„Приятелите не се подслушват.“ Недвусмислените думи Ангела Меркел изрича през 2013 година, когато от изнесените данни на бившия сътрудник на ЦРУ Едуард Сноудън става ясно, че американските служби са я подслушвали. Осем години по-късно журналистическо разследване на датското радио ни припомни този скандал. Оказва се, че датските служби тогава са помагали на американците. Новите разкрития предизвикаха бурна реакция в съседна на Германия Дания, но не толкова заради подслушването на канцлера Меркел, а заради подслушването на датски граждани.
Разкритията обаче идват в момент, когато Европа, и особено Германия, се надяват да възкресят близките си партньорски отношения с новата американска президентска администрация. Джо Байдън сега е президент, но по време на шпионската афера беше вицепрезидент на Барак Обама. Въпреки политическия заряд на датските разкрития, темата сякаш не предизвика очаквания шум - официален Берлин се въздържа от коментар, същото направи и ЕК.
„Разкритията не са изненада“, обяснява пред БНР проф. Томас Йегер, политолог в Кьолнския университет, изследовател на отношенията между Европа и Америка.
„Голямата новина беше преди години, когато се разбра, че американските служби масово подслушват партньорите си. Нещо повече - че всички държави са им помагали. Така че сега проблемът на партньорите е, че се разкри още една част от скандала, а не скандалът по същество“.
Франция обаче реагира остро със заплахата, че ако изнесените данни от журналистическото разследване се потвърдят, това ще има последици за отношенията с Дания.
Това е помпозна заявка, но тя е насочена към французите. Какви последици може да има? Видяхме реакцията на държавите партньори, когато избухна скандалът. Държавите нямат кой знае какви възможности. В съвместната си дейност партньорските тайни служби зависят една от друга. Знаят, че взаимно се подслушват. Има само едно малко изключение от пет държави - Съединените щати, Великобритания, Австралия, Канада и Нова Зеландия.
Най-често срещаният от малкото коментари по темата е, че е наивно някой да смята, че партньорите не се шпионират взаимно. Датската помощ за американците не е противозаконна, но политически все пак експлозивна?
Датските тайни служби са помогнали на американците, за да извлекат ползи от това. Американците са най-добрите в тази област. Те имат силна разменна монета - софтуер, всякакво техническо оборудване, което предоставят срещу някаква услуга или информация. Така работят службите и всички познават правилата на играта.
В този смисъл наистина е наивно да се вярва, че партньорските служби не се подслушват една друга. Или пък не подслушват водещи политици на партньорски държави.
Да се подслушват приятели е недопустимо, каза канцлерът Ангела Меркел през 2013 година, по време на шпионската афера. Тогава се появи обещанието за антишпионско споразумение между Германия и Съединените щати. То все още не е факт. Защо?
Това беше голямото обещание на Германия, когато избухна скандалът. Тогава се заговори за светлото бъдеще, което ще донесе забрана на взаимното шпиониране. Но Вашингтон никога не е имал намерение да сключва такова споразумение с Берлин. И затова никога нищо повече не се случи, а темата послужи повече за успокоение на германската общественост.
Когато стана ясно, че американците подслушват Ангела Меркел, президент беше Барак Обама, а негов вице - днешният президент Джо Байдън. Няма как той да не е дочул за подслушването. Сега, когато Европа се опитва отново да стопли отношенията си с Америка при президентството на Байдън, новите разкрития не идват ли в неподходящ момент?
Не вярвам новите разкрития да имат някакви сериозни последици. Всички, които работят в тази сфера, знаят, че взаимно се подслушваме. Разкритията на Едуард Сноудън отдавна са проучени. Знае се как службите работят заедно срещу трети страни. Така че наистина не е голяма изненада, че датчаните са помагали на американците да подслушват Меркел.
Новите разкрития няма да помрачат отношенията между Германия и Съединените щати или между Америка и Европа. Нека си спомним реакцията на Меркел, когато избухна скандалът - тя беше ядосана, че информацията стана публична, а не толкова на самия факт на подслушването. Просто защото всеки, който заема такъв пост, знае, че правителствата на другите държави искат да знаят, какво мисли и прави той. И службите са готови на всичко, за да се сдобият с тази информация.
И все пак, няма ли да пострада доверието между Европа и Америка?
Не вярвам доверието между Америка и Европа да пострада, защото за правителствата информацията не е нова. За тяхно съжаление обаче информацията стана публична. Но така или иначе - новите разкрития няма да попречат на презокеанското политическо сближаване.
От една страна американско-датската шпионска афера е само белег на зле прикритото недоверие дори между партньори - една от константите в геополитиката, демонстрирана от столетия. От друга, скандалът съдържа в себе си това, което Маркета Грегорова -евродепутат от чешката Пиратска партия, „въпроси на 21-ви век" - тези за поверителността и сигурността на комуникациите в дигиталната ера.
„Поверителността на данните в интернет е абстрактна концепция, която става ясна на хората едва когато я изгубят. Сноудън, както и други уисълблоуъри, показаха, че губим поверителността, когато не я защитаваме“.
Бяхте ли изненадана, че американската Агенция за национална сигурност е продължила да шпионира Ангела Меркел най-малко две години след разкритията на Сноудън?
И да, и не. Ако се поставя на мястото на Съединените щати, и аз няма да имам безрезервно доверие на никого. Но политическите, дипломатически и репутационни поражения, които такива практики костват на европейските лидери неутрализират ползата от тези действия. Изненадана съм, че не е имало промяна в отношението на Вашингтон и може би ние трябва чрез икономически и дипломатически средства да повишим цената, която някой плаща, ако ни шпионира.
Смятате ли, че подобни санкционни мерки срещу шпионаж могат да произлязат от Европейския парламент, в който сте депутат?
Не смятам, че е възможно в момента, но трябва да се отнесем сериозно към въпроса. Това вече се случва на ниво национални правителства. Но ние не сме европейска федерация с общо разузнаване и поради това Европейският съюз няма как да вземе такива мерки.
Това разследване на журналисти от няколко страни показа как САЩ или друга държава могат да използват самата инфраструктура на интернет свързаността ни, за да прихващат всякакви видове компютърна и мобилна комуникация. Какви проблеми с общата ни мрежова сигурност демонстрира случая?
Тук пак трябва да засегна въпроса за европейския федерализъм. Нашите дигитални магистрали, които често са подводни интернет кабели, винаги са били точки на пробив за различни разузнавателни служби. Този въпрос засяга всяка страна, не само европейските. Личното ми разбиране е, че ако не развием европейска федерация със споделени възможности за разузнаване и контраразузнаване, на нивото на американските или китайските, няма да можем ефективно да защитаваме тайните си. Но това е дългосрочно развитие.
В момента страните членки трябва най-малкото да имат доверието, че лидерите им няма да бъдат шпионирани. При положение че истината е друга, то ние трябва да имаме по-добри закони за защита на уисълблоурите, за да не бъде възможно следващите Едуард Сноудън или Челси Манинг да бъдат наказвани за действията си.
Що се отнася до техниката, има ли някакви по-децентрализирани алтернативи, които да намалят ролята на тези подводни интернет магистрали?
Има малки алтернативи, но те няма как да обслужат цели държави. Смятам, че просто трябва да обърнем повече внимание на киберсигурността. Има как тези магистрали да бъдат защитени по-добре. Няма нищо лошо в проучването и използването на алтернативи, но сигурността на кибермагистралите трябва да бъде от най-висок приоритет.
Изглежда обаче това е политическата и обществена нормалност. Германия и Съединените щати се въздържат от сериозни коментари по темата. Не се вижда и силен обществен отклик.
Зад кулисите тече Шекспирова драма - такива разкрития създават големи дипломатически проблеми за много хора. Но съм съгласна, че въпросът не получава нужното обществено внимание. Към момента е политическа нормалност държавите да се шпионират и никой да няма доверие никому. Споразумението „Пет очи" за споделено разузнаване и срещу шпиониране между САЩ, Австралия, Канада, Великобритания и Нова Зеландия е рядко политическо изключение. Разбираемо е, че държавите държат в тайна разузнавателните си въпроси. Но смятам, че по тази тема трябва да има доста повече светлина и обсъждания. Защото накрая гражданите са тези, които биват повлияни от шпионирането.
Израелската армия бомбардира днес Южен Ливан, Сирия и северната част на Ивицата Газа. Правозащитната организация "Хюмън райтс уоч" обвини Израел в етническо прочистване в палестинския анклав. Международната правозащитна организация "Хюман Райтс Уоч" разпространи доклад, в който заявява, че Израел е извършил военни престъпления и престъпления срещу..
Европейската прокуратура осветли схема за ДДС измами за над половин милиард евро, обхващаща 10 държави, сред които и България. По случая икономическа полиция е претърсила адреси на територията на София. Разбиха организация за ДДС измами в Европа, конфискувани са 520 млн. евро По официалната информация от Европейската прокуратура днес са правени..
Не очаквам при Тръмп промяна на глобалната политика срещу климатичните промени . Това мнение изказа пред БНР бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов. "Да не забравяме, че дясна ръка на Тръмп е Илон Мъск, който разви голяма част от бизнеса си на основата поне на заявлението си, че той развива този бизнес, за да се бори с климатичните..
Пет дела с искане за частично или пълно касиране на изборите за 51-ото Народно събрание очакват обновения днес Конституционен съд (КС). Срокът за обжалване на изборните резултати изтече в 17:00 часа днес. В деня, в който назначените от президента Невин Фети и Сашо Пенов и избраната от върховните съдии Галина Тонева положиха клетва като..
България и Румъния започват работа по проект за напредък на реформите в учебните програми на двете страни. Проектът се изпълнява от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие чрез инструмента за техническа подкрепа на Европейския съюз. София и Букурещ ще получат подкрепа за подобряване качеството на образованието. При представянето на..
Двама души пострадаха при челен сблъсък около 15 часа днес между лек автомобил и товарен бус, съобщиха от полицията във Велико Търново. Състоянието на пострадалите се изяснява. Катастрофата е на пътя между Велико Търново и Павликени при село Мусина. Движението е затруднено. Образувано е досъдебно производство.
Актьорът Димо Алексиев остава под домашен арест. Това реши Софийският районен съд, който не уважи искането на прокуратурата на популярния водещ да бъде наложена най-тежката мярка "задържане под стража". Кaто аргумент съдът посочи предоставените от защитата на Алексиев документи, че едно от трите му деца има нужда от медицински грижи...
Не мисля, че задача № 1 е как да се направи правителство с министър-председател Бойко Борисов. Това заяви пред БНР Румен Овчаров...
" Бойко Борисов трябва да докаже днес, че не е в страстна прегръдка с Делян Пеевски и че той не му шепти интимно на ухото с кого да говори, с кого да..
Не се мисли в посока на всяка цена да заработи Народното събрание. Самите партии си дават време за консултации, за да се види може ли да се оформи..