„Приятелите не се подслушват.“ Недвусмислените думи Ангела Меркел изрича през 2013 година, когато от изнесените данни на бившия сътрудник на ЦРУ Едуард Сноудън става ясно, че американските служби са я подслушвали. Осем години по-късно журналистическо разследване на датското радио ни припомни този скандал. Оказва се, че датските служби тогава са помагали на американците. Новите разкрития предизвикаха бурна реакция в съседна на Германия Дания, но не толкова заради подслушването на канцлера Меркел, а заради подслушването на датски граждани.
Разкритията обаче идват в момент, когато Европа, и особено Германия, се надяват да възкресят близките си партньорски отношения с новата американска президентска администрация. Джо Байдън сега е президент, но по време на шпионската афера беше вицепрезидент на Барак Обама. Въпреки политическия заряд на датските разкрития, темата сякаш не предизвика очаквания шум - официален Берлин се въздържа от коментар, същото направи и ЕК.
„Разкритията не са изненада“, обяснява пред БНР проф. Томас Йегер, политолог в Кьолнския университет, изследовател на отношенията между Европа и Америка.
„Голямата новина беше преди години, когато се разбра, че американските служби масово подслушват партньорите си. Нещо повече - че всички държави са им помагали. Така че сега проблемът на партньорите е, че се разкри още една част от скандала, а не скандалът по същество“.
Франция обаче реагира остро със заплахата, че ако изнесените данни от журналистическото разследване се потвърдят, това ще има последици за отношенията с Дания.
Това е помпозна заявка, но тя е насочена към французите. Какви последици може да има? Видяхме реакцията на държавите партньори, когато избухна скандалът. Държавите нямат кой знае какви възможности. В съвместната си дейност партньорските тайни служби зависят една от друга. Знаят, че взаимно се подслушват. Има само едно малко изключение от пет държави - Съединените щати, Великобритания, Австралия, Канада и Нова Зеландия.
Най-често срещаният от малкото коментари по темата е, че е наивно някой да смята, че партньорите не се шпионират взаимно. Датската помощ за американците не е противозаконна, но политически все пак експлозивна?
Датските тайни служби са помогнали на американците, за да извлекат ползи от това. Американците са най-добрите в тази област. Те имат силна разменна монета - софтуер, всякакво техническо оборудване, което предоставят срещу някаква услуга или информация. Така работят службите и всички познават правилата на играта.
В този смисъл наистина е наивно да се вярва, че партньорските служби не се подслушват една друга. Или пък не подслушват водещи политици на партньорски държави.
Да се подслушват приятели е недопустимо, каза канцлерът Ангела Меркел през 2013 година, по време на шпионската афера. Тогава се появи обещанието за антишпионско споразумение между Германия и Съединените щати. То все още не е факт. Защо?
Това беше голямото обещание на Германия, когато избухна скандалът. Тогава се заговори за светлото бъдеще, което ще донесе забрана на взаимното шпиониране. Но Вашингтон никога не е имал намерение да сключва такова споразумение с Берлин. И затова никога нищо повече не се случи, а темата послужи повече за успокоение на германската общественост.
Когато стана ясно, че американците подслушват Ангела Меркел, президент беше Барак Обама, а негов вице - днешният президент Джо Байдън. Няма как той да не е дочул за подслушването. Сега, когато Европа се опитва отново да стопли отношенията си с Америка при президентството на Байдън, новите разкрития не идват ли в неподходящ момент?
Не вярвам новите разкрития да имат някакви сериозни последици. Всички, които работят в тази сфера, знаят, че взаимно се подслушваме. Разкритията на Едуард Сноудън отдавна са проучени. Знае се как службите работят заедно срещу трети страни. Така че наистина не е голяма изненада, че датчаните са помагали на американците да подслушват Меркел.
Новите разкрития няма да помрачат отношенията между Германия и Съединените щати или между Америка и Европа. Нека си спомним реакцията на Меркел, когато избухна скандалът - тя беше ядосана, че информацията стана публична, а не толкова на самия факт на подслушването. Просто защото всеки, който заема такъв пост, знае, че правителствата на другите държави искат да знаят, какво мисли и прави той. И службите са готови на всичко, за да се сдобият с тази информация.
И все пак, няма ли да пострада доверието между Европа и Америка?
Не вярвам доверието между Америка и Европа да пострада, защото за правителствата информацията не е нова. За тяхно съжаление обаче информацията стана публична. Но така или иначе - новите разкрития няма да попречат на презокеанското политическо сближаване.
От една страна американско-датската шпионска афера е само белег на зле прикритото недоверие дори между партньори - една от константите в геополитиката, демонстрирана от столетия. От друга, скандалът съдържа в себе си това, което Маркета Грегорова -евродепутат от чешката Пиратска партия, „въпроси на 21-ви век" - тези за поверителността и сигурността на комуникациите в дигиталната ера.
„Поверителността на данните в интернет е абстрактна концепция, която става ясна на хората едва когато я изгубят. Сноудън, както и други уисълблоуъри, показаха, че губим поверителността, когато не я защитаваме“.
Бяхте ли изненадана, че американската Агенция за национална сигурност е продължила да шпионира Ангела Меркел най-малко две години след разкритията на Сноудън?
И да, и не. Ако се поставя на мястото на Съединените щати, и аз няма да имам безрезервно доверие на никого. Но политическите, дипломатически и репутационни поражения, които такива практики костват на европейските лидери неутрализират ползата от тези действия. Изненадана съм, че не е имало промяна в отношението на Вашингтон и може би ние трябва чрез икономически и дипломатически средства да повишим цената, която някой плаща, ако ни шпионира.
Смятате ли, че подобни санкционни мерки срещу шпионаж могат да произлязат от Европейския парламент, в който сте депутат?
Не смятам, че е възможно в момента, но трябва да се отнесем сериозно към въпроса. Това вече се случва на ниво национални правителства. Но ние не сме европейска федерация с общо разузнаване и поради това Европейският съюз няма как да вземе такива мерки.
Това разследване на журналисти от няколко страни показа как САЩ или друга държава могат да използват самата инфраструктура на интернет свързаността ни, за да прихващат всякакви видове компютърна и мобилна комуникация. Какви проблеми с общата ни мрежова сигурност демонстрира случая?
Тук пак трябва да засегна въпроса за европейския федерализъм. Нашите дигитални магистрали, които често са подводни интернет кабели, винаги са били точки на пробив за различни разузнавателни служби. Този въпрос засяга всяка страна, не само европейските. Личното ми разбиране е, че ако не развием европейска федерация със споделени възможности за разузнаване и контраразузнаване, на нивото на американските или китайските, няма да можем ефективно да защитаваме тайните си. Но това е дългосрочно развитие.
В момента страните членки трябва най-малкото да имат доверието, че лидерите им няма да бъдат шпионирани. При положение че истината е друга, то ние трябва да имаме по-добри закони за защита на уисълблоурите, за да не бъде възможно следващите Едуард Сноудън или Челси Манинг да бъдат наказвани за действията си.
Що се отнася до техниката, има ли някакви по-децентрализирани алтернативи, които да намалят ролята на тези подводни интернет магистрали?
Има малки алтернативи, но те няма как да обслужат цели държави. Смятам, че просто трябва да обърнем повече внимание на киберсигурността. Има как тези магистрали да бъдат защитени по-добре. Няма нищо лошо в проучването и използването на алтернативи, но сигурността на кибермагистралите трябва да бъде от най-висок приоритет.
Изглежда обаче това е политическата и обществена нормалност. Германия и Съединените щати се въздържат от сериозни коментари по темата. Не се вижда и силен обществен отклик.
Зад кулисите тече Шекспирова драма - такива разкрития създават големи дипломатически проблеми за много хора. Но съм съгласна, че въпросът не получава нужното обществено внимание. Към момента е политическа нормалност държавите да се шпионират и никой да няма доверие никому. Споразумението „Пет очи" за споделено разузнаване и срещу шпиониране между САЩ, Австралия, Канада, Великобритания и Нова Зеландия е рядко политическо изключение. Разбираемо е, че държавите държат в тайна разузнавателните си въпроси. Но смятам, че по тази тема трябва да има доста повече светлина и обсъждания. Защото накрая гражданите са тези, които биват повлияни от шпионирането.
Народното събрание окончателно одобри измененията в държавния бюджет, свързани с разширената Инвестиционна програма за общински проекти. Общата максимална стойност на разходите за тази година е над 1,6 милиарда лева, а подадените проекти са за над 3 милиарда лева. Опозицията изрази опасения, че ще се стигне до плащане приоритетно на общини,..
Ивелин Михайлов от "Величие" беше категоричен: неговата формация ще подкрепи вота на недоверие, тъй като са влезли в Народното събрание, за да свалят правителството. Борисов: ПП-ДБ, "Възраждане", "Величие" са едно и също БСП-ОЛ: Нека българите знаят, че имат държава зад гърба си при преминаването към евро Той обаче обвини..
"Голяма част от здравеопазването може да стачкува. Смятаме да направим ефективна стачка там, където може". Това заяви пред БНР д-р Иван Кокалов, КНСБ , Надзорен съвет на НЗОК. "Да излезем на улицата и да заявим, че не може повече така да се отнасят към здравеопазването, към доходите, към условията на труд, включително и към начина, по който се..
2748 лв. са необходими за месечна издръжка на тричленно семейство. Необходимият за издръжка доход нараства с 0,4% на тримесечна база и с 5.1% на годишна база, сочат данните от проучването на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. От 1526 лв. нетен месечен доход пък се нуждае един работещ човек, живеещ сам. В сравнение със..
От "Възраждане" съобщиха, че няма да отидат на свиканата от МЕЧ за днес среща, тъй като мотивите за искане на вот на недоверие са ясни и те ги подкрепят. Зам.-председателят на партията Цончо Ганев заяви, че тъй като на Председателски съвет днес е било решено, че депутатската ваканция ще започне на 1 август "няма време за губене". Ако..
Адвокатката на бившата директорка на Агенция "Митници" Петя Банкова - Аделина Натина, е номинирана за член на Антикорупционната комисия. Това е единствената кандидатура, качена засега на специалната секция на сайта на Народното събрание. Натина е предложение на фондация " Креативна общност", основана от Мустафа Емин. До април той беше..
Над 100 хуманитарни агенции, включително "Спасете децата" и "Лекари без граници" предупредиха в съвместно изявление за масов глад в Газа преди посещението на американския пратеник Стив Уиткоф в Близкия изток, който трябва да финализира създаването на коридор за хуманитарна помощ в ивицата. Агенциите обвиняват Израел, че не позволява..
Има шанс за голяма катастрофа и всички го знаем - партийни ръководители и на площада. И този път нещата са опрели на кокал, предупреди..
Въвеждането на еврото ще се отрази върху цените на имотите у нас , сочат прогнозите на представители на бранша. Част от тях стигат и до конкретика -..
Опитът да се влезе в офиса с взлом беше акция за сплашване, натиск и смачкване на сдружение "Боец" , каза лидерът на сдружението Георги Георгиев в..