насока. От друга страна, промяната на данъчното облагане по този начин може да сложи прът в каруцата на някои бизнес инициативи".
Къде е разумният баланс? Един от начините за подкрепа на бизнеса в глобален мащаб е инвестициите в инфраструктура и увеличаването на разходите?
Една от институциите - Бюджетна служба на Конгреса, беше направила изследване върху икономическия ефект на инвестициите в инфраструктура - дали е по-добре те да бъдат направени от държавата или от частния сектор. Оказа се, че това, което ние наричаме "стойност за възвръщаемост", е валидно в много по-голяма сила за частните инвестиции в инфраструктура, отколкото за държавните.
От една страна се предлага увеличаването на публичните разходи за инфраструктура, от друга - се отнема бизнес инициативата, което може да се окаже проблематично за възстановяването на икономиката и в дългосрочен план за развитието на американската икономика.
Увеличените разходи на хазната ще бъдат насочени не само към изграждането на инфраструктура, но към здравеопазване и социални дейности. Тези приоритети намират ли отражение в предложения бюджет?
Това е въпросът за бюджетния баланс. Чуваме финансовия министър Джанет Йелън да говори за необходимостта от постигане на устойчив баланс между приходи и разходи. В същото време в това предложение има толкова много нови разходи, част от които в проекти, чиято възвръщаемост е отложена във времето - т.е. може да има приходи от тях след 15 години например. Не съм убеден, че точно това е правилният подход към постигането на фискална устойчивост.
Едно от ключовите предложения на Байдън е за въвеждането на глобален минимум за корпоративния данък от 15%. В същото време в Съединените щати се предлага отпадане на някои от намаленията, които компаниите ползват при облагането на печалбите си от чужбина.
В Съединените щати имаме облагане върху печалбата от чужбина, което е със ставка между 10,5 до 13,5%. Това обаче не винаги работи съвсем добре. Причината е, че за някои компании се стига до облагане на печалбата от чужбина, което е близо до настоящата ставка на корпоративния данък в Съединените щати - 21%. Администрацията на Байдън не предлага решение на проблема, който съществува тук, а именно, че понякога минималният данък се превръща в свръхданък от 21%. В същото време тя предлага в глобален мащаб да се въведе минимум от 15 %.
Това ли е точният размер на ставката?
Попитахте какъв трябва да бъде точният размер на ставката на глобалния минимум. Аз нямам конкретно число в главата си, но бих казал, че ако говорим за "минимум", той наистина трябва да бъде такъв. Не трябва да се поставя ниво, което всъщност ще се окаже много по-високо спрямо настоящите ставки в много държави. Със сигурност 21% е много висока ставка. 15% също е сравнително висока, тъй като има страни - каквато е България, например, както и Унгария, където облагането все още е по-ниско от този размер.
Ако се стигне до съгласие за глобален минимум на корпоративния данък, какъв период ще имат държавите да променят законодателството си? За тези, които имат по-ниски ставки, може да се окаже сериозен проблем.
Мисля, че ще отнеме няколко години преди тези правила да бъдат въведени. Възможно е Съединените щати да направят промяната още тази година, но тя ще се отнася за американските мултинационални компании. За останалите държави обаче ще минат няколко години преди да подпишат потенциалното споразумение или преди да го въведат в сила. Някои страни вече анонсираха покачване на корпоративния данък, както се случи във Великобритания. В тях обаче ставката е доста по-висока, отколкото тази, която би била валидна за глобален минимум.
Коментар на един страничен въпрос - за плосък данък. В България той е 10% и за компаниите, и за доходите на хората, но се чуват не едно и две мнения, че е нужна прогресивна скала поне в личните финанси.
Мисля, че плоският данък е много добър специално за по-малките държави, защото това е проста система и позволява лесно администриране. Що се отнася до прогресивната скала, тя може да бъде осигурена и през определени социални програми, когато говорим за личните доходи. Струва ми се, че това е по-добрият подход, отколкото въвеждането на различни ставки спрямо благосъстоянието.
Интервюто с Даниел Бън можете да чуете в звуковия файл.
Лекарите в държавните болници в Кипър, включително спешните отделения, започват тази сутрин 48-часова стачка. Държавата няма да се поддаде на натиск, който не е в центъра на интереса на обществото като цяло, заяви президентът Никос Христодулидис в понеделник вечерта по повод кризата в здравния сектор. Стачката е заради разногласия между двата лекарски..
За 17-а поредна година Община Ямбол организира благотворителната кампания "Подай ръка - спаси живот" в подкрепа на тежко болни деца и младежи, които се нуждаят от спешно оперативно или медикаментозно лечение. В кампанията се събират средства и от продажбата на коледни картички с рисунки на ученици от ямболските училища и деца от подготвителните групи,..
Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус потвърди, че Берлин ще продължи да подкрепя Украйна с оглед на последните събития във войната. Нашата цел е Украйна да действа от позицията на силата, заяви Писториус след среща в т.н. формат "петорка" в Берлин с колегите си от Франция, Великобритания, Италия и Полша. На срещата с Писториус..
В Обедиенното кралство днес трябва да започне процеса срещу шестимата българи, обвинени в шпионаж в полза на Русия. Първоначално процесът беше насрочен за 27 октомври, но беше отложен без назовани причини. Днес в Олд Бейли – Централния наказател съд в Лондон, ще се изправят Орлин Русев, Бисер Джамбазов, Катрин Иванова, Иван Стоянов и Ваня..
Бурята Берт, който връхлетя през миналия уикенд Британските острови, постепенно отшумява, но днес и утре се очакват още проливни дъждове в Южна Англия и Южен Уелс и опасност от наводнения. Бурята Берт вече причини наводнения и транспортен хаос в тези части на Обедиенното кралство, но явно това не е краят. Домове и пътища останаха под водата, а с..
Норвежката служба за сигурност прекрати разследването за норвежка връзка при доставката на взривилите се през септември пейджъри за "Хизбула" в Ливан. Експлодиращи пейджъри убиха 9 души и раниха хиляди в Ливан, сред тях е посланикът на Иран При едновременните експлозии на устройствата бяха убити десетки хора, а хиляди бяха ранени. Израел..
Утре или най-късно в сряда се очаква президентите на Съединените щати и на Франция - Джо Байдън и Еманюел Макрон - да обявят, че е постигнато споразумение за 60-дневно прекратяване на огъня между Израел и "Хизбула". За това съобщава агенция Ройтерс, като се позовава на високопоставени източници от ливанското правителство. Според панарабският "Аш Шарк..
За планирано масово изселване на българи от Дуисбург, Германия, алармира неформалната мрежа "Столипиново в Европа". "Това, което се случи, е,..
Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..