„Идеята за „Мъжете от фара“ се появи преди 10 години, когато се запознах с истинската история. Тя се е случила много отдавна в Шотландия. И в романа ми трима мъже, работещи във фар, изчезват безследно. До днес никой не знае какво се е случило с тях. След себе си тези хора оставят няколко много странни улики. Хората, които отиват да ги търсят, откриват вратата на фара заключена, а часовникът – спрян на определен час. Всичко това ми звучеше като начало на зловеща приказка. Питаш се – каква е била съдбата на тези мъже? В момента, в който открих тази история, бях безвъзвратно запленена. Знаех, че трябва да я пресъздам в свой роман“.
Това сподели писателката Ема Стоунекс в първото си интервю за България - за предаването „Нощен Хоризонт“. Романът „Мъжете от фара“ е бестселър на „Съндей таймс“ и вече е преведен на 25 езика.
„Мъжете от фара“ се оказва важна книга в кариерата на Стоунекс. Не само заради завладяващата мистерия. Това е и първата книга, за която писателката се представя с истинското си име. Признава, че през последните десет години е издавала романите си под псевдоним. Решила да се разкрие в мистериозната история, защото я чувствала като откровена и смислена част от сърцето и душата ѝ.
С истинския случай Ема Стоунекс се запознава чрез едно чудато издание.
„Запознах се с историята първо от едно списание. Много популярно във Великобритания, казва се „Fortean Times“. Излиза на всеки две седмици. Представя странни и необикновени неща, които се случват по целия свят. Там се пише за всичко – от отвличания от извънземни до мистериозни изчезвания и конспирации. Може да звучи малко несериозно, но е много плодородна платформа за писателя – подобни истории дават онези малки семена вдъхновение, от които могат да израснат наистина страхотни идеи. След като прочетох за този популярен случай с изчезналите мъже, започнах да търся в интернет. Има много и различни интерпретации какво се е случило с тези хора. Това исках да отнеса и в романа си. Идеята за хвърчащите наоколо слухове. Направих го, за да запазя онова удивително чувство на неизвестност все още живо. Ето защо в края на книгата предлагам възможно решение на читателя си, като не исках то да е твърде категорично. Целта ми бе също да оставя достатъчно пространство на читателя, за да ме опровергае. Да си каже – всъщност, мисля, че с мъжете се е случило друго. Книгата ми разглежда въпроса за важността на истината. Дали трябва да живеем с фактите, или да се обърнем към истината, която сами сме създали, за да продължим да живеем живота си“.
В „Мъжете от фара“ тримата пазачи Артър, Бил и Винсънт се борят със своите тайни и вътрешни демони. Ема Стоунекс разказва, че е искала всеки от тези герои да представи своята история. Ето защо в книгата има няколко разказа от първо лице:
„Опитах да напиша „Мъжете от фара“ по няколко различни начина. Опитах се да пиша и в трето лице, но просто не се получи. Някак си романът винаги знае в каква форма трябва да бъде написан и винаги накланя везните в тази посока. „Мъжете от фара“ трябваше да бъде написан в първо лице. По този начин улових и психологията на тези хора, което беше толкова важно за историята. Наистина успях по този начин да достигна под повърхността на техните личности. Това също ми позволи да разбера как понякога тайните се разкриват сами между двойки и други връзки. Има толкова много тайни в „Мъжете от фара“. Чувствам, че, ако тези герои бяха комуникирали повече помежду си, нямаше да ги има тези неясноти. В романа има толкова много, останало неизречено. Хвърлям светлина върху важността на това да си говорим с хората до нас. Да, определено психологията е в сърцето на всичко това“.
Едва ли има човек, който да остане безразличен към морските фарове - онези високи сгради, прегърнати от безкрайно море, скали и прибрали в себе си хиляди истории:
„Те носят определени чувства, така е. Става въпрос за носталгия, усещане за изгубено минало. Из морските фарове във Великобритания се носи усещане за призрачност. В тях отдавна вече никой не живее. Виждаш светлината на върха на кулата, но знаеш, че там няма никого. Усещаш тъгата на сградата по това, че някога е имала свои стопани. Стаите са празни. Да, морските фарове носят усещането за самота. Светлината в мрака е всичко. Тя е живот. Морският фар е много богат откъм символи. Особено за писател, търсещ вдъхновение в някоя от историите, скрити зад стените на подобни сгради. Хелън, една от главните ми героини, казва в края на романа – докато сме тук, трябва да поддържаме светлината на фаровете, за да не настъпи мрак. Светлината е символ и на комуникацията, любовта, надеждата, всички хубави неща в този кратък живот. Припомня ни колко е важно да се борим с мрака, докато можем“.
Интервюто с Ема Стоунекс можете да чуете в звуковия файл.
Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език. Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..
Името на проф. Александър Чирков е синоним на модерната кардиохирургия в България. Проф. Чирков не просто основава болница "Света Екатерина", той дарява надежда и живот на хиляди българи. Десетилетия след първата трансплантация на сърце у нас, неговото дело продължава да вдъхновява. „Още от първия ден аз забелязвам каква огромна разлика съществува..
Актьорът Константин Икономов от Сатиричния театър е гост в поредицата "Магията на театъра" . Той има ярко присъствие на сцената и впечатлява със своите превъплъщения в различните образи. Константин Икономов завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2005 год. в класа на проф. Пламен Марков . След това работи в театъра в Стара Загора. А по-късно на..
Деси Добрева е специален гост в "Нощен хоризонт" и представя предстоящото турне "Гиздава". Седем концерта в седемте най-големи градове в страната, с благотворителна цел - в подкрепа на деца таланти. Певицата, заедно с Лудо Младо Бенд и Нешка Робева, стартира мащабното турне, което ще обиколи България и ще зарадва почитателите на българския..
18-годишната Росица Денчева, състезател на Тенис клуб "Плевен 90", ще представи родния си град и България на турнира "Уимбълдън". На специална среща тя получи почетен плакет и поздравления от кмета на Община Плевен д-р Валентин Христов и неговия заместник Калоян Къдрийски. Наскоро тенисистката впечатли спортния свят с отличното си..
Сърцето на днешната гостенка в рубриката ни "Горещи сърца" тупти с ритъма на въпросите, които постоянно си задава. Признава, че любимият ѝ въпрос е "Защо?", а намирането на отговорите му всеки ден и при всички обстоятелства помага да се усъвършенстваш, да се развиваш и да вървиш напред. Страстта ѝ да стига "до корена", да изследва причините, да..
От 10 - ти юли започва поредното издание на един много красив бутиков фестивал, който от 2010 година се провежа в архитектурния резерват Арбанаси. Фестивалът за класическа камерна музика - Arbanassi Summer Music събира за няколко дни музиканти от Западна Европа с български инструменталисти. Създатели на фестивала са музикалното семейство..
Името на проф. Александър Чирков е синоним на модерната кардиохирургия в България. Проф. Чирков не просто основава болница "Света Екатерина", той дарява..
Протестите ни ще продължат и след 8-и юли . Това заяви пред БНР лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов и определи приемането на България в..
Младите лекари не протестират само за пари, а и заради отношението към тях! Те бягат от страната не за пари, а за отношение. Това заяви пред БНР д-р..