Улавя ли националната карта на висшето образование дисбалансите в него

Документът оценява профилната и териториалната структура на висшето образование и до каква степен той в момента съответства на търсенето на кандидат-студентите и потребностите на пазара на труда.

Картата установява серия от дисбаланси, коментира пред БНР Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество“ и член на екипа, работил по документа.

Две от трите най-масови направления у нас са Икономика и Администрация и управление - за тях има свръхпредлагане на възможности за обучение, посочи Стойчев.

„Около половината от местата в тези две направления остават незаети.“

От друга страна в северозападния регион на страната нито един ВУЗ не предлага подобно обучение, констатират експертите.

Местата в българските висши училища са два пъти повече от реалния брой на студентите, подчерта Георги Стойчев в предаването „Хоризонт до обед“.  

Специалностите Медицина, Фармация, Стоматология, Информатика и компютърни науки, Архитектура са силно търсени от младите хора и реализацията при тях след завършване е оптимална, коментира Георги Стойчев.

В друга група попадат направленията, за които има голямо търсене от страна на работодателите, но слаб интерес от страна на кандидат-студентите. Типичен пример е математиката. 80 на сто от обявените места за математическите специалности остават незаети, запълват се едва 20%, изтъкна експертът.

Картата ще има препоръчителен характер, но може да служи като важен ориентир, обобщи Стойчев.

Висшето образование не може да бъде сведено само до обслужваща сфера на пазара на труда, неговата мисия е по-широка, заяви още Георги Стойчев. Като пример той посочи специалности, свързани с изкуства или хуманитарни специалности, които са с по-слаба последваща реализация, но интересът към тях е засилен.

Университетите не са чак толкова много, колкото всички обичат да казват – че 52 университета са много, отбеляза Даниел Парушев от Националното представителство на Студентските съвети. Утре съветите се събират, за да направят свои дебати по академичната карта.

Според Парушев направленията, в които студентите се обучават, са изключително много и трябва да са насочени към по-малко университети.

От така разписана национална карта следва, че много преподаватели ще трябва да се преориентират, акцентира върху друг проблем Даниел Парушев.

Двете мнения чуйте в звуковия файл.