Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Следизборни посоки и изводи от вота на 11 юли

Снимка: Ани Петрова

Останаха два вълнуващи въпроса – дали ИТН ще са първи и дали ДБ няма да измести БСП, макар че разликата между третия и четвъртия е по-голяма. Това каза пред БНР политологът д-р Александър Димитров.

Ситуацията много прилича на предните избори, но шансът ИТН да е първа политическа сила се увеличава и тяхната роля се променя, смята той. „Те могат да водят танца, да водят диалога между другите партии.“

Другата съществена разлика според Димитров е, че БСП е била „притисната в ъгъла от този вот“, което е много важно за левицата във вътрешен план.

Патриотите отново не влизат, дори в коалиционна формула, нови субекти също вземат далеч от заявките си, допълни той.

Димитров прогнозира трудни разговори и вероятно правителство на малцинството, „пък който го подкрепи, подкрепи“.

„Сценариите се запазват. Имаме един вариант за правителство на малцинството еднолично от ИТН, втори вариант – подкрепа от другите партии на протеста, които пак няма да имат мнозинство, и евентуално по-широко разширяване“, смята Димитров.

Не е невъзможен сценарият избори „2 в 1“, смята политологът.

Служебният кабинет, дори да се запази, няма да е в същия състав, прогнозира Александър Димитров.

Никой не коментира фигурата на служебния премиер, отбеляза още анализаторът.

ИТН са избрали определена маркетингова стратегия, но това не може да е трайно политическо поведение – то носи електорални ползи до един момент, изтъкна Димитров.

ГЕРБ трябва да анализират ситуацията, дори да останат първи, защото загубата на гласове е значима и „дори да останеш на върха, ти практически се свиваш“, коментира политологът. По думите му на следващи избори ГЕРБ ще продължи да генерира  номинална загуба.

Снимка: Ани Петрова

Имаше политически субекти, които дадоха всичко от себе си да ни разколебаят за машините, отбеляза в предаването „Хоризонт до обед“ социологът Мила Минева, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Машините със сигурност се справиха с невалидните бюлетини, а това е огромен позитив, подчерта Минева.

На базата на данните от чужбина към този момент най-вероятно първият и вторият ще си сменят местата, допълни тя.

Мила Минева  Снимка: Ани Петрова

Минева смята, че „този път като че ли не можем да говорим за поредната месианска вълна.“

Чисто символно ГЕРБ не се срива толкова много, колкото можеше да се очаква, отбеляза социологът.

„ГЕРБ е в залез. Просто залезът не е толкова бърз,  колкото се очакваше.“

Негативният проект е ясен, но не е ясен позитивният проект – каква България ни предлага ИТН след 5 години, каква България ни предлага ДБ след пет години. Тези позитивни проекти останаха необговорени, неразпознати от избирателите“, коментира Минева.

Снимка: Ивайло Илиев

Според Мила Минева избирателите са показали, че не искат нова голяма партия, която да управлява сама и еднолично да налага волята си, а искат политики на договаряне.

ИТН има потенциал да обира националистическия вот и да го трансформира в граждански, сподели още от наблюденията си Мила Минева.

Добра новина според нея е това, че партии и коалиции, които са заложили на мобилизирането на избиратели чрез омраза, не успяват да влязат в парламента.

„Категорично съм оптимист. Тези резултати са революционни за България“, подчерта Румен Чолаков, основател на „Милениум клуб“ – България. Според него това, че ГЕРБ няма да е първа партия е много голяма новина за българската политика както от символична, така и от практическа гледна точка.

Румен Чолаков  Снимка: БГНЕС

Загубата на ГЕРБ е необратима, коментира Чолаков.

Партиите на протеста имат почти 30 мандата отгоре в сравнение с предходните избори, каза още той.

Трябва да си даваме ясна сметка, че процесът е бавен, особено когато трябва да наваксваме след дълъг период на управление само на една партия и един човек, изтъкна още Румен Чолаков.

Не може да се прави паралел с времето на Иван Костов. Ситуацията е по-различна. Не се повтаря историята никога, но процесът е започнал.“

„Хората от кабинета на през Радев, които грабнаха въображението на българите, това са трите момчета от Харвард. За пръв път след десет години калинки, рязка простащина в политическата ни класа, за пръв път видяхме че може и по-иначе. Логиката е да се търси подобна конфигурация с такъв тип хора. Има логика да участват поне някои от тях“, заяви още Румен Чолаков.

Трите мнения в детайли чуйте в звуковите файлове. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51