Меган Бридж: В танца има за всекиго по нещо

След представянето на работилница за танци и няколко хореографски изпълнения в София, тя говори пред БНР за творческия процес и магията на хореографията.

В една от композициите на Меган Бридж, изпълнена у нас, звучи музиката на Лудвиг ван Бетовен от последната му соната за пиано.

„Бях погълната от музиката му още в самото начало. Докато я слушах, започнах да си мисля - защо ли точно искам да танцувам върху музиката на този велик композитор, при това глух? В началото наистина имаше нотки на феминизъм. Докато танцувах и работех върху хореографията си дадох сметка, че има подсилване на женското на фона на тази патриархална музика“, споделя хореографът.

Какво се промени по време на пандемията в музиката и хореографията, в живота на артистите, които се занимават със сценични изкуства?

„Наистина беше много тежка година - невъзможността да се движим, да се докосваме, да танцуваме в пространството с колеги. За мен по-трудното беше да наблюдавам света около мен, хората - как все повече и повече се изолираха едни други, отдалечаваха се, с все по-голям страх да се докосват, да се доближават един до друг. Като човешки същества за нас е от жизнено значение да се докосваме и да бъдем докосвани – това е механизъм за оцеляване. Смятам, че ние се нуждаем да бъдем във физически контакт, за да сме емоционално здрави. За мен беше трудно да наблюдавам това раздалечаване и се боря да се върнем към докосването, към нуждата от другия.“

„Първоначално започнах  да се занимавам с малки общности и да преподавам екстатични танци – те не бяха професионални танцьори. Аз самата се обучавах да стана обучител и първата група беше Group Motion „Груп Моушън“, във Филаделфия - потапяне в различни танцови движения н ахора на всякаква възраст: деца, студенти, възрастни. А философията на танцовата работилница е всеки да се включва и да танцува, независимо дали има опитност и или не. Всеки трябва да има връзка с тялото си, да се движи, да танцува, защото за емоционалното здраве това е наистина много важно и полезно. За да се чувстваме удобно в телата си, за да се чувстваме добре в света и във връзка с другите“, подчертава Меган Бридж.

Освен танцьор и хореограф, тя е и куратор на танцови спектакли.

„За мен не е важно танцьорът да има перфектната техника, или да може да сложи крака си до главата си, да прави многобройни пируети. За мен добрият танцьор е този, които има присъствие преди всичко, дали на сцената, сред хората и дори по време на подготовката преди представлението. Да владеят движенията. Дори самото изпращане на енергия към всяка част на тялото - към ходилата, към пръстите, към очите, начинът, по който използвате всяка частица от тялото си по време на изпълнението - трябва да присъствате на сто процента в залата“, разкрива още Меган Бридж.

Тя се надява хората да си тръгват от спектаклите с мисълта, че танцът не е само и единствено достъпен за професионалистите, че в танца има за всекиго по нещо.

„Дори хората да не са привлечени да танцуват или да стават танцьори, то се надявам моите представления да са ги накарали да се докоснат по-отблизо до танца, да почувстват как тялото е погълнато от танца, как после и те самите могат да накарат телата си да заживеят в ритъма на танца и те самите да се чувстват по–добре в този свят.“

„За мен най-голямото и най-важното предизвикателство е да имаш присъствие в залата. Трудно е да запазиш присъствие, когато си пред много хора, когато адреналинът се е покачил на макс и същевременно си нащрек за музиката, за техническата част, или пък някой те е погледнал по особен начин, сякаш ти се смее или не харесва това, което правиш. /…/ Бих го определила като философско предизвикателство. А от физическа гледна точка да се задържиш дълго време на един крак също не е никак лесно.“

Като дете се занимавала първо с гимнастика, после с балет. Като тийнейджърка открива модерните танци.

„Направо се влюбих в тях и започнах да ги изучвам и практикувам. Научих се да се свързвам с тялото си и да изразявам емоциите си чрез движения. Оттам тръгна всичко и никога не съм спирала. Моите приятели ходеха на плаж, а аз си оставах в къщи, за да не пропусна тренировка.“

Като професионалист Меган Бридж мечтае да продължава да се развива, да преподава, а професията й да я отвежда на различни места по света.

„А другата ми голяма мечта е да живея сред природата и в близост до океана. Живея във Филаделфия и имаме малък двор. Обичам да градинарствам и правя първите си стъпки в тази насока, започнах да изучавам цветята.“

Снимки в публикацията: Теодора Симова