„За вълни не можем да говорим в момента. Не знаем как ще посрещнем есента, с какъв процент ваксинирано население“, посочи проф. Петрова.
Относно индийския вариант на Covid-19 в предаването „Преди всички“ тя коментира:
„Засега не се очертава следваща вълна по никакъв начин, защото освен този един случай в България ние нямаме втори. Околните страни – Гърция и Румъния, докладват непрекъснато цели геноми на индийския щам, а ние така и не успяхме да го докажем при втори пациент и според мен сме успели да го ограничим много успешно.“Според проф. Пенка Петрова заради леките симптоми на Делта варианта и заради факта, че заразява все по-млади хора, не можем да докажем индийския вариант у нас.
„Защото с тези симптоми – на хрема, главоболие и болки в гърлото никой не му обръща внимание като болен от коронавирус и дори може би не се правят тестове. Ние затова не можем да го открием в нашето население в момента. Младите хора просто смятат, че малко са настинали и го прекарват по най-лекия начин.“

Стратегията на вирусите е да еволюират така, че да заразяват все повече хора и да продължат да се разпространяват, уточни микробиологът.
„Те нямат „изгода“ да унищожават гостоприемника си.“
„Вирусолозите ни предупредиха, че първите варианти са най-тежки за човека. След това, с всяка следваща мутация вирусът се адаптира все повече към човека и става все по-малко опасен за него, защото ние се научаваме да живеем заедно“, подчерта проф. Петрова.
Тя е на мнение, че страната ни е поръчала твърде много ваксини и припомни, че още когато е била обявена поръчаната бройка, учените са били скептични, че те ще бъдат използвани.
„Нашето население позагуби интерес. Стана лято. Случаите намаляха.“
Общият брой доказано преболедували и ваксинирани у нас е около милион, отбеляза Петрова.
Относно националното проучване на голяма верига частни лаборатории, че 43% то населението в България е имало досег с вируса, проф. Петрова изтъкна, че това е твърде оптимистично и няма доказателства, че е така.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..