Преди седмица бившият председател на Европейския съвет Доналд Туск се завърна в полската национална политика под аплодисментите на съпартийците си от "Гражданска платформа". Туск е олицетворение на златните времена на съоснованата от него дясно-центристка партия. Два мандата премиер на страната си, той е свързван едновременно с икономически растеж и стабилност, но и с игнорирането на икономическите неравенства и сблъсъка между европейския либерализъм и полския традиционализъм - предпоставките за възхода на управляващите консерватори от "Право и справедливост".
"Когато виждаш зло, трябва да се бориш с него", заяви Доналд Туск при емоционалното си завръщане по адрес на партията на Ярослав Качински. Туск беше избран от националния съвет на партията за заместник-председател и де факто лидер на Платформата, с одобрението на досегашния номер 1 Борис Будка.
На "Гражданска платформа" ѝ е нужен спасител, след като в ролята на основна опозиция "Гражданска платформа" загуби всички битки с "Право и справедливост" на национално ниво, последната от които беше близкото второ място на кмета на Варшава Рафал Тшасковски на президентските избори миналата година. Днес партията на Туск има едва между 15 и 17 процента обществено одобрение, поне според социолозите, като по този показател е изпреварена от новата партия "Полша 2050" на телевизионния водещ Шимон Холовня.
Доналд Туск пое ръководството на "Гражданска платформа"
Туск обяви, че ще се оттегли като председател на ЕНП
Завръщането на Туск обаче идва в напрегнат момент за самите управляващи. "Право и справедливост" загуби формалното си мнозинство в Сейма след напускането на трима депутати от групата и в момента разчита на представители на други партии в ключови гласувания. Лидерът Ярослав Качински обяви последния си мандат начело на партията, което увеличава спекулациите, че Орбан в Полша ще се окаже невъзможен, а парламентарни избори в страната може да има преди 2023.
Ще могат ли Доналд Туск и "Гражданска платформа" да се възползват в тази ситуация и от какво зависи връщането на доверието на поляците в тях?
Отговорите даде в предаването "Събота 150" политологът Радослав Марковски:
"В Полша традиционното католическо мнозинство губи позиции. Обществото става все по-секуларно и космополитно. Но тъй като старият свят изчезва, неговите представители са свръхмобилизирани. Това не се отнася за другата страна. "Гражданска платформа", Левицата, партията на Холовня, земеделската партия и други - това са 5-6 политически сили с различни цели. Те рядко си съдействат, нямат синергия. През последните 6 години наблюдаваме демобилизация на градската, образована, космополитна и демократична част на обществото и свръхмобилизация на другата част, с помощта на католическата църква. През последната година подкрепата за "Гражданска платформа" и коалиционните ѝ партньори спадна от 25-30 процента на 15-16, понякога 14 процента. Този сериозен спад за мен се дължи на неуспешното ръководство, което сляпо вярва, че поляците са консервативни традиционалисти. Това не е вярно, особено що се отнася до образованите жени в градовете. Те изоставиха "Гражданската платформа", защото тя не защитаваше правата им достатъчно силно. Успехът на Холовня се дължи именно на факта, че той завзе радикалните послания, дори срещу католическата църква. Сега при Туск Гражданската платформа ще трябва да избере дали поляците са това, което ви гарантирам, че са - по-либерални, по-леви и космполитни, или да си остане със стереотипа, че са консервативни католици".
Възможна ли е тази идеологическа промяна на основната опозиционна сила под ръководството на Туск?
Със сигурност Туск трябва да намери начин да си съдейства с Рафал Тшасковски, както и 10-те милиона негови избиратели. Не всички от тях са харесвали всичко в Тшасковски, но са гласували за него. Той привлече по-младите гласоподаватели. Голямото предизвикателство за Туск е да запази старите гласоподаватели на "Гражданска платформа" - част от тях са консервативни, някои са либерални центристи, а част от тях са либерални и по отношение на социо-културните въпроси. Едновременно с това Туск трябва да си съдейства с Тшасковски персонално и с гласоподавателите му, особено важно е да си върне доверието на образованите жени.
Защо изпадналата в криза "Гражданска платформа" предпочете сякаш по-консервативен завой към златното си минало, олицетворявано от Доналд Туск, вместо да се насочи към по-радикален завой каквото би представлявало лидерство на Рафал Тшасковски?
След изборите миналата година имаше голяма мобилизация и очакване, че Тшасковски подготвя нещо ново на политическата сцена. Хората се разочароваха, че той не го създаде. Той, разбира се, остава кмет на Варшава и 3-те милиона нейни жители, но определено пропиля последната година. В "Гражданска платформа" имаше преход към други по-млади ръководители - Борис Будка и антуражът му са хора в края на 30-те и началото на 40-те си години. Но това явно не проработи. Не бяха изобретателни, езикът им не беше достатъчно радикален и бяха реактивни - действаха само в отговор на "Право и справедливост". Поляците не вярват, че тези хора могат да стигнат до властта и не вярват, че ще се справят с нея. Те едновременно се изказваха срещу патологиите на католическата църква и срещу Истанбулската конвенция.
Ще се изкажа от личната ми перспектива - тази страна се управлява от политически престъпници, които нарушават конституцията и основните принципи на върховенство на правото. Хората очакват техните противници да наричат нещата с истинските им имена. И Туск направи това през последните 2-3 дни и поне аз се радвам, че някой използва такъв език.
По-либералните нагласи, на които разчитате за мобилизация на опозиционния електорат, обаче не съответстват на позициите дори на хора като Тшасковски. В президентската кампания миналата година той се изказа против възможността гей двойки да осиновяват деца, след като Анджей Дуда наложи "ЛГБТ заплахата" като основна тема в кампанията.
Това общество е предимно космополитно и либерално, но традиционализмът го има и в тези групи. Въпросът с гей браковете и приравняването им към традиционния брак все още е спорен, особено за по-възрастните. Можеш да се обявиш "за" тези бракове и осиновяването, ако си в прогресивна партия, която се цели в 10-15 процента от гласовете. Няма как да го направиш на президентски балотаж, в който ти трябват поне половината гласове. Смятам, че той е човек с отворен ум, но в този момент нямаше как да каже нещо друго.
Това ни показва някои червени линии, на базата на които поляците са разделени и в отношението си към Доналд Туск. За най-консервативните той е германски агент, за левите е вкопал икономическите неравенства като премиер, привържениците му го виждат като успешен политик на местно и европейско ниво. Как очаквате завръщането на Туск да повлияе на електоралните нагласи?
Рано е да се каже. Появата му може да мобилизира по-пасивния електорат на управляващите, който се страхува от по-либерална Полша и я асоциира с Доналд Туск. Очаквам и "Право и справедливост", и "Гражданска платформа" да привлекат гласоподаватели за сметка на Левицата, Холовня и други. В по-дългосрочен план, ако се привлече електоратът на Тшасковски, е възможно подкрепата за "Гражданска платформа" да се повиши до между 20 и 25 процента - около 5 милиона души.
Което означава, че за да се противопостави на "Право и справедливост", на Доналд Туск със сигурност ще са му нужни съюзници. Въпросът е способен ли е да обедини по-широк спектър от партии зад себе си? И от друга страна - "Полша 2050" на телевизионния водещ Шимон Холовня събира все по-голяма подкрепа - може ли Холовня да стане основната опозиция и има ли потенциал да мери сили с "Право и справедливост" на парламентарни избори?
Холовня е талантлив оратор и успява да назове проблемите по начин, по който хората да ги разберат. Има социална енергия зад проекта му. Но що се отнася до парламентарни избори с 31 милиона избиратели, трябва да имаш структури в провинцията, в малки градове и села, каквито те нямат. Опитват се да се организират, но смятам, че за момента в рамките на една пълнокръвна политическа кампания те биха изгубили подкрепа заради липсата на организационен капацитет.
Много неща в момента зависят от Туск. Той има седмица или две, за да говори със собствената си коалиция. Впоследствие планът му е да говори с традиционния съюзник - "Полската народна партия", земеделците. Следва Холовня. А Холовня не казва "не", той е готов на разговори.
Има обаче следният парадокс, колкото по-слаба е "Гражданска платформа", толкова по-желан партньор става. И обратното - колкото по-силна е, толкова по-подозрителна става в очите на останалата опозиция. Полската Левица, например, показва тотална безотговорност и в момента използва всички медийни канали, за да пропагандира колко лош е Туск, а не колко лошо е клептократичното правителство.
Ситуацията за управляващите обаче сякаш е все по-сложна. "Право и справедливост" загубиха формалното си мнозинство в парламента след напускането на трима депутати през юни. Неспирно е и напрежението между Ярослав Качински и един от коалиционните му партньори - партията "Споразумение" на Ярослав Говин. На последния конгрес на "Право и справедливост" Качинки обяви, че това ще е последният му мандат начело на партията. Съвпада ли завръщането на Туск с назряващи условия за парламентарни избори?
Една от спецификите на Полша е наличието на Сенат, горна камара, която в момента е под контрола на опозицията. Също е важно, че големите градове, включително Краков, Вроцлав, Гданск, Катовице, Шчечин, Познан и Варшава, се управляват от "Гражданска платформа" или техни коалиционни партньори. Нови избори са възможни, но що се отнася до Сейма, "Право и справедливост" могат да привличат отделни депутати от други сили за ключови гласувания, което вече се и случи.
Лидерите на "Право и справедливост" са притиснати да останат на власт. Те знаят, че някои от тях ще влязат в съда. Имаме и силата на клептократичната машина - възможността да бъдат изгубени ръководни позиции и обществени поръчки, които са политически предопределени. Ярослав Качински е подложен на голям натиск отдолу да остане на власт на всяка цена за възможно най-дълго време.
Институцията на омбудсмана изпрати писмо до министъра на енергетиката Жечо Станков с въпрос как ще се изготвят предстоящите сметки на клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост (СЕС), съобщава от институцията. Поводът е решението на Върховния административен съд от 10 февруари т.г., с което окончателно бе отменена..
Бургаският окръжен съд потвърди мярката за отклонение "парична гаранция от 2 хиляди лева" на Антон Иванов. Той е обвинен в незаконно притежание на пистолет със заличени номера и боеприпаси. Заради този случай бургаския полицай от "Специализираните сили" Димитър Николов, участвал в задържането на обвиняемия си подаде оставка, с мотив че има..
Вицепрезидентът на Съединените щати Джей Ди Ванс каза пред репортери след среща с украинския президент Володимир Зеленски по време на Мюнхенската конференция по сигурността, че Вашингтон иска да "постигне устойчив, траен мир" в Украйна. "Искаме войната да свърши и убийствата да спрат, но искаме да постигнем устойчив, траен мир, а не такъв,..
Министърът на отбраната Атанас Запрянов участва в 61-вото издание на Мюнхенската конференция по сигурността, която беше открита днес, 14 февруари, съобщават от пресцентър на министерството. В продължение на три дни държавни и правителствени ръководители, дипломати, водещи представители на международни институции и експерти ще обсъждат в..
Четирите потребителски организации, които инициираха вчерашния бойкот срещу търговските вериги, определиха акцията като "успешна" и призоваха за втори ден на бойкот на големите супермаркети. Федерацията на потребителите в България, сдружение "За достъпна и качествена храна“, "Обединени пенсионерски съюзи" и "Системата ни убива"..
37-годишната жена, която пострада вчера при катастрофа в Русе, все още е с опасност за живота, а от болницата призовават за кръводарители. Инцидентът стана вчера в ранните следобедни часове, когато на кръстовище два автомобила катастрофират и при сблъсъка единият напуска платното за движение и удря преминаващата по тротоара жена с двете й..
За да спрат схемите в театрите, трябва да се промени системата. Това заяви пред БНР Найден Тодоров , диригент на Софийската филхармония, бивш министър на културата. "Тя е направена по начин, който в момента не работи нормално. Културните институти не работят за това да се развива културата, те трябва да печелят по някакъв начин пари, за..
4 организации обявиха бойкот на търговските вериги в страната заради високите цени на хранителните стоки. В един от престижните южни квартали..
Десетки представители на туристическия и ресторантьорския бизнес в страната се събраха на закрита за медиите среща във Велико Търново, за да..
Години наред политиците ни не спират да атакуват държавната администрация, която изпълнява техните политики на терен . В последно време ескалират..